Определение № 148 от 19.12.2025, Районен съд - Асеновград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 148 гр. Асеновград, 19.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Частно наказателно дело № 20255310200831 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243 ал.4 от НПК.

Постъпила е жалба от П.А. А. Д. - законен представител на пострадалата А. П. Д., чрез повереника адвокат Р. М., против Постановление на РП-Пловдив ТО-Първомай за прекратяване на наказателното производство от 03.10.2025 г., с което същата е прекратила наказателното производство по досъдебно производство № 275/2025 г. по описа на РУ – Асеновград, образувано и водено за престъпление по чл. 343 ал.1 б. Б пр.2, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, на основание чл. 243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК.

Недоволен от това, жалбоподателят твърди, че производството е прекратено при непълнота на разследването и съответно до неправилно възприемане и тълкуване на фактите по делото, довело до неправилен и незаконосъобразен правен извод за наличието на прекратително основание поради липса на престъпление. Твърдят се различни фактически положения от приетите от прокурора, а именно, че е наЛ. съставомерно деяние. Искането към съда е за отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото с указания относно правилното прилагане на закона и извършване на допълнителни процесуално –следствени действия с оглед разкриването на обективната истина.

Съдът, след като се запозна с изложените в жалбата доводи и след анализ на събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Жалбата е допустима, подадена е в срока по чл. 243 ал.3 от НПК, от надлежно легитимиран процесуален субект и в законоустановената форма.

Разгледана по същество същата e основателна.

Досъдебното производство е образувано за престъпление по чл. 343 ал.1 б.

„Б“ пр. 2, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, касаещо ПТП възникнало на 23.04.2025 г. в с. Патриарх Евтимово, при което е била причинена средна телесна повреда на малолетната пострадала П. А. Д., изразяваща се в счупване на шийката и тялото на дясната бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движенията на долния десен крайник. В хода на разследването не е било привлечено Л. в качеството на обвиняем.

1

В прекратителното постановление след като е изложил фактическата обстановка и анализирал доказателствата прокурорът е приел, че не е реализиран състава на престъплението по чл. 343 ал.1 б. „Б“, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК, от водача Н.П., поради което е прекратил наказателното производство.

Съдът, след преценка на доказателствата събрани във фазата на досъдебното производство намира, че така направения извод от РП–Пловдив, ТОПървомай е незаконосъобразен и неправилен и не съответства на събраните до момента доказателства, а от друга страна е направен при непълнота на доказателствата и при непълно изясняване и установяване на всички правно релевантни факти, необходими за разкриване на обективната истина. От друга страна, прекратителното постановление е и необосновано, защото не са изложени никакви мотиви за липсата на нарушени правила за движение които потенциално биха запълнили бланкетния състав на престъплението по чл. 343 ал.1 б. Б, във вр. с чл. 342 ал.1 от НК.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът изцяло е кредитирал заключението на изготвената АТЕ-за и Допълнителна АТЕ-за, според които пресичането на пострадалия пешеходец е било изцяло в опасната зона на автомобила и ударът е бил технически неизбежен.

След преглед на заключението на АТЕ-за обаче съдът намира, че в същото е наЛ. фундаментална грешка в изчисленията, поради което и всички последващи изводи за дължината на опасаната зона и дали пострадалото дете е попадало в нея към момента на възникването на опасността са напълно погрешни и необосновани и респективно са довели до напълно погрешен извод за всички съществени елементи за произшествието - както за причините за неговото възникване, така и за механизма му и респективно за наличието на виновно поведение.

Съображенията на съда за това са следните: В АТЕ-за е прието, че скоростта на пешеходеца в момента на удара е била около 8 км/ч., а на автомобила около 40 км/ч. /39,53 км.ч/. И без специални познания е всеизвестна формулата S = V.t /пътят е равен на скоростта по времето/, която е използвана и в АТЕ-за. При тази скорост на движение на тичащото дете от 8 км/ч. /2,22 м.сек./ е прието, че същото е изминало разстоянието от 5,25 метра до мястото на удара за 0,42 секунди, което е груба грешка при изчисленията. Това е така, защото неправилно при изготвяне на експертизата в горната формула е разделено времето на скоростта /t = V: S- стр. 19/, а не обратното, както е правилното заместване /t = S:V/. При това положение, погрешно е прието, че детето е изминало разстоянието от 5,25 метра до точката на удара само за 0,42 секунди, което очевидно е невъзможно. По горната формула реалното време за предвижване на пострадалата до точката на удара е около 2,4 секунди /2,39 сек./. От тук нататък е напълно погрешно изчислението, и че самият автомобил от момента на възникване на опасността до удара е изминал само 4,61 метра. С други думи, излиза абсурдната ситуация, че от момента на пресичането детето се е движило по-бързо и дори е изпреварило автомобила до мястото на удара. Напълно компрометиран е и изводът при тези стойности на скоростите, че пресичането на пешеходеца е попадало дълбоко в опасната зона на автомобила, управляван от водача Н.П..

2

Без излишни подробности и само за яснота и коректност следва да се каже, че не са необходими дори специални знания, а елементарни математически изчисления, за да се направи правилен извод за разстоянията. Ако условно приемем, че стойностите на движение на пешеходеца – около 8 км. ч и на автомобила около 40 км. ч. са правилно определени в АТЕ-за, то автомобилът се е движил с пет пъти по-висока скорост от пешеходеца /това е очевидно и от видеозаписа/. В този случай, тъй като пешеходецът е изминал разстояние от момента на възникване на опасността до момента на удара от 5,25 метра, а зависимостта е право пропорционална, то автомобилът е изминал пет пъти поголямо разстояние. Следователно в момента на възникване на опасността се е намирал на пет пъти по–голямо разстояние от мястото на удара - т.е. на 26,25 метра, което е повече от дължината на опасната му зона от 19.98 метра, което пък напълно компрометира извода, че ударът е бил технически непредотвратим.

При този анализ на данните излиза, че детето е започнало да пресича на около 26 метра пред приближаващия автомобил и би следвало да е напълно видимо като опасност, тъй като е пресекло тичайки цялата лента за насрещно движение до мястото на удара. Въпросът, дали е имало препятствия, ограничаващи видимостта на водача към детето, което би променило и извода за момента на възникване на опасност не е бил коментиран в АТЕ-за. Не е взето в предвид и обстоятелството, че видно от видеозаписа, детето е изчакало на тротоара преди да започне пресичането, преминаването на друг автомобил, като е стояло на тротоара в режим на готовност за пресичане около 2 секунди, което също следва да се прецени с оглед задължението по чл.116 и чл. 117 от ЗДвП, както и с оглед преценката в кой момент е възникнала опасността за движението. Погрешно е прието и интерпретирано обстоятелството, при преценката за „съобразена скорост“, дали произшествието е станало на пешеходна пътека, като е прието, че няма такава в района на произшествието.

Не е обсъдено обаче обстоятелството, че детето пресича на кръстовище с траектория, която е продължение на тротоара /видно от видеозаписа/, а съгласно правилата на ЗДвП на кръстовищата пешеходни пътеки са и продълженията на тротоарите и банкетите върху платното за движение.

В хода на разследването на е изяснено обстоятелството, дали в района на произшествието, в близост до пътя са се намирали и други деца с оглед факта, че вдясно от направлението на автомобила се е намирал парк и детска площадка – пак с оглед задължението по чл.116 и чл. 117 от ЗДвП.

При това положение, съдът намира, че на практика нито един от главните факти от предмета на разследване не е надлежно установен, а заключението на експертизата очевидно е неправилно и в този му вид не съдържа отговор на въпросите необходими за разкриване на обективната истина.

Ето защо са наЛ. предпоставките по чл. 153 от НПК за назначаване на повторна АТЕ-за, тъй като горното заключение не е обосновано и възниква съмнение в неговата правилност. Същата следва да даде отговор на въпросите.

1. Да се определи скоростта на движение на автомобила преди и по време на удара. Каква е дължината на опасната зона при тази скорост. Да се определи скоростта на движение на пешеходеца към момента на удара и за какво време същият е изминал разстоянието от тротоара до точката на удара. /Освен 3 протокола за оглед на МП и другите гласни и писмени доказателства да се използват и данните от видеозаписа, който е с високо ниво на информативност/.

2. Да се определи моментът на възникване на опасност за движението, като се интерпретира и факта, че пешеходецът е престоял известно време на тротоара в готовност за пресичане, имало ли е техническа пречка да бъде възприет от водача на автомобила в този момент.

- На какво разстояние се е намирал автомобилът от мястото на удара в момента на възникване на опасност /като се изследват и двете хипотези – 1. появата и престоя на пешеходеца на тротоара до платното за движение и 2.

Момента на пресичане на платното за движение./

- На какво разстояние се е намирал автомобилът от пешеходеца в момента на възникване на опасност /и при двете хипотези/ и можел ли е водачът да го възприеме – имало ли е пряка и неограничена видимост към детето /пешеходеца /. За какво време е изминал разстоянието до мястото на удара /и при двете хипотези/.

3. Попадало ли е пресичането в опасната зона на автомобила, като се имат в предвид изчисленията по т.2 и имало ли е техническа възможност за предотвратяване на удара чрез намаляване на скоростта или аварийно спиране.

4. Да се изготви мащабна скица на ПТП, от която да е видно местоположението на пешеходеца и автомобила: 1. Към момента на появата на пешеходеца на тротоара в готовност за пресичане. 2. Към момента на началото на пресичането когато дете стъпва на пътното платно. 3. Към момента на удара.

5. Други въпроси по преценка на разследващия орган.

Всички установени данни следва да се интерпретират с оглед правилата за движение по чл. 20 ал.2 от ЗДвП. В редакцията си, действала към момента на деянието, /който е приложимия закон/ същата въвежда задължение за Водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

Чл. 116 /в редакцията действала в момента на деянието – т.е. преди изменението ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г.,/ Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, ……

Чл. 117 /също в предходната редакция/. При приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре.

По преценка на разследващия орган да се извършат допълнителни разпити на водача и други свидетели с оглед установяване на обстоятелството в кой 4 момент е възприел детето като опасност и в кой момент обективно е могъл да го възприеме, пак с оглед на горните задължения по ЗДвП и имало ли е в близост до пътя други деца.

Ето защо с оглед на изложените съображения, Съдът намира, че изводите на прокурора, вследствие на които е прекратил наказателното производство са неправилни и необосновани, поради което следва постановлението за прекратяване да бъде отменено, а делото върнато на РП-Пловдив, ТОПървомай за продължаване на разследването и извършване на процесуалните действия, указани в мотивната част на определението с цел събирани на всички доказателства необходими за разкриване на обективната истина, след което следва да се извърши нова преценка по същество от решаващия прокурор.