Решение № 1233 от 04.08.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1233 гр. Русе, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Майя Й. Йончева при участието на секретаря Емилия Д. Добрева като разгледа докладваното от Майя Й. Йончева Гражданско дело № 20244520105503 по описа за 2024 година

Искът е отрицателен установителен с правно основание по чл.439 ГПК.

Ищците И. И. Л. и Ц. И. Л., чрез процесуалния си представител твърдят, че по подадено заявление по чл.417 ГПК за вземания на “Банка ДСК” АД е било образувано ч. гр. дело №3505/2015г. на Районен съд Русе и са издадени Заповед №2165/29.06.2015г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 30.06.2015г. срещу тях за заплащане в условие на солидарност на сумите 6289.00 евро главница, заедно със законната лихва от 24.06.2015г. до окончателното изплащане, 245.32 евро договорна лихва за периода 02.01.2015г.-23.06.2015г., 14.01 евро лихвена надбавка за забава за същия период, 60 евро заемни такси, 258.43 лв държавна такса и 653.12 лв юрисконсултско възнаграждение. Съгласно договор за покупко-продажба на вземания от 29.11.2015г. “Банка ДСК” АД е цедирала вземанията си по издадения изпълнителен лист на “ОТП Факторинг България” ЕАД, по чиято молба е образувано изп. дело №895/2018г. по описа на ЧСИ Васил Николов с район на действие Окръжен съд Русе. Взискателят “ОТП Факторинг България” ЕАД е наложил запор на банковите им сметки на 14.11.2018г., след което не са били извършване други валидни изпълнителни действия. След заличаването в ТР и в РЮЛНЦ при Агенцията по вписвания на “ОТП Факторинг България” ЕАД, правоприемникът на заличеното дружество 1

“Банка ДСК” АД е поискал с молба от 20.08.2024г. запор на трудовото възнаграждение на И. И. Л.. ЧСИ Васил Николов с Постановление от 20.08.2024г. по изп. дело №895/2018г. е прекратил същото поради настъпила на 15.11.2020г. перемпция, възприел е постъпилата молба от 20.08.2024г. като молба за образуване на ново изп. дело и е образувал изп. дело №746/2024г.

Считат, че вземанията на “Банка ДСК” АД са погасени по давност на 14.11.2023г. с изтичане в тяхна полза 5-годишна давност, започнала да тече от 14.11.2018г. и не е била прекъсвана. Моли да се признае за установено, че не дължат на “Банка ДСК” АД сумите 6289.00 евро главница, заедно със законната лихва от 24.06.2015г. до окончателното изплащане, 245.32 евро договорна лихва за периода 02.01.2015г.-23.06.2015г., 14.01 евро лихвена надбавка за забава за същия период, 60 евро заемни такси, 258.43 лв държавна такса и 653.12 лв юрисконсултско възнаграждение, предмет на изпълнителен лист №2920 от 30.06.2015г., издаден по ЧГД №3505/2015г. на Районен съд гр.

Русе, поради погасяването им по давност. Претендира за направените разноски по делото, в т.ч. адвокатско възнаграждение в размер на 1645 лв.

Ответникът “Банка ДСК” АД гр. София, представляван от изп. директори Доротея Николаева Николова – Илчева и Михаил Руменов Комитски, чрез пълном. юрисконсулт Д. Р. Й. взема становище за неоснователност на иска. Не оспорва твърдението в исковата молба, че поради настъпила перемпция за периода 14.11.2018г. – 14.11.2020г. ЧСИ е прекратил изп. дело №895/2018г. и е образувал наново изп. дело №746/2024г.

Образуването на ново дело е законосъобразно, съгласно мотивите на т.3 от Тълк. реш. №2/04.07.2024г. на ВКС по тълк. дело №2/2023г., ОСГТК. Счита, че давностният срок по чл.110 във вр. с чл.115, б. “ж” ЗЗД е спрял да тече за период от две години, 9 месеца и 14 дни, в който период за вземането е проведен съдебен процес по гр. д. №185/2019г. на РРС, развитието на който проследява хронологично, респ. за периода от 15.01.2019г. до 29.10.2021г. давностният срок е спрял да тече и вземането по издадения изпълнителен лист по ЧГД №3595/2015г. на РРС не е погасено по давност. Моли искът да бъде отхвърлен с присъждане на разноски.

По делото са представени писмени доказателства, в т.ч. приложени са копие от изп. дело №895/2018г. и копие от изп. дело №746/2024г., двете на ЧСИ Васил Петров Николов с район на действие Окръжен съд-Русе.

2

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

От представените препис от Заповед за изпълнение на задължение за вземания за парични суми въз основа на документ по чл.417 ГПК от 29.06.2015г., издадена по ЧГД №3505/2015г. на Районен съд Русе и изпълнителен лист №2920/30.06.2015г., се установява, че И. И. Л., ЕГН ********** и Ц. И. Л., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на “Банка ДСК” ЕАД гр. София сумите 6289.00 евро главница по Договор за кредит за текущо потребление от 31.10.2012г., заедно със законната лихва върху сумата от 24.06.2015г. до окончателното изплащане, 245.32 евро договорна лихва за периода от 02.01.2015г. до 23.06.2015г., 14.01 евро лихвена надбавка за забава за същия период, 60.00 евро заемни такси, както и общо 911.61 лв разноски по производството. Издаденият изпълнителен лист е бил образуван в изп. дело №895/2018г. на ЧСИ Васил Николов с район на действие Русенски окръжен съд.

Видно от данните по изп. дело №895/2018г., че с Договор за покупкопродажба на вземания от 20.11.2015г. “Банка ДСК” АД е цедирала вземанията си по издадения изпълнителен лист на “ОТП Факторинг България” ЕАД, по чиято молба е образувано изп. дело №895/2018г. По цит. дело е представено и потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД. Кредиторът “Банка ДСК” АД е упълномощил следващия кредитор – “ОТП Факторинг България” ЕАД да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията, прехвърлени въз основа на договора за покупко-продажба на вземания от 20.11.2015г.

С покана за доброволно изпълнение от 14.11.2018г. длъжниците И. И. Л. и Ц. И. Л. са поканени всеки поотделно в двуседмичен срок да изпълнят доброволно задължението си и тъй като те не са сторили това в дадения им двуседмичен срок, ЧСИ Васил Николов е предприел изпълнителни действия срещу тях за събиране на дълга – изпратил е запорно съобщение изх.

№8580/14.11.2018г. до УниКредит Булбанк АД и е наложил запор върху банковата сметка на И. И. Л., изпратил е запорно съобщение изх.

№8585/14.11.2018г. до Първа инвестиционна банка АД и е наложил запор върху банковата сметка на Ц. И. Л.. Няма данни по изпълнителното дело да са постъпили плащания по дълга.

Между страните няма спор, както и с оглед данните по изп. дело 3

№895/2018г., че последното валидно изпълнително действие, предприето от частния съдебен изпълнител по отношение на солидарните длъжници е от 14.11.2018г. - налагане на запори върху банкови сметки.

По молба от длъжниците И. И. Л. и Ц. И. Л. с Постановление от 20.08.2024г. ЧСИ Васил Николов е прекратил на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК производството по изпълнително дело №20189140400895, като по искане на взискателя “Банка ДСК” АД от 20.08.2024г. е образувал ново изпълнително дело, като изпълнителният лист №2920/30.06.2015г. по ЧГД №3505/2015г. на РРС, въз основа на който е образувано прекратеното изпълнително дело №20189140400895 да послужи като изпълнително основание по новообразуваното изпълнително дело.

От данните по изп. дело №746/2024г. се установява, че след заличаването в ТР и в РЮЛНЦ при Агенцията по вписвания на “ОТП Факторинг България” ЕАД, правоприемникът на заличеното дружество “Банка ДСК” АД е поискал с молба от 20.08.2024г. запор на трудовото възнаграждение на И. И. Л.. ЧСИ Васил Николов е предприел изпълнителни действия срещу длъжниците за събиране на дълга.

Искът по чл.439 ГПК е предоставен за защита на длъжника при липса на материалноправни предпоставки на изпълнителния процес и се явява съпътстваща същия процес защита. Съгласно чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал.2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. факти, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т.е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело.

Преценката на правния интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК следва да се извърши не само с оглед факта на прекратяване на изпълнителното производство, но и конкретните правни последици на това прекратяване.

Правен интерес от предявяване на иска по чл.439 ГПК е налице, когато съществува изпълнителен титул в полза на кредитора-ответник, въз основа на 4 който последният може да поиска образуване на изпълнително производство.

Предвид изложеното съдът намира, че настоящият иск по чл.439 ГПК е допустим.

Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение – установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила – то спрямо същата е приложима общата петгодишна давност.

Съгласно т.10 от ТР №2/2015г. на ВКС, ОСГТК, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение 5

(но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Новата давност започва да тече от последното й прекъсване с надлежно извършено изпълнително действие или признание на вземането от длъжника.

Настъпването на перемпция по смисъла на чл.433, ал.1, т.8 ГПК по конкретно изпълнително дело не лишава кредитора от изпълнително основание и няма отношение към давността за процесните вземания. Последиците при перемпция по чл.433, ал.1, т.8 ГПК са от процесуален характер изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува. С прекратяването на конкретното изпълнително производство се обезсилват изпълнителните действия, предприети по него, което е относимо към процеса на принудителното изпълнение, но няма ефект върху материалните права на страните.

Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане. За давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора – взискател. Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на кредитора при упражняване на неговите субективни права. Води до прекъсване на давността молба, в която е посочен начинът на изпълнение. Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В т.см. е даденото тълкуване на закона в ТР №2/04.07.2024г. по тълк. д. №2/2023г. на ВКС, ОСГТК.