Решение № 5760 от 11.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5760 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър КоВ.

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100513059 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 14625 от 28.07.2025г., постановено по гр. дело № 28560/2024г. по описа на СРС, 169-ти състав е признато за установено по искове с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ, предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. П. В. и С. П. В., че В. П. В. и С. П. В. дължат при условията на разделност при квоти по ½ за всеки ответник на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9548/2024г. на СРС, 169 състав, както следва: сумата от 3451,85 лева, главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м. 04.2023г., ведно със законната лихва за забава от 16.02.2024г. до изплащане на вземането, както и суми за дялово разпределение в размер на 76,06 лева – главница за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: сумата от 322,58 лева – мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 02.01.2024г. и сумата от 13,41 лева – лихва за периода от 16.07.2021г. до 02.01.2024г. като неоснователни. С решението са осъдени на основание чл.78, ал. 1 от ГПК В. П. В. и С. П. В. да заплатят на „Топлофикация София” ЕАД разноски по делото в размер на 834,38 лева, както и разноски за заповедното производство в размер на 116,21 лева. С решението на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Топлофикация София” ЕАД е осъдена да заплати на В. П. В. и С. П. В. разноски по делото 1 в размер на 26,10 лева, представляваща сторени разноски в исковото производство съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е подадена въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която се обжалва решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на следните вземания: сумата от 322,58 лева – мораторна лихва за забава от 15.08.2022г. до 02.01.2024г. и сумата от 13,41 лева – лихва за периода от 16.07.2021г. до 02.01.2024г. като неоснователни. В жалбата са изложени съображения, че съгласно влезлите в сила ОУ от 2016г. клиентът на топлинна енергия изпада в забава в 45-дневен срок от издаване на фактурите. Считат, че безспорно ответникът бил изпаднал в забава на база реално потребеното количество топлинна енергия и противно на мотивите на СРС следвало да заплати същата. Искането към съда е да уважи въззивната жалба и да отмени решението в обжалваната част. Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от В. П. В. и С. П. В..

В законоустановения срок е постъпила и въззивна жалба, подадена от С. В. и В. В., с която се обжалва решението в частта, с която е признато за установено по искове с правно основание чл. 415, ал. 1 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 150 от ЗЕ, предявени от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. П. В. и С. П. В., че В. П.

В. и С. П. В. дължат при условията на разделност при квоти по ½ за всеки ответник на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 9548/2024г. на СРС, 169 състав, както следва: сумата от 3451,85 лева, главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва за забава от 16.02.2024г. до изплащане на вземането, както и суми за дялово разпределение в размер на 76,06 лева – главница за периода м.05.2021г. до м.04.2023г., ведно със законната лихва от 16.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането. В жалбата са изложени съображения, че начислените суми не касаели собствения им имот. Уредът, чрез който се отчитали стойностите на употребената топлинна енергия било видно, че се намирал в абонатната станция на друг адрес. Поддържат, че от удостоверението на ГИС София ЕООД било видно, че техният имот от вх. Г ставал вх. Е и в същото удостоверение било отбелязано, че имало вх. И, което било пряко доказателство, че СТЕ била изпълнила назначените й задачи за друг адрес, съществуващ в блока, но не във вход Е на блок 208. Считат, че данните касаели други имоти в този блок с адрес: ж.к. ****. Искането към съда е да отхвърли изцяло предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че решението на СРС е правилно и законосъобразно. Искането към съда е да отхвърли въззивната жалба. Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, 2 становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не са нарушени императивни материалноправни норми. По правилността му намира следното:

За уважаването на предявените искове ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното предприятие и ответниците като потребители на топлинна енергия през процесния период за процесния имот; използването от ответниците на претендираното количество топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.

Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящия случай не се установяват.

В конкретния случай в проведеното съдебно заседание на

03.02.2025г. първоинстанционният съд на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че процесният апартамент е собственост на ответниците. Освен безспорния характер на това обстоятелство същото се установява и от приетия препис от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 38, том Първи, рег. № 1036, дело № 33 от 2001г. на нотариус К.К., от който се установява, че на 07.06.2001г. за обезпечаване на даден заем в полза на С. П. В., той и съпругата му В. В. са учредили в полза на кредитора А.Д. ипотека върху следния свой съсобствен недвижим имот, придобит по време на брака като семейна имуществена общност, а именно самостоятелен обект в сграда- жилище /апартамент/ № 21, находящо се в гр. София, ж.к. ****.

3

Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал.

1 от ЗЕ, въззивният съд приема, че през процесния период между „Топлофикация София“ ЕАД и ответниците са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните съгласно ЗЕ.

Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които обвързват ответниците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения, нито данни да е упражнено правото на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно, установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г., произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, а ответниците дължат заплащане на стойността на ползваната услуга.

По отношение на доставената топлинна енергия въззивният съд намира, че същата се установява от приетото и неоспорено експертно заключение по назначената съдебнотехническа експертиза, което съдът кредитира по реда на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно изготвено. От заключението се установява, че през процесния период в бл.

****, ж.к. **** топлинен счетоводител е „Топлофикация София“ ЕАД- звено „Топлинно счетоводство“, дирекция „Клиентска удовлетвореност и дялово разпределение“. Посочено е, че дружеството е извършило отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите в СЕС. Въз основа на тези отчети е била разпределяна топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване между абонатите във входа.

Отчет в процесния имот при осигурен достъп бил извършен на 23.05.2022г. и 27.06.2023г.

Отчетните документи били подписани от абонат. От отчетите се виждало, че в имота имало присъединени към отоплителната инсталация четири панелни радиатора, както и две отоплителни тела от гладки тръби. На всичките 6 броя тела в ап. 21 били монтирани топлинни разпределители, които били отчитани. В жилището имало два водомера за топла вода, които също били отчитани. Експертът е посочил, че за отоплителен период 2021/2022 всички уреди били с нулево показание, т.е. в имота нямало потребление на топлинна енергия за отопление; за отоплителен период 2022/2023г. били отчетени 329 единици само от уред с № 7980. В отчетния документ било записано, че топлинният разпределител на радиатора в хола с № 7981 показвал на дисплея Error, т.е. не бил изправен. За този уред била начислена служебна енергия по реда на т. 6.8 от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в СЕС към Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването. По отношение на сумите за топла вода е посочено, че са изчислени по данни за консумирана вода, отчетени от два узаконени водомера, налични в имота. Вещото лице е посочило, че количеството гореща вода, умножено с разхода на ТЕ за загряване на 1 куб. м. вода в съответствие с нормативните наредби за дадения период и действащата към момента цена, давало стойността за БГВ. По отношение на сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, е посочено, че били изчислени от ФДР по т. 6.1.1 от Методика за дялово 4 разпределение на ТЕ в СЕС към Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. включително Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. От заключението се установява, че ищецът е предоставил Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, от който било видно, че пълният отопляем обем на този вид апартаменти във входа бил 251 куб. м. с прибавени припадащите му се части от общите части на сградата – стълбище 37 куб.м. и вход 8 куб.м. Актът бил съставен при присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа, подписан от председателя на домсъвета, както и бил валиден за всички тристайни апартаменти във входа, вкл. и ап. № 21, енергията за сградна инсталация била изчислена на абоната за пълен отопляем обем 251 куб.м. От заключението се установява, че сумите за топлинна енергия, начислени на ответника за процесния период с включен ДДС, коригирани с тези, изчислени при дяловото разпределение на ТЕ в СЕС били 3451,75 лева /4618,86 лева – 1167,11 лева/. В сумите не били включени предишни неплатени и просрочени суми и начислени лихви върху тях. По отношение на средството за измерване експертът е посочил, че от представените от ищеца свидетелства се установявало, че общият топломер в процесната АС не бил преминал периодична проверка през 2019г. През този период топломерът в АС не бил свалян, по данни на ТР „Земляне“ некоректност в отчитанията не били установени. Наличието на заключение „Съответства“ в свидетелството през 2021г. давало основание да се приеме, че СТИ бил годно средство за търговско измерване.