Решение № 377 от 15.04.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 377 гр. Перник, 15.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА Р. СТЕФАНОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Гражданско дело № 20241720105960 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.

Образувано е по искова молба от „Топлофикация - Перник” АД, ЕИК 113012360, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от Б. Митков Борисов – изпълнителен ******ор против Б. Б. Б., ЕГН **********, с регистрирани постоянен и настоящ адрес: гр. Перник, ул. *************,бл.**,вх.*,ап.* и гр. *****,ж.к. *********** ****,бл.**,вх.*,ет*,, чрез назначения особен представител адв. М. К..

Ищецът твърди, че ответникът е собственик на ½ ид. ч. от жилище в етажна собственост, с административен адрес: гр.

Перник, ул.

*************,бл..**,вх.*,ап.*. Сочи, че по силата на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” АД на потребители в гр. Перник, страните – ищецът в качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си.

Съобразно тях ищецът има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището, в което ответникът е съсобственик, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна енергия съразмерно на участието си в съсобствеността, ежемесечно до края на месеца, следващ този, за който е извършена доставката.

Ищецът твърди, че е изпълнявал точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. е доставял в собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че стойността на така доставената топлинна енергия е в общ размер на 1648.83 лв., като съобразно дела си в собствеността на 1 топлоснабдения имот, ответникът дължи заплащане на ½ част от нея, а именно – 824.41 лв. Сочи, че клиентът не е изпълнил задължението си да заплати дължимата от него стойност на доставената топлинна енергия. Сочи, че затова дължи обезщетение за забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г. в общ размер на 109.03 лв., представляваща ½ част от общо дължимата лихва за забава върху цялата главница -218.41 лв.

Твърди, че за посочените вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е образувано ЧГД № 21625/2024 г. по описа на ПРС и е издадена исканата заповед. Сочи, че заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като връчителят е събрал данни, че не живее на адреса, на който е регистриран.

Искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 824.41 лв., която е ½ част от 1648.83 лв., представляваща незаплатена топлинна енергия, доставена в жилище с административен адрес: гр. Перник, ул. *************,бл.**,вх.*,ап.* през периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно с обезщетение за забава върху всяка просрочена вноска считано от 08.07.2022 г. до 13.03.2024 г. в размер на 109.03 лв., представляваща ½ част от цялата дължима лихва за забава в размер на 218.06 лв., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 03.04.2024 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 1625/2024 г. по описа на Районен съд – Перник. Заявени са претенция за присъждане на направените разноски и възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Исковата молба с приложенията е връчена на назначения на ответника особен представител – адв. М. К.. В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор.

Ответникът оспорва основателността на предявения иск, като твърди, че няма качеството клиент на топлинна енергия, тъй като не е собственик на процесния недвижим имот.

Искането към съда е отхвърли иска.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния представител – юрисконсулт Софрониева поддържа иска. Моли съда да го уважи. Заявява претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен представител – адв. М. К., оспорва иска и поддържа отговора. С допълнително подадени молби, поддържани в съдебно заседание се изразява становище за недопустимост на предявения иск, поради отсъствие на идентичност между заповедното и исковото производство и се оспорва основателността на предявения иск. Искането към съда е да го отхвърли изцяло.

Като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства в съответствие с чл.

12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, съдът намери следното:

Искът е предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 1625/2024 г. по описа на 2

ПРС. От него е видно, че със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 1003/05.04.2024 г., ответникът е осъден да заплати на ищеца вземанията, предмет на настоящото исково производство. Заповедта е връчена на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и връчителят е установил, че същият не живее на регистрирания настоящ адрес. Искът за установяване на вземането по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

Неоснователни са оплакванията на особения представител на ищеца за отсъствие на идентичност между исковото и заповедното производство.

Видно от материалите по делото е налице пълно съвпадение между основанието, размера и страните на вземането, предмет на предявения установителен иск и основанието и размера на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника Б. Б. Б..

Действително, установителен иск не е предявен срещу другия длъжник в заповедното производство, но по отношение на него заповедта за изпълнение е влязла в сила и не е налице правен интерес от водене на исково производство. Правоотношенията между заявителя и двамата длъжници, макар и почиващи на общи обстоятелства, са самостоятелни и независими едно от друго. Затова влизането в сила на ЗИПЗ по отношение на единия длъжник не изключва правния интерес от предявяване на иск срещу другия длъжник. В случая по отношение на ответника в настоящото производство са налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, поради което предявения срещу него иск е процесуално допустим.

Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:

За уважаването на предявения иск в тежест на ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството на клиент/купувач на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на задължението на ответника.

Не е спорно между страните и се установява от служебно извършената справка в официалната електронна страница на основание чл. 11 от Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, че ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство, пренос, разпределение и продажба на топлинна енергия.

Следователно същото е топлопреносно предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.

Преценката относно наличието на качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - Перник” ЕАД.

Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за енергетиката.

По делото са представени доказателства за публикуване на Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация Перник” ЕАД в един местен ежедневник – вестник „Съперник“, бр. 82 от 29.04.2008 г. На съда е служебно известно, че представените общи условия са публикувани и в един централен ежедневник – вестник „Новинар“, бл.

101/2008 г. Доказателства за това са приложени и в кориците на заповедното производство.

3

Предвид изложеното съдът приема, че предпоставките на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ са изпълнени. Видно от общите условия, същите уреждат отношенията по чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Затова съдът приема, че те имат обвързваща сила по отношение на страните по взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия, осъществявани от ищеца по делото.

Съгласно чл. 1 от Общите условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” – “Топлофикация - Перник” АД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

Ищецът е представил – договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредба за държавните имоти от 03.06.1986 г. и удостоверение за наследници изх. № 000233/14.04.2010 г. и удостоверение за наследници изх. № 22/ГРС-5795/30.03.2022 г. От тях е видно, че процесното жилище е придобито в собственост чрез покупко – продажба на 03.06.1986 г. от Б.А.Г.. Последният е починал на 21.02.2010 г. и е оставил за свои наследници по закон сина си – С.Б.Г. и двете деца на син си – Б.Б.Г., починал на 14.01.2008 г. – Б. Б. Б. и Р. Б.

Б.. Наследникът – С.Б.Г. е починал на 18.02.2021 г. и е оставил за свои единствени наследници само децата на своя по-рано починал брат – Б. Б. Б. и Р. Б. Б..

Следователно на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 8, ал. 4, във вр. с ал. 1 от ЗН ответницата е собственик и на ½ ид. ч. от процесното топлоснабдено жилище и съответно има качеството на клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС дължи заплащане на доставената в топлоснабдения имот топлинна енергия, съразмерно с дела си в съсобствеността, а именно ½ част от нея.

За установяване на количеството на доставената топлинна енергия и стойността и, по искане на ищеца, са изслушани и приети по делото съдебнотехническа и съдебно –икономическа експертиза, изготвени съответно от вещите лица Б. Й. и В. П..

Съдът кредитира изцяло приетите експертизи, като изготвени от вещи лица с необходимите професионални знания и опит. За отговор на поставените им въпроси последните са се позовали освен на приложените по делото доказателства и на проверените непосредствено от тях документи, съхранявани в счетоводството на ищеца и във фирмата за дялово разпределение. Затова съдът намира заключенията за обективни и обосновани.

От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Б. Й. се установява, че през процесния период 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. сградата етажна собственост, в която се намира процесния имот е обслужвана от фирмата за дялово разпределение „******“ ЕООД, поради което съдът приема, че е изпълнена разпоредбата на чл. 139 от ЗЕ за разпределяне на доставената в сградата топлинна енергия чрез система за дялово разпределение от фирма за дялово разпределение.

4

Установява се също, че отчитането на доставената в сградата топлоенергия е извършвана с топломер, монтиран в абонатната станция, който е преминал задължителният метрологичен контрол съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИ. Ищецът е спазвал сроковете за периодични проверки на уреда, при всяка от които е констатирано, че същият съответства на одобрения тип. Следователно същият може да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че между собствениците на имоти в топлоснабдената сграда е разпределяно нетното количество потребена топлинна енергия, след съобразяване на нормативните технологични загуби от съоръженията в АС по данни на производителя, броя на работни дни за отоплание и БГВ на АС, средномесечните температури на подаващата и връщащата вода, както и температурата на почвата. Констатацията на вещото лице е че са спазвани изискванията на Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г.