Решение № 81 от 19.05.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Русе, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Иванов

Членове:

Пламен Дочев

Явор Влахов при участието на секретаря Цветелина Цолова в присъствието на прокурора М. М. М. като разгледа докладваното от Пламен Дочев Въззивно административно наказателно дело № 20254500600239 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава ХХI от НПК.

С Решение №23/15.01.2025г., постановено по АНД № 1644 по описа за 2024 г. на Районен съд-Русе, обвиняемия Н. М. К. от гр. Р. е признат за виновен в това, че на 31.01.2019 г. в гр. Р., като управител и представител на търговско дружество „А. *“ ЕООД ЕИК: *********, изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1, ТЗ - не изпълнило изискуеми публични задължения - парични задължения в размер на 14 676.74 лева - главница и лихви към ТД HAП - Варна, установени въз основа на подадена справка - декларация по ЗДДС, Ревизионен акт № Р-*************-***/27.09.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД HAП - Варна и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за корпоративен данък, както следва: - СД по ЗДДС 1026,01 лв.; - Ревизионен акт № Р-**********-***-***/27.09.2017 г., издаден от ТД НАП - Варна - 13 635.72 лв. - ГДД по чл. 92 от ЗКПО - 15.01 лв. и в 30дневен срок от спиране на плащанията не е поискал от Окръжен съд - Русе да открие производство по несъстоятелност - престъпление по чл. 227б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 (хиляда) лв.Осъдил е обвиняемия Н. М. К. (със снета по делото самоличност) да заплати на основание чл. 189, ал. 3 НПК, направените в хода на досъдебното производство разноски в общ размер на 1982,00 лева (хиляда 1 деветстотин осемдесет и два лева и 00 ст.), която сума следва да бъде заплатена в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР - Русе, както и сумата в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Осъдили е обвиняемия Н. М. К. да заплати, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, направените в хода на съдебното производство разноски в общ размер на 60,00 лева (шестдесет лева и 00 ст.), която сума следва да бъде заплатена в полза на Висш съдебен съвет на Република България, по сметка на Районен съд – Русе, както и сумата в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението е обжалвано от обвиняемия, чрез неговия упълномощен защитник адв. Д.С. от РАК, с твърдения за неговата необоснованост, постановяване при нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, явна несправедливост на наложеното наказание, по подробно изложени съображения. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на оправдателно такова или прекратяване на наказателното производство.

Представителят на РОП счита жалбата за неоснователна. Предлага решението на съда да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно, правилно и мотивирано, по подробно изложените в съдебно заседание съображения.

Като съобрази доказателствата по делото, доводите на страните и извърши служебна проверка на правилността на решението, Окръжният съд намира следното:

Жалбата е неоснователна.

Настоящият състав намира, че фактическата обстановка по делото е правилно установена, подробно описана в мотивите към решението и тя напълно кореспондира със събраните по делото доказателства, поради което няма да я преповтаря.

Правилно РРС е преценил ,че от обективна страна обвиняемият на 31.01.2019 г. в гр. Р., като управител и представител на търговско дружество „А. *“ ЕООД ЕИК: *********, изпаднало в неплатежоспособност по смисъла на чл. 608, ал. 1, ТЗ като не изпълнило изискуеми публични задължения парични задължения в размер на 14 676.74 лева - главница и лихви към ТД HAП - Варна, установени въз основа на подадена справка - декларация по ЗДДС, Ревизионен акт № Р**********-***-***/27.09.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД HAH - Варна и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за корпоративен данък, както следва: - СД по ЗДДС - 1026,01 лв.; - Ревизионен акт № Р-**********-***-***/27.09.2017 г., издаден от ТД НАП - Варна – 13 2

635,72 лв. - ГДД по чл. 92 от ЗКПО – 15,01 лв. и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не е поискал от Окръжен съд - Русе да открие производство по несъстоятелност.

РРС е съобразил задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно решение № 5 от 22.12.2014 г. на ВКС по тълк. д.

№ 5/2014г., ОСНК. Разпоредбата на чл. 227б, ал. 2 от НК е специфичен състав и се отнася за лицата, които едновременно упражняват правомощията да управляват и представляват търговското дружество или кооперация, когато в 30-дневен срок от спиране на плащанията не са поискали от съда да открие производство по несъстоятелност. ТЗ. задължава определен кръг лица да заявят пред съда, че търговецът е неплатежоспособен. Наказателния кодекс в чл. 227б, ал. 2 е определил като престъпно бездействието на лицата, които са ангажирани с управлението и представителството на търговските дружества и кооперациите и предвижда наказателна отговорност. Нормата е с бланкетен характер, като препраща към съдържанието на понятия от Търговското право, които имат уредба в ТЗ. Правилно РРС е съобразил ,че за да се прилагат нормите на НК, които се отнасят за престъпленията против кредиторите и за да се постигне тяхната ефективна защита, е необходимо понятията „неплатежоспособност“, „лицата, които представляват търговско дружество или кооперация“, „спиране на плащанията“, „откриване на производство по несъстоятелност“ да се тълкуват и прилагат по идентичен с търговското право начин. Съгласно чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособността е обективно реално състояние на търговеца, при което той не може да изпълни изискуемо, безспорно по основание и размер и ликвидно парично задължение, породено или отнасящо се до търговски сделки, или до публичноправно задължение, свързано с търговската му дейност, или до задължение по частно държавно вземане.Правилно е съобразено ,че паричното задължение е изискуемо, когато е настъпил неговия падеж. Вярно е ,че задължението е ликвидно, когато безспорно е установено по основание и размер и за да е изпълнено това изискване, длъжникът не трябва да оспорва основанието на задължението, както и неговия размер. Правно релевантен е и извода ,че при оспорване, ликвидността настъпва, когато спорът между кредитора и длъжника е разрешен от съда. В настоящия казус обвиняемият, в качеството си на управител и представлавящ дружеството е оспорил установените с Ревизионен акт № Р-**********-***-***/27.09.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД HAH – Варна публичните задължения по реда на ДОПК и едва с влизане в сила на 04.07.2018г. на Решение № 1195/06.06.2018г. по адм. дело № 384/2018г. по описа на Административен съд – Варна, с което оспорването е било отхвърлено е налице ликвидност на процесното задължение.

Спирането на плащанията е външен израз на неплатежоспособността и се предполага както в този, така и в случаите, когато длъжникът е платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на отделни кредитори. Верен е и извода на РРС ,че това са основанията, при които чрез активно легитимираните лица по чл. 626, ал. 2 ТЗ 3 е длъжен да поиска откриване на производство по несъстоятелност. В настоящия случай спирането на плащанията, съгласно заключенията на назначените и изготвени в хода на досъдебното производство експертизи е 01.04.2015г. Съгласно чл. 608, т. 2 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност. РРС законосъоброзно е преценил ,че в настоящия казус са налице изискуеми публични задължения - парични задължения в размер на 14 676.74 лева главница и лихви към ТД HAП - Варна, установени въз основа на подадена справка - декларация по ЗДДС, Ревизионен акт № Р**********-******/27.09.2017 г., издаден от органи по приходите в ТД HAH - Варна и ГДД по чл. 92 от ЗКПО за корпоративен данък- СД по ЗДДС - 1026,01 лв.; Ревизионен акт № Р-**********-***-***/27.09.2017 г., издаден от ТД НАП Варна - 13 635.72 лв. - ГДД по чл. 92 от ЗКПО - 15.01 лв., чиято ликвидност е настъпила на 04.07.2018г.

Правилно е съобразено,че изпълнителното деяние се изразява в това, че „търговецът“ не заявява пред съда за изпадането си в неплатежоспособност в 30-дневен срок от спиране на плащанията, т. е. деянието се осъществява чрез бездействие - поведение, което не е свързано с настъпване на конкретни съставомерни последици. Престъплението е типично продължено и завършва след като:– деецът преустанови бездействието (обичайно изпълни задължението си за уведомяване); съдът бъде сезиран от трето лице по чл. 625 ТЗ (кредитор на длъжника или Националната агенция по приходите за публично правно задължение) и бъде образувано производство по несъстоятелност.

Субект на престъплението е обв.Н. К. ,който е пълнолетно и наказателноотговорно лице, което е било управител и представляващ „А. *“ ЕООД през периода от 2014г. до 29.10.2020г. От субективна страна, деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината пряк умисъл. Релевантен за случая е извода на РРС ,че в съзнанието на обвиняемия са намерили отражение представи досежно факта на изпадането на дружеството в неплатежоспособност, както и че е налице задължение от негова страна, в качеството му на управител и представляващ дружеството да подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност и във волево отношение пряко е целял настъпването на общественоопасните последици от извършеното от него деяние. Законосъобразни се явяват и съжденията на РРС по неоснователността на доводите на защитата досежно погасителната давност.

Престъплението по чл. 227б, ал. 2 НК е на формално извършване и изпълнението му е обусловено от особената му форма – бездействието, затова се осъществява непрекъснато във времето като едно постоянно фактическо 4 състояние, което се определя от правната му природа на продължено престъпление. Правилно е съобразена и правната доктрина за този вид престъпления досежно давността. Давността за наказателно преследване започва да тече едва когато изпълнението им бъде прекратено по аргумента на чл. 80, ал. 3 НК. В този смисъл е Решение № 183/2001г. на ВКС ІІІ н. о. Вън от това, в настоящия случай едва след влизане в сила на Решение № 1195/06.06.2018г. по адм. дело № 384/2018г. по описа на Административен съд – Варна, с което оспорването е било отхвърлено, което решение е влязло в сила на 04.07.2018г., е настъпила и ликвидността на задълженията, предмет на настоящото производство, а не както се твърди от защитата в 14 дневен срок от връчване на ревизионния акт, тъй като същият е бил оспорен от търговеца и задължението е станало ликвидно едва на 04.07.2018г. РОС сита,че и да се приеме тезата, застъпвана в практиката, че началото на давностния срок е датата, на която търговецът е следвало да изпълни задължението си и да поиска откриване на производство по несъстоятелност, която дата е 31.01.2019г., отново не е изтекъл давностния срок за наказателно преследване.

РОС кредитира становището на РРС по отношение неоснователните твърдения на защитата, че предвид наличието на обезпечено с договор за особен залог вземане на търговеца, същият не е изпаднал в несъстоятелност,като е възприел,че отговор на тези възражения е даден от вещите лица, по назначените и изготвени в хода на досъдебното производство допълнителна и тройна съдебно – икономически експертизи, чийто заключения РРС е кредитирал като компетентни и обосновани. Касае се за спиране на плащанията от 01.04.2015г. и финансовите затруднения на „А. *“ ЕООД през 2018г. са с траен и необратим характер като през 2018г. търговското дружество „А. *“ ЕООД не е било в състояние да изпълни свои изискуеми и ликвидни парични задължения, породени от публични задължения към държавата, свързани с търговската му дейност и е станало неплатежоспособно по см. на чл. 608, ал. 1 ТЗ, считано от 31.12.2018г.