Решение № 25 от 09.02.2026, Районен съд - Мездра

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. М., общ. М., обл. Враца, 09.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М., III-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пенка П. Петрова при участието на секретаря Поля М. Георгиева като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Гражданско дело № 20241450100323 по описа за 2024 година

„ ***” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.Малинова Долина, ул.”Рачо Петков-Казанджията” № 4-6, с ЕИК 131001375, представлявано от Райна Иванова М. - Тодорова с ЕГН **********, в качеството си на управител, чрез пълномощника адв.Десислава Папазова - АК Стара Загора, е предявило иск против К. С. К. с ЕГН ********** от гр.М. и М. М. К. с ЕГН ********** от гр.М. за обявяване за недействителна спрямо ищеца сделка, сключена между ответниците с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №60, том I, рег.№608, дело №58/23г. по описа на Нотариус Биляна Манчева с рег.№593 в НК и с район на действие Районен съд М., вписан в CB-М. с вх.рег.№441 от 10.03.2023г., Акт №89, том 2, дело №176/2023г., с който ответникът К. С. К. е дарил на ответника М. М. К., следния недвижим имот: 2/3 идеални части от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор *** ( четиридесет и седем хиляди седемстотин и четиринадесет точка петстотин точка хиляда петстотин двадесет и шест точка две точка две/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-1097/11.05.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадстралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 27.02.2023г., с адрес на имота: гр. М., общ. М., обл. Враца, ул.“ Христо Ботев“ №82 /осемдесет и две/, блок Леденик 2 /две/, вх.Б, ет.1 /едно/, ап.2 /две/, самостоятелния обект се намира на етаж 1 /първи/ в сграда с идентификатор *** / четиридесет и седем хиляди седемстотин и четиринадесет точка петстотин точка хиляда петстотин двадесет и шест точка две/ с предназначение: Жилищна сграда -многофамилна Сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***/ четиридесет и седем хиляди седемстотин и четиринадесет точка петстотин точка хиляда петстотин двадесет и шест/. Предназначение на самостоятелен обект: Жилище, 1 апартамент- в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение: брой нива на обекта: 1 /едно/, посочена в документа площ: 42,55кв.м. /четиридесет и две цяло и петдесет и пет стотни квадратни метра/, състоящ се от стая, кухня и сервизни помещения.

Прилижащи части: Избено помещение №13 /тринадесет/, с площ 2,88кв.м./ две цяло и осемдесет и осем стотни квадратни метра/ и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, Ниво /едно/, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж *** и ***, под обекта: няма; над обекта: ***..Претендират се и разноски.

В исковата молба се твърди,че ответникът К. С. К. е длъжник по договори за кредит, вземанията, по които са прехвърлени на ищеца „***“ ЕООД:

Договор за потребителски паричен кредит 5403464 от 18.01.2023г., вземането, по който е прехвърлено на *** ЕООД с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) сключен на 11.08.2023г. между „****” АД, ЕИК 175070632 и „***” ЕООД с ЕИК 131001375, Договор за стоков кредит 949735 от 20.01.2023г., Договор за стоков кредит 949769 от 20.01.2023г. и Договор за стоков кредит 949878 от 20.01.2023г., вземанията, по които са прехвърлени на *** ЕООД с Договор за прехвърляне на парични вземания (цесия) сключен на 26.09.2023 между БАНКА ДСК АД с ЕИК 121830616 и „***” ЕООД с ЕИК 131001375. К. е уведомен по чл.99 ЗЗД.

Със сключването на договора за цесия новият кредитор (цесионера) придобива всички права, които старият кредитор (цедентът) е имал по отношение на длъжника (ответника) във връзка със съществуващото към момента на сключване на цесионната сделка вземане към последния.

Поради неплащане на дължимите суми по договорите, „***” ЕООД пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договорите, чрез подаване на Заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в PC М.. Образувани са съответно ч.гр.д.

232/2024г., ч.гр.д. 1463/2023 и ч.гр.д. 1457/23.

При направена справка в имотния регистър ищецът установил, че веднага след сключване на договорите за кредит, а именно на 10.03.2023г., между първия ответник К. С.

К., като ДАРИТЕЛ, и втория ответник М. М. К., като ДАРЕН, е сключен Нотариален акт за дарение на недвижим имот №60, том I, рег.№608, дело №58/23г. по описа на Нотариус Биляна Манчева с рег.№593 в НК и с район на действие Районен съд М., вписан в CB-М. с вх.рег.№441 от 10.03.2023Г., Акт №89, том 2, дело №176/2023г.

Съгласно разпоредбата на чл.135, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, като знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.

В настоящия случай според ищеца са налице елементите от фактическия състав на чл.135 от ЗЗД по отношение на договора за дарение на гореописания недвижим имот, сключен между ответниците с Нотариален акт за дарение на недвижим имот №60, том I, рег.

2

№608, дело №58/23г. по описа на Нотариус Биляна Манчева с per.№593 в НК и с район на действие Районен съд М., вписан в CB-М. с вх.рег.№441 от 10.03.2023г., Акт №89, том 2, делс №176/2023г.

Предвид всичко гореизложено, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск против ответника за обявяване на относителна недействителност по отношение на ищеца на договора за дарението на недвижимия имот, сключен между ответниците с посочения по-горе нотариален акт.

С писмено становище от 03.10.2025г се твърди, че ответникът К. С. К. е длъжник по още два договора за стоков кредит а именно Договор за стоков кредит 5415178 от 19.01.2023г и Договор за стоков кредит5415592 от 20.01.2023г, сключени с „****” АД, вземанията по които са прехвърлени от „****” АД на „***” ЕООД с договор за цесия от 11.09.2023г. Твърди се, че длъжникът е уведомен по чл.99 ЗЗД.

В срока по чл.131 от ГПК от ответницата М. К. не е постъпил отговор.

В срока по чл.131 от ГПК от назначения особен представител на отв.К. С. К. адв.Д.

С. ВрАК е постъпил отговор,с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

Според изложеното в отговора Договорите за цесия между „УНИКРЕДИТ КЪНСЮМЪРФАЙНЕНСИНГ” АД и „***” ЕООД, както на с БАНКА ДСК” АД с „***” ЕООД са действителни, но пораждат действие спрямо длъжника- К. К. само, ако е уведомен от „стария кредитор“. Разпоредбата на чл. 99. ал. 3 от ЗЗД е императивна/ становище на ВКС и КС/.По делото няма писмен документ, от който да е видно, че ответника е уведомен от старите кредитори. Следователно „***” ЕООД няма активната процесуална легитимация да завежда иск срещу К. К. т. е искът е недопустим.

Представената разписка по пощата получена от майката / едната ми доверителка не доказва, че са му връчени уведомления по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД/ за коя по-точно цесия/ и не доказва, че съобщението е достигнало до длъжника.

Твърди, че еднозначна е практиката на ВКС, че връчването на особен представител не не може да се приеме за редовно уведомяване на дължника.

На следващо място твърди, че Договор за стоков кредит № 949878 от 30.01.2023г е недействителен, тъй като в същия е предвидено за сключване чрез Банка ДСК АД на застраховка с „Групама Животозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД по следния пакет: „Стандарт 150 +“ за лица от 18 до 64 - с еднократна застрахователна премия в размер на 599.88 лв. при фиксиран лихвен процент 21.2%, както и годишен процент на разходите? ГПР/ в размер на 23.35 %.

В разрез с изискванията за добросъвестност се внася неравноправие между правата и задълженията на страните по кредитната сделка, поради което счита, че е налице нищожност на уговореното възнаграждение.

Според практиката на ВКС противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва.

С оглед задължителното прилагане на Решенията на Съда на ЕС и по-точно, че националните съдилища не са овластени да изменят съдържанието на неравноправните договорни клаузи, както и липсата на императивни разпоредби, свързани с цените на кредитите, счита, че нищожните клаузи на договора, досежно възнаградителната лихва водят до нищожността на целия договор.

В отговора се навеждат доводи за нищожност на неустоечната клауза по чл.7 от Договора, като противоречаща на чл.143, т.5 ЗЗП; заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК и сключена в нарушение на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал. 1 ЗЗД. В случая неустойката, която е ½ от заетата сума, скрито оскъпява кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя. По начина, по който е уговорена, считам, че неустойката е добавка към възнаградителната лихва.

На следващо място се твърди, че както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация липсва конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него компоненти, 3 а това от своя страна е нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем начин (чл.10, ал.1 ЗПК).

При липсата на данни за наличие на други разходи по кредита, може да се направи извод, че единственият разход за потребителя е предвидената в договора възнаградителна лихва и при това положение, не става ясно как е формиран ГПР от 23.35%, т.е. какво друго е включено в ГПР извън фиксирания годишен лихвен процент - 21.2%. Неясното определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно чл.22 ЗПК.

По отношение вземането за неустойка: За договорите за потребителски/стоков кредит на общо основание и съгласно чл.24 ЗПК се прилагат правилата на чл.143 - 148 от ЗЗП. Макар и поместени в индивидуалния договор с доверителя ми, а не в общи условия към него, клаузите на контракта не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе и това би следвало да е служебно известно на съда от множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия заемодател и различни потребител пред различни състави в страната

На следващо място, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Според т.З от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

На последно място, по посочения начин се заобикаля законът - чл.ЗЗ, ал.1 ЗПК, който текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Твърди, че аналогично е положението и при другите два договора за стоков кредит Съдът след като прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

От представения Договор за потребителски паричен кредит 5403464 от 18.01.2023г./л.126/ е видно, че същия е сключен между ****” АД, ЕИК 175070632 и К. С. К. с ЕГН ********** за сумата от 17500,00лева. Кредита е за срок от 120 месеца, месечната вноска е 218,26лева с падеж първо число от месеца. Общо дължимата сума от потребителя по договора е 26 191,38лева. ГЛП 6.69% и ГПР 8,96% и фиксирана надбавка от 6,6%.