Решение № 3331 от 24.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3331 гр. Пловдив, 24.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20225330118084 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ ЕАД, с ЕИК: 000694286 против Агенция „Пътна Инфраструктура“, с ЕИК: 000695089, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 410, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 267,70 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по Договор за имуществено застраховане „Каско Стандарт” по застрахователна полица № ***************** за причинени щети на лек автомобил марка „**” с рег. № **, в резултат на пътно-транспортно произшествие от **г. при движение по републикански път **, в участъка между с. Ц. и **, ведно със законната лихва, считано от постъпване на исковата молба в съда – 13.12.2022г. до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът излага, че на ** г. при движение от гр. С. към гр. Б., лекия автомобил марка „**“ с рег. № *****************, бил управляван от Б. А., като същия е преминал през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно на мостовото съоръжени свързващо преминаващия през с. Ц., Републикански път ** с **, в резултат на което са били увредени двете задни джанти на автомобила.

Ищецът твърди, че лекия автомобил е бил застрахован в ищцовото дружество с имуществена застраховка „КАСКО Стандарт“ , със срок на действие 05.05.** - 04.05.2022 г., като на 26.07.** г. при ищеца е постъпило 1 заявление за изплащане на обезщетение за щетите по застрахования автомобил.

След депозиран заявлението служител на дружеството е извършил оглед на автомобила, при който е констатирал увреждане, в следствие на което ищцовото дружество заплатило на Б. А. Б. застрахователно обезщетение в размер на 260,70 лв., като същото е заплатено на 23.08.** г., като след изплаща на обезщетението ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахованото лице, против причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение и разноските за определянето му.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от страна на ответника, с който се поддържа становище за неоснователност на предявения иск. Оспорва се фактът на настъпване на описаното в исковата молба ПТП на посоченото място, доколкото по дело не бил представен документ, удостоверяващ събитието от страна на контролните органи на МВР, както и не е съставен протокол за ПТП.

Ответникът е депозирал и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което се обосновава с твърдения, че участъка на който се твърди да е настъпило ПТП е в населено място, при което допустимата скорост на движение е 50 км., поради което твърди, че при управление на МПС в рамките на допустимата скорост процесния инцидент не би настъпил или, а ако настъпи не биха нанесени описаните по делото вреди, с оглед на което моли предявения иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение, застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който да са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.

Застрахователното правоотношение се установява от представения Договор за застраховка „Каско Стандарт”, обективиран в полица № ***************** г., със срок на покритие 05.05.**г. – 04.05.2022г г., ведно с общи условия, който е действал към момента на твърдения инцидент и е покривал съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на настъпило ПТП.

За настъпването на въпросния инцидент са събрани гласни 2 доказателствени средства посредством разпита на свидетеля Б. А. Б. /водача на МПС/. Заявява, че през ** г. е управлявал лек автомобил „**“ с регистрационен № **, който бил негова собственост. Посочва, че през **г. п ри пътуване от гр. С. за гр. Б., в района на с . Ц., някъде около моста, имало неравности, дупки, което наложило преминаване с по-ниска скорост през участъка. Сочи, че след като пристигнал на следващата сутрин в гр. Б., забелязал, че автомобилът не бил добре и се оказало, че джантите са спукани.

Първо помисли, че проблемът е само в едната джанта, но после се оказало, че и двете са неизправни. Разказва, че след настъпването на инцидента, посетил ищцовото дружество и завел щета.

Дадените показания се кредитират, тъй като се отнасят за факти, които са пряко възприети от свидетеля, непротиворечиви и ясни са и се подкрепят от останалите събрани доказателства по делото.

На 26.07.** г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, застрахованият е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие, видно от приложените по делото декларации, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение и описи по претенция. В изпълнение на задълженията си по договора за имуществено застраховане, ищецът е обезщетил нанесените вреди върху застрахования при него автомобил.

Същите са били определени на стойност 260, 70 лева, като сумата е преведена по сметка на свидетеля Б. /платежно нареждане на л. 23 от делото/.

По делото е прието неоспорено от страните заключение на вещото лице С. по допуснатата от съда съдебно-автотехническа експертиза /САТЕ/, което съдът цени като компетентно и обективно изготвено. След подробен анализ, експертът е дал категорично становище, че описаният в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП от техническа гледна точка е най-вероятен, като предвид направения анализ, от техническа гледна точка има причинноследствена връзка между описания механизъм на ПТП и увредата на сочената от ищеца автомобилна част. Вещото лице посочва, че общата стойност за части, материали и труд, необходими за възстановяване на автомобила от увреди в причинно-следствена връзка с изследвано ПТП, по пазарна стойност възлизат на 893,25 лв. с ДДС.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът намира, че твърдяното застрахователно събитие е настъпило именно на посочената дата и при описаната фактическа обстановка. Възраженията на ответника, че липсвали надлежни доказателства относно факта на настъпване на ПТП, не се споделят, а и се опровергават от събраните доказателства. Няма пречка съдът да приеме настъпването на събитието за доказано и само въз основа на свидетелските показания, щом не са налице основания за некредитирането им и доколкото съответствието между механизма, възпроизведен от свидетеля, посочен в уведомлението до застрахователя, както и наличието на описаните щети, се потвърждава и от експертното заключение по САТЕ.

Отделно, не се доказаха при условията на пълно и главно доказване и другите възражения на ответника /въпреки указанията по чл. 146, ал. 2 ГПК/ за 3 такова противоправно поведение на водача на автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат /съпричиняване/. Точно обратното- по делото се установи, че единствената причина за увреждането е било преминаването на МПС през необезопасена дупка на пътното платно. Не се констатира наличие на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на движението.

Видно от представеното на л. 23 от делото платежно нареждане, сумата от 260, 70 лева, представляваща застрахователно обезщетение по процесната щета е преведена по сметка на свидетеля Б. Б..

С оглед горното, съдът приема, че е настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение същият е платил застрахователно обезщетение в размер на търсената сума. Само за пълнота се посочва, че липсата на съставен протокол за ПТП по никакъв начин не влияе на извода за възникване на отговорност за застрахователя – соченият от ответника - чл. 5.4.1 от гл. 4 на ОУ не съдържа подобно изискване.

Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г.

Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата. Според нормата на чл. 8, ал. 2 ЗП, той е изключителна държавна собственост и титуляр на правото на собственост върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура” в качеството й на държавен орган /чл. 30, ал. 1 ЗП/, като нейните служители, които ги стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок /чл. 167, ал. 1 ЗДв.П/.

Ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП.

В случая именно бездействието на служителите на ответника във връзка с поддържане на пътя е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал.

1 ЗП и чл. 13 ЗДвП. Установената неподдържана пътна настилка и неравност – дупка, представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 ППЗДв.П, тъй като нарушава целостта на пътното покритие, което не е било равно и създава опасност на движението. Не се доказа мястото да е било обезопасено с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да заобиколят, за да продължат движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДв.П/. Поради 4 горното и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди.

Налице е основание за суброгация. Не се установява съпричиняване на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Необозначената и несигнализирана неравност не представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта така, че да може да спре.

Според заключението на САТЕ действителната стойност на щетите към датата на застрахователното събитие е 893, 25 лева с ДДС.

Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното застрахователно плащане.

Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на извършеното плащане, а именно 260, 70 лева. Искът следва да бъде изцяло уважен, като се присъди и законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 50 лева – ДТ; общо 300 лева – депозити за САТЕ и свидетел, както и 400 лева – платено адв. възнаграждение, съгл. ДПЗС. Разноските от общо 750 лева ще се възложат на ответника.