Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 351 от 23.04.2019, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно гражданско дело 244/2019
Вид
Определение № 351
Подписан
23.04.2019
Състав
КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА, МИЛЕНА РАНГЕЛОВА ДАСКАЛОВА, РЕНИ ПЕТРОВА КОВАЧКА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ … гр. Перник/23.04.2019 г.

ПЕРНИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, I състав, в закрито заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА

ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ КОВАЧКА мл. съдия КРИСТИНА КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от мл. съдия Костадинова в. гр. д. № 244 по описа на ОС-Перник за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК

С Решение №

74/08.02.2019 г., постановено по гр.д. № 6150/2018 г. по описа на Районен съд – гр. Перник, първоинстанционният съд е осъдил „Е. В.“ ООД, с ЕИК: *********** да заплати на П.И.З., с ЕГН: ********** на основание чл. 200, ал. 1 от КТ сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.11.2017 г., ведно със законната лихва от 14.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над 9 000 лева до пълния претендиран размер от 40 000 лева, искът е отхвърлен като неоснователен.

Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил „Е. В.“ ООД да заплати на П.И.З. на основание чл. 200, ал. 1 от КТ и сумата от 94.11 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на трудова злополука, настъпила на 14.11.2017 г., ведно със законната лихва от 14.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, като за разликата над 94.11 лева до пълния претендиран размер от 313.69 лева, искът е отхвърлен като неоснователен

Предвид изхода на делото първоинстанционният съд е осъдил ищцата да заплати на ответното дружество сумата от 1550 лева, представляваща разноски по делото. От своя страна „Е. В.“ ООД е осъдено да заплати на адв. П. Д. сумата от 450 лева – за оказана безплатна адвокатска защита на П.З.,*** сумата от 427.50 лева – представляваща държавна такса и разноски за извършените експертизи.

Производството пред настоящата съдебна инстанция е образувано по повод подадена от „Е. В.“ ООД, чрез процесуалния му представител – адв. Г.Б., въззивна жалба с вх. № 5208/18.02.2019 г., като първоинстанционното решение се оспорва в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата от 9000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от претърпяната трудова злополука. Твърди се, че в обжалваната част същото е неправилно и необосновано. Навеждат се подробни доводи, че определеното от районния съд обезщетение за неимуществените вреди в размер на 30 000 лева е несъразмерно високо и не е съобразено нито с константната съдебна практика при аналогичен вид увреждания, нито с критерия за справедливост предвид събраните по делото доказателства. Акцентира се върху обстоятелството, че съгласно представената по делото медицинска документация, а и заключението на съдебно-медицинската експертиза, възстановителният период за полученото увреждане е много по-кратък и с много по-малко съпътстващи усложнения в сравнение с твърденията, изложени в исковата молба. Посочва се, че общото здравословно състояние на ищцата предвид възрастта й също следва да се вземе предвид. Обръща се внимание и на събраните по делото свидетелски показания. В допълнение се посочва, че ответното дружество като работодател е проявило максимална коректност в отношенията си с ищцата по повод инцидента.

На следващо място се излагат подробни доводи срещу извода на районния съд относно приетия процент на съпричиняване в размер на 70 %. Твърди се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установявало, че ищцата е допринесла в значителна степен за причиняване на полученото увреждане, доколкото не е спазила правилата за безопасни условия на труд и за вътрешния ред при ответника. В тази връзка се прави извод, че процентът на съпричиняване следва да е поне 90 %.

По така изложените съображения се първоинстанционното решение да бъде отменено като на ищцата бъде присъдено обезщетение за неимуществени вреди в по-малък размер предвид критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД като се приеме 90 % съпричиняване от нейна страна. Претендират се разноски пред въззивната инстанция. Не се правят доказателствени искания.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.

№ 8498/19.03.2019 г. от П.З., чрез процесуалния й представител – адв. Н.Х.. Излагат се подробни съображения за правилност и обоснованост на атакуваното съдебно решение в обжалваната част. Твърди се, че правилно районният съд е приел предявеният иск за доказан по основание. Излагат се подробни доводи, че ищцата е претърпяла значителни болки, страдания и неудобства от полученото увреждане, които се установявали по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, в това число от изготвените експертизи. На последно място се посочва, че претендирания от жалбоподателя процент на съпричиняване в размер на 90 % е необосновано висок, а и твърденията му в тази насока са въобще несъстоятелни. По тези съображения се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Не се правят доказателствени искания. Претендират се разноски за процесуално представителство при условията на чл. 38 от