Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 331 от 08.08.2023, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно гражданско дело 495/2023
Вид
Решение № 331
Подписан
08.08.2023
В сила
08.08.2023
Състав
ЦВЕТЕЛИНА МАРИНОВА ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА, ЕМИЛИЯ АТАНАСОВА КУНЧЕВА, РЕНИ ВАЛЕНТИНОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 331 гр. Плевен, 04.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА

Въззивно гражданско дело № 20234400500495 по описа за 2023 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание въззивна жалба, регистрирана с Вх.

№17590/27.6.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от Д. М. Г., ЕГН**********, с регистриран постоянен адрес в гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***, вх.“Б“,ап.10 – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№1988/2023г. по описа на Плевенски районен съд, чрез пълномощника адв. Р. М.-В. от АК-Плевен, срещу постановеното по делото от ХІІ-ти гр.с-в, съдебно Решение №860/13.06.2023г., с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от него против ответника М. Ц. Г., ЕГН-********** от гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***,вх.“Д“, ет.1,ап.2, иск с правно основание чл.144 от СК – за заплащане на месечна издръжка от 250.00лв., считано от 12.04.2023 Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да се уважи исковата претенция.

Ответникът по въззивната жалба – М. Ц. Г., ЕГН-********** от гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***,вх.“Д“, ет.1,ап.2, който е ответник в първоинстанционното производство, чрез пълномощника адв. М. Б. от АК-Плевен, е подал Отговор на въззивната жалба, регистриран с Вх.№18902/10.07.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд.

1

В отговора се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се предлага да бъде потвърдено обжалваното решение.„В проведеното на 1 август 2023г. открито съдебно заседание на въззивната инстанция, страните лично и чрез процесуалните си представители, поддържат изразените становища.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти възз.гр.с-в, като провери решението в обжалваната част и обсъди събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба на Д. М. Г., ЕГН-**********, с регистриран постоянен адрес в гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***, вх.“Б“,ап.10 – ищец в първоинстанционното производство по гр.д.№1988/2023г. по описа на Плевенски районен съд,

Гражданско отделение, подадена чрез пълномощника адв. Р. М.-В. от АК-Плевен, срещу постановеното по делото от ХІІ-ти гр.с-в, съдебно Решение №860/13.06.2023г., е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество е частично ОСНОВАТЕЛНА.

Първоинстанционното производство по гр.д..№1988/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, е образувано на основание осъдителен иск с правно основание по чл.144 от СК - за издръжка на пълнолетно дете, което учи във висше учебно заведение, предявени от ищеца ( понастоящем въззивен жалбоподател) Д. М.

Г., ЕГН-********** с постоянен адрес в гр. Плевен, ж.к.“***“, бл.***, вх.“Б“, ап.120, чрез пълномощника адв. Р. М.-В. от АК-Плевен, против ответника( понастоящем ответник по въззивната жалба) М. Ц. Г., ЕГН-********** д адрес в гр.Плевен, ж.к.“***“,бр.***, вх.“Д“, ет.1,ап.2.

В исковата молба се твърди следното:

Ответникът е баща на ищеца, който е навършил пълнолетие, и учи във Висше военноморско училище -гр. Варна, втори курс. Родителите на ищеца са в производство по развод. Същият не може да се издържа сам от доходите си, т.к. е редовна форма на обучение, не работи по трудов договор и не може да се издържа от имуществото си. Нуждае от сумата в размер на 250лв/месечно, за да може да продължи обучението си.

Петитумът е на основание чл.144 от СК, да бъде осъден ответникът да заплаща на ищеца сумата от 250лв.- месечна издръжка, считано от м. април.2023г., до настъпване на причини за нейното прекратяване.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът чрез пълномощника адв. М. Б. от АК-Плевен, е подал писмен отговор на исковата молба, в който е изразил следното становище:

Предявеният от ищеца иск за издръжка е неоснователен. Ответникът и майката на ищеца са страни по гражданско дело за развод №792/2023г. по описа на неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че с майката на ищеца са в процес на развод 2 по гр.д. №792/2023г на ПлРС и по постановени привременни мерки е осъден да заплаща 250лв/месечно издръжка на непълнолетната си дъщеря. През м. 05. 2021г., със съпругата си, с общи средства, са закупили жилище в гр. Варна, на името на сина си /ищеца/, за което е изтеглен кредит; правен е ремонт, обзавеждане. От закупуването на жилището, до м.12.2022г, ответникът е заплащал всички консумативи за жилището, както и дължимите данъци. Заплащал и половината от семестриалните такси, давал е пари на ръка на сина си.

Закупил и телефон на сина си, за сумата от 2400лв. Напуснал семейното си жилище и живее при майка си, където заплаща консумативите. Понастоящем ответникът е студент в СА „Д.

А. Ценов“ - гр. Свищов, със семестриална такса от 300лв. Няма възможност да дава издръжка в претендирания размер, както и че ищецът има възможност да реализира доходи и да се издържа.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, представени от спорещите страни. Двете страни се явяват лично в съдебно заседание и дават подробни обяснения.

Плевенският районен съд, ХІІ-ти гр.с-в се е произнесъл с обжалваното Решение № 860/13.06.2023г., с което е отхвърлил иска за издръжка с правно основание чл.144 от СК, като неоснователен.

За да постанови горния резултат, съдът е посочил, че издръжката от родителя на пълнолетно учащо се дете, не се дължи безусловно, а само до колкото не съставлява особено затруднение на родителя. В случая ответникът доброволно е направил големи по размер разходи за нуждите на ищеца, поради което остатъкът от доходите не му позволява да заплаща и претендираната издръжка, а ищецът може да се извържа и сам като работи.

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти гр. въззивен състав приема, че така постановеното РЕШЕНИЕ е ВАЛИДНО , ДОПУСТИМО и частично ПРАВИЛНО.

Във въззивната жалба не се излагат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съгласно правомощията по чл.269 от ГПК, въззивният съд не установи наличието на пороци, които да обуславят нищожност или недопустимост на съдебния акт.

За да се произнесе относно правилността на решението, въззивният съд, съобрази следното:

Съгласно чл. 142,ал.1 от СК, размерът на издръжката се определя съобразно нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.

Съгласно чл.143,ал.2 от СК, родителите са длъжни да издържат, своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.

Съгласно чл.144, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, 3 ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение , и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.

Какви са данните в случая?

Ищецът (понастоящем въззивен жалбоподател) Д. М. Г. е роден на 27.08.2002г. Съшият е пълнолетен и е студент, редовно обучение във ВВМУ „Н.Вапцаров“гр. Варна. Към момента на подаване на исковата молба и разглеждане на делото в двете инстанции, е на 20 години,т.е. не е навършил двадесет и пет годишна възраст. Притежава маломерно жилище в гр. Варна, закупено, ремонтирано и обзаведено със средства на родителите, както и на баба му – свидетелката Ц. Г.а – майка на баща му. Няма парични доходи, освен декларирана стипендия за успех от 100.00лв. месечно. Не е установено понастоящем да има спестовни влогове. Близък е с майка си, при която живее при пребиваването си в гр. Плевен, и не прикрива отрицателното си отношение към бащата ответника по въззивната жалба М. Г.. Обяснява, че с оглед заетостта си при теоретичното и практическо обучение, не би могъл да работи, защото това би се отразило неблагоприятно върху успеха му, а неговата цел е въз основа на отличен успех да постъпи на добра и престижна работа по специалността. Твърди, че го издържа майка му – неучастващо в делото лице, но не представя доказателства за нейните доходи. При липса на възражения от страна на бащата за високи доходи на майката, въззивният съд приема, че същата би могла да реализира доход от трудово възнаграждение в размер на средната работна заплата за страната, т.е. по-малко от трудовото възнаграждение на въззиваемия, който е военнослужещ. Майката упражнява родителските права върху ненавършилата пълнолетие сестра на ищеца, която живее при нея.

Ответникът (понастоящем ответник по въззивната жалба) М. Ц. Г., е баща на пълнолетния ищец. Между страните не се спори, а това се установява и от представения незаверен препис на съдебно решение, постановено на 28.04.2023г. в бракоразводното производство по гр.д.№792/2023г. по описа на ПлРС, че гражданският брак между въззиваемия и майката на ищеца е прекратен с развод, като упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете К. е предоставено на майката, при която живее детето, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка от 250.00лв. С еднократен превод от 1000.00лв., бащата е заплатил присъдената издръжка за изминалите четири месеца и понастоящем редовно изплаща издръжка за това дете. Не е спорно, че бащата е напуснал семейното жилище в гр.Плевен ж.к.“***“, бл.***, което съгласно данните от АВ, Имотен регистър, му е прехвърлено от неговите родители, како в същото са останали бившата му съпруга и децата, т.е и ищецът когато си идва в гр. Плевен.

Не се твърди и няма данни до сега бащата да е реализирал по някакъв начин правото си на собственост – напр. чрез претендиране на обезщетение за ползване, наем , делба и пр.

Обратно – до края на 2022г., преди да бъде инициирано производство за развод, същият е 4 заплащал консумативите за това жилище, макар да не е живял в него.

От писмените доказателства се установява, че ответникът през 2021г. е изтеглил банков кредит в размер на 38 000.00лв., като 27000.00лв. е превел по сметка на бившата си съпруга –майка на ищеца, за закупуване на името на последния жилище в гр.

Варна за сумата от 27000.00 евро съгласно данните в нотариалния акт, като другата част от сумата е заплатена от майката. Ищецът признава, че е получил и 12000.00лв. от майката на баща си – свидетелката Цв. Г., както и обстоятелството, че баща му е дал средства за ремонт, преустройство и обзавеждане на закупеното жилище в гр. Варна. Признава, че баща му е закупил и му е подарил мобилен телефон на стойност около 2400.00лв, както и че заплаща половината от семестриалните такси за следването във ВВМУ – по 350.00лв. за семестър. От писмените доказателства ( договори, погасителен план и платежни документи) се установява, че ежемесечно бащата погасява задължението по банковия кредит, чрез анюитетни вноски от по 484.21лв., което ще продължи до края на м. март 2029г, а задължението по договора, с който е закупил мобилен телефон на изплащане – чрез ежемесечни вноски от по 194.22лв.,чието изплащане ще приключи в края на м. декември 2023г. Следователно, ежемесечно бащата прави разход от по 678.48лв. за изплащане на вещи( жилище и скъп телефон), използвани от пълнолетния му си – въззивния жалбоподател. Ако се съобрази и разходът за една семестриална такса годишно от 350.00лв., реално бащата дава за нуждите на пълнолетния си син над 700.00лв. месечно.

Освен посочения разход в полза на сина си – въззивен жалбоподател, ответникът по въззивната жалба заплаща месечна издръжка на другото си дете от 250лв, изплаща заем към ВСК от 200лв. месечно, като студент в Стопанска академия-гр.Свищов заплаща и семестриална такса от 300лв.

Единственият доход на бащата – въззиваем, е от трудово възнаграждение като военнослужещ във Военно формирование – гр. Долна Митрополия, чиито среден нетен размер за периода от м. октомври 2022г. до март 2023г., е 2067.00лв.