Определение № 3163 от 04.07.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3163 гр. Варна, 04.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Деница Славова

Весела Гълъбова като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501222 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК .

Образувано е по частна жалба с вх. № 39343/02.05.2025г., подадена от Д.

К. И., ЕГН ********** чрез процесуалния му представител адв. Б. Х. срещу определение № 4894/11.04.2025г., постановено по гр.д. № 9910/2024г. по описа на РС-Варна, 34 състав, с която е оставена без уважение молба вх. номер 26835/24.03.2025 г. от Д. К. И. за допълване на решение № 725/03.03.2025 г., постановено по гр.д. № 9910/2024 г. по описа на ВРС, 34 състав, в частта за разноските.

В частната жалба са изложения оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на определението. Сочи се, че делото не от правна сложност, но е със средна степен на фактическа сложност. Жалбоподателят счита, че при определяне на справедливия размер на адвокатското възнаграждение следва да се вземе предвид единствено обема на извършената адвокатска работа и сложността на делото, като без значение е колко от направените с отговора на исковата молба възражения са приети за неоснователни. Излага се, че адвокатът е посетил жилището при двата огледи, направени от вещите лица, явил се е в две съдебни заседания, направил е справки в Службата по вписванията и архива на ВРС и е депозирал мотивирано искане за прекратяване на незаконосъобразно предоставената на ищеца безплатна правна помощ. Сочи още, че определеното от съда адвокатско възнаграждение ощетява страната и поставя адвоката в неудобно положение. Моли определението да бъде отменено и решението да бъде изменено в частта за разноските като бъде определен справедлив размер на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК от насрещната страна И. К. И., ЕГН ********** е депозиран отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Счита, че съдът правилно е определил разноските, като е взел 1 предвид фактическата и правна сложност на делото, спецификата на предоставената защита и труда на адвоката. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

За да се произнесе по жалбата , съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д. № 9910/2024г. по описа на РС-Варна, 34 състав е образувано по искова молба, подадена от И. К.а И. срещу Д. К. И., с която е предявен иск по чл.31, ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот за периода от 22.04.2024г. до 05.08.2024г.

В законоустановения срок ответникът Д. К. И. е депозирал писмен отговор.

По делото са проведени две съдебни заседания, приобщени са писмени доказателства допуснати и изслушани са две съдебно-оценителни експертизи и е разпитан един свидетел.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 09.10.2024г. Д. К. И. като ответник по гр.д. № 9910/2024г. на ВРС е заплатил на адв. Б. Х. в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.

От ищцовата страна преди приключване на устните състезания пред първата инстанция е направено възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

С оглед даденото с решението на СЕС по дело C-438/22 тълкуване, съдът не е длъжен да прилага Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да съобразява посочените в същата минимуми на хонорари. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС след постановяване на соченото решение. Приема се, че минималните размери по Наредбата могат да служат като ориентир при определяне служебно на размер на възнаграждения. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /в този смисъл определение №50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. по описа на ВКС, I т.о./.

В настоящия случай се касае за дело с изключително нисък материален интерес от 150 лева, като предвиденият минимален размер на адвокатското възнаграждение съгласно чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ /в действащата към сключване на договора редакция/ е в размер на 400 лева. Делото е с ниска фактическа и правна сложност, като единствено усложнение е съставлявало възникналата необходимост от допълнителна експертиза. Приключило е в рамките на две съдебни заседания, поради което не е налице основание за увеличаване на минималното възнаграждение с такова за следващи проведени заседания по смисъла на чл.7, ал.9 от НМРАВ.

2

Работата, която адвокатът е извършил по снабдяване с информация относно имуществото на ищеца в конкретния случай, стои извън задълженията му за процесуално представителство на ответника по делото.

Производството по предоставяне на правна помощ на ищеца е едностранно и не изисква становището на ответника. В този смисъл тези действия не следва да бъдат оценявани като допълнителен труд на адвоката, заплатен от ответника, който следва да бъде възмезден според изхода на делото.

При всички изложени съображения се налага изводът, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение в настоящия случай е 300 лева, от които съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати 196,24 лева, поради което не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4894/11.04.2025г., постановено по гр.д. № 9910/2024г. по описа на РС-Варна, 34 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3