Протокол № 1189 от 17.06.2026, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 1189 гр. Пазарджик, 17.06.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХХІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАНКА Н. ПЕ. при участието на секретаря Иванка Панчева

Сложи за разглеждане докладваното от ИВАНКА Н. ПЕ. Гражданско дело № 20255220101035 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

Ищцата Е. С. Т. – редовно уведомена от предходното заседание, явява се лично.

Ответниците А. Р. Т., Е. Б. Т., Б. Б. Т., /чрез своята майка и законен представител А. Р. Т./, редовно уведомени от предходното заседание, чрез процесуалния си представител, не се явяват. За тях се явява адвокат И. П. от АК- Пазарджик, надлежно упълномощен.

Вещото лице Б. З. Г.- редовно уведомен от предходното заседание, явява се лично.

Депозирал е заключение вх. № 16313/04.06.2026 г., което е в срок.

Вещото лице М. Е. Е. - редовно призована, не се явява.

ИЩЦАТА Т.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, предвид редовното призоваване на страните, поради което О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

Докладва допълнително заключение на в.л. Б. Г., с вх. № № 16313/04.06.2026 г..

Докладва се молба вх. №16697/08.06.2026 г. от вещо лице М. Е. Е., че не може да изготви експертизата до 15.06.2026 г. и не може да се яви.

На същата дата 15.06.2026 г. от 13:30 часа е призована за заседание на Vти Граждански състав, Гражданско отделение при Районен съд – гр. Пловдив, по ГД № 20255330104434, за което била уведомена на 27.04.2026 г. Все още не е изготвила заключението, поради невъзможността да направи оглед на място, тъй като не е успяла да се свържи с ищеца или ответника, за да й осигурят достъп до имота и вещите, а също и поради обема на възложената й задача.

Моли при насрочването на следващото заседание, по възможност да е през м. септември 2026 г., като за месец септември сочи насрочените дела на съответни посочени от нея дати.

Докладва се молба вх. №.14301/18.05.2026 г. от ищцата Е. С. Т., с което оспорва заключенията на назначените Съдебно оценителни експертизи.

Молбите са 2 на брой с вх.№ 14300/18.05.2026 г. и молба вх.№ 14301/18.05.2026 г., с която оспорва по същество заключението на вещото лице, след като експертизата вече е приета

Докладва се молба вх.№ 17595/15.06.2026 г. от ищцата Е. С. Т., с която възразява срещу включването на първия етаж от сградата в предмета на допуснатата съдебно-оценителна експертиза, тъй като същият не е предмет на предявения иск и не е въведен в предмета на делото по надлежния процесуален ред.

Излага, че първият етаж е придобит от нея въз основа на договор за дарение, извършен от нейните родители преди повече от двадесет години и станал нейна собственост.

Вторият етаж бил придобит от родителите по време на брака им, представлява СИО.

С дарението от 01.11.2006 г. всеки от родителите ми се е разпоредил със своята 1/2 идеална част. Към момента на откриване на наследството на 27.01.2023 г. процесният имот не е принадлежал на наследодателя и 1/2 ид.ч. не е съставлявала част от наследствената маса по чл. 31 ЗН.

2

Към момента на последващото дарение от 11.07.2019 г., извършено от баща й в полза на неговия син, наследодателят не е бил носител на вещни права върху първия етаж и не е разполагал с правомощие за разпореждане с него.

В исковата молба предметът на спора бил ограничен единствено до разпорежданията относно втория и третия етаж. Не бил налице предявен иск, нито изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК, с което първият етаж да бъде включен в предмета на делото.

Съдебната експертиза следвало да обхваща единствено релевантни факти, включени в предмета на делото.

Събирането на доказателства относно имот, който не бил предмет на спора, представлявало събиране на неотносими доказателства и води до недопустимо разширяване на предмета на делото извън заявените искания и възражения на страните.

По делото вече били представени скици, схеми и документи, удостоверяващи самостоятелния характер и индивидуализацията на процесните обекти, поради което липсва необходимост от оглед и изследване на първия етаж за целите на експертизата.

С оглед изложеното моли съда:

1. Да изключи първия етаж от предмета и задачите на допуснатата съдебно-оценителна експертиза;

2. Да ограничи експертизата единствено до имотите, включени в предмета на предявения иск - втори и трети етаж;

3. Да укаже на вещото лице да не извършва оглед, заснемане, измерване или оценка на първия етаж.

Съдът предостави молбата на адвокат П., да има възможност да се запознае с нея.

АДВ. П.: Считам, че искането, формулирано в настоящата молбата касае спора по същество и съдът ще се произнесе по това искане със самото съдено решение, а не и на този етап от разглеждане на делото.

Възраженията са неоснователни, тъй като 1-вият етаж е дарен от наследодателите на ищцата и съгласно разпоредбата на закона за 3 наследството, този 1-ви етаж, също следва да бъде включен в наследствената маса при разрешаване на спора за накърняване на запазената част.

ИЩЦАТА: Не всичко съм казала в молбата, затова искам да кажа още нещо, ще го подам писмено. Чл. 32 ал.1 от ЗН това маха етажа изцяло от делото, датата 01.11.2006 г. чл. 30 ал.2 от ЗН, с дата 01.11.2026 г. събития: тогава баща и и майка ми даряват 1-ви етаж. Има ли запазена част на Б.? – Не! Бащата е жив, запазената част не съществува.

11.07.2019 г. баща ми дарява етажите 2-ри и 3-ти на Б.. Има ли запазена част на Б.?- не!, бащата е жив.

27.1.2023 г. баща ми умира. Имали запазената част на Б.? – да. Сега се ражда запазената част.

Правен извод: на 01.11.2006 г.дарението към мен не е могло да нарани запазената част на Б., защото той е нямал такава. Сега говоря за Б.. Моята запазена част е накърнена в дарението от 4/6, от които аз имам 1/3 и имам 1/ 6 от майка ми.

Значи, то е неприкосновено и не подлежи на намаление.

На основание чл. 30 ал. 1 от ЗН, възразявам, че дарението на 1-вия етаж от 01.11.2006 г. не подлежи на намаление, тъй като е извършено 17 години преди това, преди откриването на наследството на 27.1.2023 г.

Към момента на дарението, ответникът не е имал право на запазена, част, която да бъде накърнена. Следователно първият етаж е неприкосновен и остава изцяло извън наследствената маса и предмета на делбата.

Възразявам по чл. 30 ал. 1 от ЗН дарението към мен е от 2006 г., Запазената част на брат ми се ражда през 2023 г. със смъртта. Не може да се накърнява право, което не е съществувало 17 години.

Етаж едно е неприкосновен и моля да се и изключи изцяло.

Също така, моля съда да изпълни задължението си по чл. 6 ал.2 от ГПК и да изключи етаж едно от делото, тъй като не е предмет на предявения иск Чл. 6 ал.2 ГПК гласи, цитира: Съдът разглежда и решава делото в рамките на предявените искания и въвеждания.

Ако в ИМ /исковата молба/ съм поискала делба на етажите втори и трети, съдията по принцип може да дари само етаж втори и трети,няма право може да пипа етаж първи.

4

АДВ. П.: Кой ви е казал е казал, че пипнахме етаж първи?

ИЩЦАТА: Съгласно принципа на диспозитивното начало, най- важният принцип в гражданския процес.

Ответниците можеше да вкарат етаж едно само до първото с.з., то е минало на 11 май 2025 г. късно е, вече не може.

Чл. 214 ал. 1 ГПК гласи и цитира : „В първото заседание за разглеждане на делото ищецът може да измени основанието на петутима на своя иск, само до приключване на първото заседание по делото.“

АДВ. П.: Госпожо съдия, моля вземете отношение, няма да ни изнасят лекции по право.

ИЩЦАТА: Значи съдията няма никаква законова врата да вкара етаж едно, сега. Ако го направи нарушава два члена наведнъж.

СЪДЪТ: Госпожо Т., …

ИЩЦАТА: Така, може ли да се изкажа, после вземете думата, защото всеки път В. не ми давате да се изкажа.

СЪДЪТ като прецени доводите и възраженията на ищцата….