Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 94 от 13.03.2023, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно гражданско дело 627/2022
Вид
Решение № 94
Подписан
13.03.2023
В сила
24.04.2023
Състав
Минка Петкова Трънджиева, Димитър Пандалиев Бозаджиев, Венцислав Стоянов Маратилов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.266, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.537, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.124 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.134 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55 ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Пазарджик, 10.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Церовска като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20225200500627 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение №260013 / 09.06.2022 г. на Районен съд Пещера , постановено по гр.д.№ 1323 по описа за 2020 година по предявения от Р. И.

И. с ЕГН- ********** от с. И., Пазарджишка област, ул. “Тридесета“ № 7 и адв. К. П.-Г. като процесуален субституент на Г. А. А. с ЕГН- ********** от с. И., ул.“Двадесет и пета“ № 12 и Б. А. А. с ЕГН-********** от с. И., ул.“Двадесет и пета“ № 12 против Е. Б. А. с ЕГН-********** от с.И., Пазарджишка област, ул.“Двадесет и пета“ № 12 с правно основание чл. 134 от ЗЗД вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК и иск по чл.537, ал. 2 от ГПК е прието за установено по отношение на Е. Б. А., че Г. А. А. е собственик на следния недвижим имот:

1/6 идеална част от 754/1350идеални части от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по ПУП на с. И., общ. Брацигово, Пазарджишка област, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и с административен адрес: с. И., ул.“Двадесет и пета“ № 12, при съседи за УПИ:

УПИ Х1-262,УПИ Х-263,УПИ HI- 270,УПИ XII-261,УПИ ХШ-273,УПИ 1-272 и улица, като до размера на 1/3 идеална част е отхвърлен иска..

1

Прието е за установено по отношение на Е. Б. А., че Б. А. А. е собственик на следния недвижим имот:

1/6 идеална част от 754/1350идеални части от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по ПУП на с. И., общ.Брацигово, Пазарджишка област, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв.м. и с административен адрес: с. И., ул. “Двадесет и пета“ № 12, при съседи за УПИ:

УПИ XI-262, УПИ Х-263,УПИ III- 270,УПИ ХП-261, УПИ ХШ-273, УПИ 1272 и улица, като до размера на 1/3 идеална част е отхвърлен иска.

Отменен е нотариален акт № 14/2017 на Нотариус Г. В. до размера на 2/6 идеални части.

Присъдени са разноски.

В срок така постановеното решение е обжалвано от Р. И. ,чрез адв. П. в отхвърлителните му части до размер на 1/3 идеална част.

Намира решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,

Излага следните съображения:

В обжалваните части решението било немотивирано, което представлявало нарушение на процесуалните правила и лишавало страните и въззивния съд от възможността да разберат по какви причини първоинстанционният съд частично е отхвърлил предявения от Р. И. И. иск и довело до неправилност на първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част.

Правилен и законосъобразен бил основният извод на съда, че в полза на Е. Б. А. не е изтекла 10-годишна придобивна давност по чл.79, ал.1 от ЗС, която да я е направила изключителен собственик на процесния имот.

Неправилен, обаче, бил произтичащият от това друг извод за обема на собственическите права в имота на синовете й Г. А. и Б. А.. Според съда за всеки от двамата, този обем възлиза на по 1/6 ид.ч. от 754/1350ид.ч. от УПИ ІІ-271 в кв. 31 по ПУП на с. И., общ. Брацигово.

Общият за Г., Б. и Е. А.и наследодател - А. А. (баща на първите двама и съпруг на последната) се легитимирал като собственик на УПИ ІІ- 271 в кв.

31 по ПУП на с. И. със следните актове за собственост:

-Нотариален акт №127, т.1, нот.д.№219/75г. на PC-Пещера (представен от Нотариус Г. В. с негово уведомително писмо изх.№3/13.01.2022г. и приет по делото);

-Нотариален акт за дарение на недвижим имот №168, том I, нот.д.

№322/1987г. на РС- Пещера, (представен с исковата молба и приет по делото);

-Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №87, том III, нот.д.№854/1997г. на РС-Пещера(представен с исковата молба и също приет по делото).

2

С първия нотариален акт наследодателя е бил надарен от неговата баба Г. А. с имот , представляващ парцел III, в кв.64 по плана с. И. с площ от 377кв.м.

С нотариалния акт от 1985 година родителите на А. - Г. и Л. Г. му дарили само на него, а не и на Е. А., парцел II в кв.64 по плана на с. И. с площ от 377кв.м., ведно с процесната къща.

Нямало спор между страните, че дарените парцели II и III по плана на с.

И., действал до 1995г., след приемането на новия план от 1995г., действащ и досега, представляват част от УПИ ІІ-271 в кв.31. Това се установявало и от Удостоверение от Техническа служба с.И. с изх.№032/20.11.2017., представено с преписката по н.д.№439/2017г, на Нотариус Г. В.. В него те участват с по 377кв.м. или общо със 754кв.м., респективно площта им съответства 754ид.ч. от имота.

До колкото тези идеални части са придобити по дарение, те не са станали имуществена общност и след смъртта на А. А. са били наследени поравно от двамата му синове и съпругата му. Така всеки от тях е придобил по 251.33 ид.ч. от тях.

С нотариален акт №87, том III, нот.д.№854/1997г. на PC-Пещера сестрата на А. А. му е прехвърлила с покупко-продажба собствеността върху притежаваните от нея 377/1382ид.ч. от УПИ II- 271 в кв.31. Доколкото това е станало през време на брака, след смъртта на А. А., тези идеални части са се разпределили както следва- 4/6 от тях или 251.33/1382ид.ч,- за Е. А. като преживяла съпруга и по 1/6 от тях или по 62.83/1382 ид. ч. за всеки от двамата братя Г. и Б..

Следователно след смъртта на А. А., придобитите от него по силата на посочените три сделки идеални части от УПИ II- 271 са били наследени от наследниците му както следва:

,

Е. А. е наследила 502,66/1350ид.ч.

Г. А. е наследил 314,17/1350ид.ч.

Б. А. също е наследил 314.17/1350ид,ч

С исковата молба е направено искане да бъде прието за установено, че всеки от двамата братя е собственик на по 1/3 ид.ч. от 754/1350 от УПИ П271, т.е. на по 251,33/1350ид.ч. от имота.

Всеки от двамата братя бил собственик на идеална част от имота, която е по-голяма от претендираната с исковата молба.

Заявената претенция била за установяването на право на собственост за всеки от двамата Г. А. и Б. А. в обем по-малък от действително притежавания от тях.

Предявените искове били основателни и доказани и следвало да бъдат уважени изцяло.

3

В съдебно заседание на

22.03.2022г. поискали допускането на експертиза, която да отговори на въпроси, изрично формулирани в молба, представена в същото заседание. Целта на тази експертиза била още подетайлно да се установи, от кои имоти по стария план на с.И. се е образувал УПИ ІІ-27 и при образуването му придадени ли са били към него площи по регулация.

Неоснователно съдът отказал да уважи това искане, което довело и до неправилното отхвърляне на част от исковата претенция като неоснователна.

Молят решението в обжалваните части да бъде отменено и постановено друго , с което предявените искове уважени изцяло , съответно отменен нотариалния акт за признатите права.

Направено е искане на основание чл.266, ал.3 от ГПК, да бъде допусната от въззивната инстанция съдебно- техническата експертиза, която бе поискана и недопусната от първоинстанционния съд.

Писмени отговори от другите страни в производството не са постъпили.

Съдът е счел за основателно искането за допускане на експертиза при условията на чл.266 ал.3 от ГПК.

Като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , за да се произнесе по съществото на спора , съдът взе предвид следното:

Решението е валидно. Известна неяснота се съдържа в диспозитива му ,доколкото има известно смесване между понятията

„процесуален субституент“ и „процесуалния представител“ , но тази неяснота не е от такова естество ,че да води до недопустимост на решението. Ясно е от кого е предявен иска , в какво качество , кои са страните по делото и какъв е предмета му и именно по предявения иск , както в обективен, така и в субективен аспект , първоинстанционния съд е постановил решението си.

Отделно от това за първото съдебно заседание съищците Г. и Б. А.и са били призовани лично , но не са участвали в производството. При възобновяване на делото те не са били редовно призовани ,тъй като са призовани чрез процесуалния представител на Р. И.. Участвали са обаче в съдебното заседание ,в което е докладвано делото и са изразили становище, че уговорката между родителите им е известна и на тях – преживелия да получи целия имот, като са дали обяснения и относно фактите – къде и от кога живеят , съответно каква е адресната им регистрация.

Уведомени са били за проведените съдебни заседания, в които са събирани доказателства.