Акт № 2425 от 28.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2425 гр. Бургас, 28.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело № 20262120101410 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от Я. Я. С. първоначално насочена против „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД, с която са предявени искове по чл.439 от ГПК.

С определение № ****/14.07.2026 г. съдът прекрати производството по делото по отношение на ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД, спрямо когото ищецът Я. Я. С. е предявил искове чл.439 от ГПК. Със същия съдебен акт съдът конституира като ответник по делото „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, като постанови на това дружество да се връчи препис от исковата молба, от приложенията към нея, от уточняващата молба на ищеца от 13.07.2026 г. за отговор. В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който дружеството намира исковете за неоснователни.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и моли съда да ги уважи.

Преди съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество, дружеството депозира писмено становище, с което моли съда да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.01.2016 г. съдия при Районен съд – Бургас издава изпълнителен лист № *** въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № ****/06.10.2015 г. по ч.гр. дело № ****/2015 г. по описа на БРС, с който ищецът е осъден да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД следните суми: 330,51 лева главница; 109,49 лева – договорна лихва за периода от 02.12.2013 г. до 24.02.2014 г.; 48,22 лева – мораторна лихва за периода от 03.12.2013 г. до 04.10.2015 г., ведно със законната лихва върху присъдената главница и договорна лихва, считано от подаване на заявлението 05.10.2015 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 325 лева разноски.

1

По молба на кредитора „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД от 20.01.2016 г. е образувано изпълнително дело № ******** по описа на ЧСИ Н. Г. (за краткост ИД) въз основа на посочения по-горе изпълнителен лист. С молбата на ЧСИ Г. е възложено да запорира трудово възнаграждение на длъжника, ако получава такова, да запорира МПС на длъжника, ако притежава такива, и да запорира банкови сметки на длъжника. Съдебният изпълнител изпраща съобщение до НАП, че срещу С. е започнало принудително изпълнение, и изготвя справка за адресите на длъжника и за родствените му връзки. На 05.02.2016 г. НАП изпраща по ИД удостоверение за наличие на публични задължения на длъжника. На 08.02.2016 г. НАП уведомява ЧСИ, че длъжникът няма регистрирани действащи трудови договори.

На 15.02.2016 г. е съставен протокол за невръчена на длъжника покана за доброволно изпълнение, в който е отразено, че С. не е открит на адреса в гр. Б.****, на който живеят неговите родители, не е открит и на адрес в гр. Б.****, като е събрана информация от съседи (без посочване на имена), че длъжникът е живял под наем. Няма резолюция на ЧСИ дали приема връчването за редовно. На 26.07.2016 г. кредиторът депозира молба по ИД за извършване на опис на движими вещи на длъжника, като ЧСИ насрочва такъв опис за 13.10.2016 г. Междувременно по ИД на 10.10.2016 г. постъпва молба от родителите на длъжника, с която уведомяват ЧСИ, че имотът на адрес гр. Б.****, бл.4, е тяхна собственост и синът им няма имущество в него. Взискателят е уведомен за тази молба и на 11.10.2016 г. депозира молба по ИД за неизвършване на описа, поради което такъв не е извършен. С молба от същата дата взискателят изисква от ЧСИ да извърши проверка за наличие на банкови сметки на длъжника в изчерпателно посочени банки и ако има такива, те да бъдат запорирани.

На 19.10.2016 г. „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД уведомява ЧСИ, че длъжникът не е титуляр на сметки в тази банка. „Търговска банка Д“ АД, „ТОКУДА БАНК“ АД, „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ АСЕТ БАНК“ АД, „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД,

„ИНВЕСТБАНК“ АД, „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „СИБАНК“ АД, „ТИ БИ АЙ

Банк“ АД, „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА КРЕДИТНА БАНКА“ АД, „ТЕКСИМ БАНК“ АД, „Банка ДСК“ АД, „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, „БНП ПАРИБА С.А. клон София“, „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ АД, „СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК“ АД също уведомяват ЧСИ, че длъжникът не притежава сметки. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД уведомява ЧСИ, че към 20.10.2016 г. С. има открита сметка в тази банка. На 25.10.2016 г. ЧСИ налага запор върху вземането на длъжника по банкова сметка в тази банка. На 31.10.2016 г. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД уведомява ЧСИ на основание чл.508 от ГПК, че признава вземането, върху което е наложен запор, няма претенции от други лица за същото вземане, има наложени запори и от друг ЧСИ и суми не могат да бъдат преведени на ЧСИ, тъй като по сметката няма средства.

„ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД и „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД уведомяват ЧСИ, че длъжникът има сметки в тези банки, поради което на 01.11.2016 г.

ЧСИ налага запор върху вземането на длъжника по сметките в тези банки.

На 14.11.2016 г. „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД уведомява ЧСИ по ИД, че запорът е наложен, но по сметката на длъжника няма средства.

На 18.11.2016 г. „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)“ АД уведомява ЧСИ на основание чл.508 от ГПК, че признава вземането, върху което е наложен запор, няма претенции от други лица за същото вземане, но суми не могат да бъдат преведени на ЧСИ, тъй като по сметката няма средства.

На 27.06.2018 г. взискателят депозира молба по ИД, с която изисква от ЧСИ да извърши опис на движимо имущество на длъжника. С молба от същата дата взискателят изисква от ЧСИ да извърши проверка за банкови сметки на длъжника и при наличие на такива, да бъде наложен запор. На 29.06.2018 г. са изпратени нови запорни съобщения до „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД и до „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.

На 13.07.2018 г. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД уведомява ЧСИ на основание чл.508 2 от ГПК, че признава вземането, върху което е наложен запор, няма претенции от други лица за същото вземане, има наложени запори и от други ЧСИ и суми не могат да бъдат преведени на ЧСИ, тъй като по сметката няма средства. На същата дата „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД уведомява ЧСИ, че сметката е блокирана.

Насроченият на 29.08.2018 г. опис на движими вещи не е извършен.

На 12.03.2019 г. „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА“ АД уведомява ЧСИ, че сметката на длъжника ще бъде закрита, защото по нея няма средства за период по-дълъг от шест месеца. Такова писмо е получено и в началото на април 2019 г.

През декември 2020 г. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД уведомява ЧСИ, че сметки на клиенти на банката са закрити, сред които е и тази на длъжника С..

На 31.05.2021 г. взискателят отправя нова молба до ЧСИ за налагане на запор на сметки на длъжника. На 23.05.2022 г. взискателят отправя нова молба до ЧСИ за налагане на запор на последната новооткрита банкова сметка. На 16.01.2023 г. взискателят изисква ЧСИ да извърши опис на движимо имущество на длъжника.

През месец март 2023 г. отново е направен опит за връчване на покана за доброволно изпълнение на длъжника на адреса в гр. Б.****, но С. не е открит и в указан срок не се е явил в кантората на ЧСИ, за да получи книжата.

На 09.11.2023 г. взискателят депозира молба по ИД за налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

На 27.11.2023 г. взискателят депозира молба по ИД за налагане на запор на банковите сметки на длъжника.

В периода ноември – декември 2023 г. длъжникът е търсен на постоянния и настоящия си адреси за връчване на покана за доброволно изпълнение, но не е открит и въпреки, че е залепено уведомление на адресите, никой не се е явил в указания срок н кантората на ЧСИ за получаване на книжата. Особен представител на длъжника по реда на чл.430 от ГПК не е назначен.

На 09.09.2024 г. взискателят отново депозира молба за запор на сметки на длъжника.

На 11.11.2024 г. „ИЗИПЕЙ“ АД уведомява ЧСИ по ИД, че признава за основателно вземането, върху което е наложен запорът, но плащане не може да бъде осъществено, защото по сметката няма средства, има наложени предходни запори и не се привеждат суми по банкови сметки на длъжника. До длъжника са изпратени съобщения за наложения запор и на двата адреса (постоянен и настоящ), но С. не е намерен и въпреки, че е залепено уведомление, не се е явил в кантората на ЧСИ за получаване на книжата.

Покана за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 29.01.2026 г. чрез упълномощен адвокат.

На 05.02.2026 г. „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД уведомява ЧСИ, че на 29.10.2025 г. е сключен договор за цесия, по силата на който взискателят цедира вземането си по ИД (ведно с всички принадлежности на вземането) на „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, поради което цесионерът моли на основание чл. 429 ГПК да бъде конституиран като взискател по ИД, да бъде насрочен опис и оценка на движимите вещи и запор на сметки и на трудово възнаграждение. Длъжникът е уведомен за цесията в хода на настоящото производство.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от страните.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Според чл.439, ал.1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

Ищецът длъжник твърди, че вземанията на кредитора ответник са погасени по давност.

Следва изрично да се посочи, че договорът за цесия, както и уведомление за прехвърляне на вземането, изходящо от стария кредитор, са приложени по изпълнителното дело и длъжникът се е запознал с тях. С получаване на отговор на исковата молба от 3 първоначалния ответник „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД и с прилагане на препис от ИД по настоящото дело, цесията е съобщена на ищеца от стария кредитор, тъй като сред съдържащите се в исковото производство документи е и пълномощно, с което старият кредитор упълномощава ответника да уведоми длъжника за прехвърляне на вземането, и уведомление до С. за извършено прехвърляне на вземания, което изхожда от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ АД.

По силата на чл. 429, ал. 1 от ГПК частното правоприемство се установява с писмени доказателства. Напълно достатъчно е представянето на цесионния договор, на приложенията, в които са описани прехвърлените вземания, както и уведомлението по чл.

99, ал. 3 ЗЗД до С., за да възникне в полза на дружеството правото да иска извършването на изпълнителни действия по отношение на него – аргумент от Решение № 16 от 4.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5788/2015 г., III г. о. Тези документи са представени по ИД.

Според разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази разпоредба е приложима както, ако вземането е установено със съдебно решение, така и когато е установено със заповед за изпълнение, влязла в сила като невъзразена от длъжника – в този смисъл Определение № 60818 от 15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о. Тъй като всички вземания на кредитора са установени с издадена заповед за изпълнение, която е влязла в сила, то погасителната давност за всички тях е 5 години и започва да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Според т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Следователно образуването на ИД през 2016 г. не спира давността.

Няма пречка едновременно с поканата за доброволно изпълнение да се извършат изпълнителни действия по налагане на „запор“ или „възбрана“ върху длъжниково имущество (аргумент от чл.507, ал.1 от ГПК), както в случая запор върху сметки на длъжника в търговска банка, но в срока за доброволно изпълнение последният може да упражни свои права – да възрази, да изпълни задължението и др. Предвид изложеното, дори и да постъпят суми по изпълнението, те не могат да бъдат преведени на взискателя преди да се връчи покана за доброволно изпълнение и да изтече срокът за доброволно изпълнение.