Решение № 260030 от 28.09.2020, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 28.09.2019 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд втори граждански състав

На двадесет и седми август две хиляди и двадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЛАДИМИР ИВАНОВ

Секретар: Цветана Чакърова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 19 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.

342, ал.2 от ТЗ, чл. 92, ал.1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени „М. Б.“ ЕАД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление ***-А и адрес за кореспонденция гр. С. *****, район М. бул.

„Ц. ш.“ №**** ет.****, представлявано от Управителя И. Г. чрез юрк. К.И.К. против С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: ***.

В исковата молба се твърди, че на 20.02.2018 г. между „М. Б.“ ЕООД (с вписана впоследствие промяна в правната форма в ООД), ЕИК: *********** в качеството на Лизингодател и С.Н.С. в качеството на Лизингополучател, бил сключен Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността №AG0001563. След заплащане от страна Лизингополучателя на първоначални разходи и самоучастие под форма на първоначална вноска, в изпълнение на задълженията си Лизингодателят придобил собствеността върху посочения от Лизингополучателя лек автомобил марка „S." модел „L.“, идентификационен номер на рама ******************, peг. № ***** ***** ***** и предоставил ползването му на Лизингополучателя, за което бил съставен приемо - предавателен протокол от 21.02.2018 г. Размерът на финансирането бил 3500,00 лева. Всички съществени условия били подробно описани в Договора за лизинг, приетите от клиента Общи условия и приложенията, представляващи неразделна част от Договора. В частност, Лизингополучателят поел задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта по предназначение с грижата на добър стопанин.

Договорен бил срок от 24 месеца, изтичащ на 15.02.2020 г. съгласно приложения Погасителен план – неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 39,60%, съответно размер на месечни анюитетни вноски от 149,38 лева.

Твърди се, че

Лизингополучателят извършвал нередовни плащания, а впоследствие напълно преустановил плащанията по Договора, като последното плащане постъпило на 15.03.2019 г.

Същевременно

Лизингополучателят продължил да ползва лизинговия актив до 04.04.2019 г., на която дата му било предявено изявление от Лизингодателя за разваляне на Договора поради неизпълнение. Ответникът отказал да подпише последното, което било надлежно удостоверено от свидетели. На същата дата лизинговият актив бил иззет от външна агенция и предаден във владение на собственика – Лизингодател.

Автомобилът бил иззет от държане на трето лице, поради което не бил съставен приемо - предавателен протокол с подпис на клиента.

На основание чл. чл. 345 от ТЗ във вр. с чл. 8.1 от приложимите към Договора Общи условия за периода, през който лизинговият актив бил ползван от Лизингополучателя, последният дължал заплащането на договорените месечни вноски по погасителен план от дванадесета (с падеж 15.02.2019г.) до тринадесета (с падеж 15.03.2019 г.) включително и четиринадесета частично (за период от 16.03.2019 г. до 04.04.2019г.) в общ размер от 394.85 лева, в това число главница в размер на 266,56 лева и възнаградителна лихва в размер на 128,29 лева. На основание чл. 15.3 от приложимите Общи условия, за периода след прекратяване на Договора и преди връщане на Лизинговия актив в държане на собственика, Лизингополучателят дължал възнаграждение за неоснователно ползване на актива под формата на неустойка в размер на договорените месечни вноски.

На основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата забава в плащанията на вноска №12 и вноска №13 била начислена неустойка в размер на 1,82 лева към дата 04.04.2019 г.

На основание чл. 8.6 във вр. с чл. 8.7.5 от Общите условия, Лизингополучателят следвало да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на застрахователни премии – трета вноска в размер от 75,10 лева по полица **/***/********************** на ЗК „Л. И.“ АД, с период от 16.10.2018 г. до 15.10.2019 г.

На основание чл. 8.6. във вр. с чл. 8.7.4 от Общите условия, Лизингополучателят следвало да възстанови на Лизингодателя направените разходи за заплащане на данъци на основание чл. чл.52-61 от Закона за местните данъци и такси за 2019 г. в размер на 146,69 лева.

На основание чл.15.5 от приложимите към Договора Общи условия, Лизингополучателят дължал на Лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина на Лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 448,14 лева.

На основание чл. 14.4 от приложимите Общи условия Лизингополучателят следвало да заплати на Лизингодателя направените разходи за издирване и изземване на Лизинговия актив в размер 390,62 лева. Лизингодателят възложил на външна агенция – „Ф. А.“ ЕООД, ЕИК ************ в изпълнение на сключен рамков договор да възстанови владението над лизинговия актив. В изпълнение на възложението, служителите на „Ф. А.“ ЕООД издирвали актива по адрес на Лизингополучателя, впоследствие в С., установили местонахождението му в автосервиз на бул. „Л. ш.“ и извършили услуга по извозване с репатрак, предвид техническото му състояние. Лизингодателят заплатил съответно възнаграждение в размер на 540 лева, които били частично заплатени и понастоящем дължимият остатък бил в размер на 390,62 лева.

Тъй като ответникът не заплатил всички дължими суми, по заявление на ищцовото дружество било образувано ч. гр. д. №1667/2019 г. по описа на РС К. и била издадена заповед по чл.410 ГПК. Поради факта, че в срок постъпило възражение от ответника, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми, за които по ч. гр. д.

№1667/2019 г. по описа на РС К. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а именно:

- сумата от 266,56 лв. (двеста шестдесет и шест лева и петдесет и шест стотинки), представляваща падежирали непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0001563;

- сумата от 128.29 лв. (сто двадесет и осем лева и двадесет и девет стотинки), представляваща падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № AG0001563;

- сумата от 1.82 лв. (един лев и осемдесет и две стотинки), представляваща неустойка за забава на плащане на лизингови вноски;

- сумата от 448.14 лв. (четиристотин четиридесет и осем лева и четиринадесет стотинки), представляваща неустойка за прекратяване на Договора по вина на Лизингополучателя;

- сумата от 146.69 лв. (сто четиридесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща заплатен данък по чл. 52 и сл. от ЗМДТ за 2019 година;

- сумата от 75.10 лв. (седемдесет и пет лева и десет стотинки), представляваща заплатени застрахователни премии по задължителна застраховка „Г. о.“;

- сумата от 390.62 лв. (триста и деветдесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща разходи за възстановяване на лизинговия актив;

- законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.10.2019 г., до окончателното плащане.

Претендират се разноските по делото, включително и направените такива в заповедното производство.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от адв. Г.Г. – пълномощник на ответника, с който оспорва иска.

Твърди, че от представената Фактура

№**********/08.02.2019 г., относно договора на „М. Б.“ ООД с „Ф. А.“ ЕООД, не ставало ясно каква сума е платил ищеца относно възстановяване на владението на актива си. Твърденията за заплатена сума в размер на 540,00 лв., извършено частично плащане от ответника и остатък от 390,62 лв. били недоказани.

Налице била нищожност на клаузата на чл. 8. ал. 2 от договора, предвиждаща едностранното, възлагане на определени дейности, в случая определяне на разходи на репатриране на лизингования актив по желание на лизингодателя.

За договора се прилагали правилата на Закона за потребителския кредит, по силата на чл. 3 ал. 3 от същия, като приложима била редакцията към датата на сключването, а именно – тази, обнародвана в ДВ, бр. 59 от 29.07.2016г. По силата на договорката в чл.16, ал.1 между страните, ответникът дължал „разходите, направени от лизингодателя във връзка с възстановяването на държането на лизинговия актив“, което задължение не било определено по размера си в договора – нямало точен размер; в представеното копие от тарифата, такава такса отсъствала по размер, като за да докаже размера, ищеца се базирал на договор между него и трето лице, копие от който бил приложено в делото.

Същевременно обаче, според чл. 10 ал. 2 от ЗПК „Кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит“, а според чл. 10а, ал.

4 от същия закон, „Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора“.

Следователно, чрез клаузите на чл. 8. и чл.16 от договора били заобиколени изискванията на ЗПК, заложени в чл.10 ал. 2 и чл. 10а ал. 4, което релевирало нищожността и на основанието по чл. 21, ал. 2 от ЗПК.

Неоснователна се явявала претенцията за заплащане на сумата от 540,00 лева – разход за възстановяване държането на лизинговия актив и по следните съображения:

Съгласно чл. 14.1 от Общите условия, лизингополучателят бил длъжен в срок от 2 дни от прекратяване на договора да върне лизинговата вещ на място посочено от лизингодателя, като е уговорено, че транспортирането и предаването се извършва за сметка и на риск на лизингополучателя. В чл. 14.4 от ОУ, било уговорено, че в случай, че лизинговия актив не бъде върнат на лизингодателя в посочения по чл. 14.1 от ОУ срок, лизингополучателят упълномощава лизингодателя да изпълни задължението по чл.

14.1. от ОУ от негово име и за негова сметка. А съгласно чл. 14.5, когато задължението по чл. 14.1 не бъде изпълнено, лизингодателят имал право да обяви лизинговия актив за издирване по съответния ред и да предприеме действия по принудително изпълнение, като разноските в тази връзка са за сметка на лизингополучателя. При липса на доброволно връщане, каквото твърдение било въведено от ищеца, се прилагали последиците на чл. 8.7.10 от Общите условия, а именно, че лизингополучателят се задължава да възстанови на лизингодателя разходите, направени от последния във връзка с възстановяване на държането на лизинговия актив. Установено било по делото, че ищцовото дружество е заплатило на трето неучастващо в настоящото производство дружество – „Ф. А.“ ЕООД, сумата от общо 540,00 лева - разходи за възстановяване на автомобила, начислени по фактура № ********** от 08.02.2019 г., която била съставена преди прекратяване на договора. По делото не било установено, че договорът е прекратен с уведомление, връчено лично на ответника на 26.03.2019 г., като в същото уведомление са включени и разходи за възстановяване на лизинговия актив в размер на 540,00 лева, т. е. на ответника не била предоставена възможността предвидена в чл.

14.1 от Общите условия към договора за лизинг в срок от 2 дни от прекратяване на договора да върне лизинговата вещ, като напротив, разходът бил начислен по фактура, издадена преди прекратяване на договора и била включена като дължим разход в уведомлението за прекратяване на договора. Ищецът не твърдял в исковата си молба, че на ответника е бил предоставен двудневния срок за доброволно връщане на лизинговата вещ, като по този начин незаконосъобразно бил натоварен с разходи в размер на сумата от 540,00 лева. По изложените съображения тази претенция на ищеца била неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена изцяло, а частично заплатените суми от ответника трябвало да му бъдат възстановени.