Решение № 249 от 07.03.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Пазарджик, 07.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Георгиев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20245220104249 по описа за 2024 година

Подадена е искова молба от В. Н. Д., ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул. „*********, обл. Пазарджик срещу „Вива Кредит“ АД, ЕИК- 207343548, седалище и адрес на управление: гр.София.

В предявената искова молба се твърди, че на 16.08.2023 г. между ищцата и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с ЕИК: 207343548 бил сключен договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г. По силата на този договор „ВИВА КРЕДИТ“ АД й предоставил в заем сума в размер на 850.00 лв., която съгласно погасителния план към договора тя следвало да върне на три равни месечни вноски всяка в размер на 402.55 лв., при годишен лихвен процент от 40.32 %, годишен процент на разходите 49.48 % и при обща сума за погасяване в размер на 1207.65 лв.

Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора за паричен заем „за извършената от Кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем, Заемателят дължал такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 179.94 лв. Съгласно чл.4, ал.1 от договора за паричен заем „заемателят се задължил в 3-дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

1 поръчител или банкова гаранция“. Като съгласно чл. 4, ал. 2 от договора за паричен заем „страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължал неустойка в размер на 119.97 лв. Страните се уговорили неустойката да се разсрочи и да се изплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, т. 4 като в този случай дължимата вноска е в размер на 402.55 лв., а общото задължение по Договора ставало в размер на 1207.65 лв.“

На 16.08.2023 г. бил подписан анекс № 1 към договор за паричен заем с № 5952524 - 16.08.2023 г. съгласно, който в случай, че заемателят заплати предсрочно отпуснатата заемна сума, в срок до 30 дни от сключването на договора ще заплати в редуциран размер главницата, лихвата, такса за експресно разглеждане и в пълен размер неустойката за непредоставяне на обезпечение по договора. Сключеният анекс губил своето действие и Заемателят се задължавал да изпълнява своите задължения и заплаща дължимите суми, съгласно уговорените размери, условия и срокове в договора за паричен заем ако до изтичане на 30 ден от сключването на договора за паричен заем, не бъдат заплатени сумите по чл. 1 от анекса.

На 15.09.2023 г. В. Н. Д. заплатила на „ВИВА КРЕДИТ“ АД първата вноска от договора за паричен заем с № 5952524 - 16.08.2023 г. в размер на 403 лв.

Впоследствие на 18.09.2023 г. В. Н. Д. сключила с „ВИВА КРЕДИТ“ АД нов договор за паричен заем с № 5960814 от 18.09.2023 г., като съгласно чл.2, ал.1 на договора „с подписването на настоящия договор, страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на Заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г., което към датата на подписване на този договор е в размер на 701.42 лв. С прихващането на 701.42 лв. от отпуснатия нов кредитен ресурс по договор за паричен заем с № 5960814 от 18.09.2023 г. и платените 403.00 лв. на 15.09.2023 г., В. Н. Д. заплатила общо 1104.42 лв. на „ВИВА КРЕДИТ“ АД по Договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г. Включената в чл.4, ал. 2 от Договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г. неустойка за непредоставяне на обезпечение по договора в размер на 119.97 лв. е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя 2 да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Въпреки формално предоставения тридневен срок за осигуряване на обезпечение още със сключването на договора била начислена неустойката за непредоставяне на обезпечението и същата била включена в погасителния план. Счита ищцата, че поставянето на твърде кратък срок за предоставяне на обезпечение - три дни от сключване на договора било нелогично и икономически необосновано.

Уговарянето на такъв срок, завишените изисквания, на които трябвало да отговарят поръчителите, както и непосилните условия за представяне на банкова гаранция показвали, че единствената цел на неустойката била различна от присъщата й по закон функция да обезпечи изпълнението и да обезщети и санкционира неизпълнението.

Сочи се също така в исковата молба, че неустоечната клауза била формулирана по такъв начин, че да заобикаля императивните законови разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, регламентиращи разходите по кредита. Заплащането на неустойката представлява скрит косвен разход за кредитополучателя, който бил свързан с кредита и увеличавала цената му. Тя нямала характеристиките на възнаградителна лихва, тъй като не зависи от размера на заемната сума и от срока за ползване на кредита, но неминуемо водила до възникване на допълнителни разходи за кредитополучателя, които са били известни на ответното дружество към момента на сключване на договора за кредит и е трябвало да бъдат включени в ГПР на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК. В случая това не е сторено, като по този начин отразеният в договора размер на ГПР се оказва неверен, а посочената стойност на ГПР е в пъти по-ниска от действителната такава.

Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлявало невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68 г ал. 4 от ЗЗП, във връзка с чл. 68д ал. 1 от ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Поради изложеното договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г. не отговорял на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради което и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. с чл. 22, ал. 1 ЗПК бил недействителен.

Договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г. също така противоречал на добрите нрави предвид размера на уговорения лихвен процент. Съгласно 3 установената съдебна практика клаузата за заплащане на възнаградителна лихва противоречала на добрите нрави, когато надвишава три пъти размера на законната лихва за забава, а по обезпечените кредити - два пъти.

Възнаградителната лихва била съществен елемент от съдържанието на договора за потребителски кредит, предоставен от кредитна институция, предоставяща заеми по занятие, което изключвало възможността да бъде сключен без уговорката за заплащане на възнаградителна лихва. Липсвали и повелителни правила на закона, които да заместят нищожната клауза на договора, поради което договорът за потребителски кредит е нищожен съгласно чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, ищцата счита целият договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г. за нищожен поради противоречие на закона.

Предвид гореизложените факти и обстоятелства моли съда да обяви договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г. сключен на 16.08.2023 г. между В. Н. Д., с ЕГН: ********** и „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с ЕИК: 207343548 за нищожен поради противоречие на закона - чл. 26 от ЗЗД във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 22 от ЗПК. В условията на евентуалност, ако съда обяви договор за паричен заем с № 5952524 от 16.08.2023 г. за нищожен, моли на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да бъде осъдено „ВИВА КРЕДИТ“ АД, с ЕИК:

207343548 да заплати на В. Н. Д., с ЕГН: ********** сумата в размер на 254.42 лв. поради платена при начална липса на основание.

Представя писмени доказателства. Направени са доказателствени искания. Претендира се присъждането на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е постъпил писмен отговор, с който твърди, че предявените установителни искове били недопустими поради липса на правен интерес от ищцата. В настоящия случай, ищцата предявява обективно съединени установителни искове за признаване на клаузи от договора за нищожни, и осъдителен иск за връщане на недължимо платена по договора сума, като осъдителният иск съдържа в себе си искане за установяване на спорното материално право. Такова искане за съединяването на установителния иск с осъдителни искове е недопустимо, поради идентичност на предмета на спора.

Сочи се също така в подадения отговор, че предявените искове са неоснователни и недоказани поради потробни съображения, изложенит в 4 отговора.

Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че на 16.08.2023 г. между „Вива Кредит“АД в качеството на кредитор и ищцата Д. в качеството на потребител е сключен Договор за паричен заем №5952524 от 16.08.2023г.. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 850.00 лева, при ГПР 49.48%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 3 вноски, като наред с това в чл.4 ал.2 от договора е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 119.97 лева. Съгласно чл.1 ал.3 от договора, ищцата трябва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 179.94 лева.

В чл. 4 от договора страните са уговорили обезпечение – поръчител или банкова гаранция, което съгласно договора се предоставя в срок до три дни от сключване на договора. В случай, че потребителят не изпълни това задължение, дължи на кредитора неустойка в посочения размер.

Към предявената искова молба е приложен договора за потребителски кредит, в който се посочват датата и размера на всяка от месечните погасителни вноски.

Сумата по кредита е предоставена на потребителя.

В хода на производството по делото не е била извършвана експертиза и не са били разпитвани свидетели.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

Следва да се има предвид, че сключеният между страните договор има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

5

Относно установителните искове: Установителните искове са допустими, тъй като са предявени между страните по едно договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената с тях защита, доколкото недействителността на договор за потребителски кредит или на оспорените клаузи за заплащане на неустойка и на възнаградителна лихва по кредита ще намали финансовата тежест за кредитополучателя. За основателността на исковете ищецът следва да установи, че между страните е сключен договор за потребителски кредит, чиито клаузи противоречат на закона или накърняват добрите нрави.

Не се спори между страните по делото относно обстоятелствата, че страните са сключили процесния договор за кредит, в изпълнение на който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на 850 лв.

От представения договор за паричен заем е видно, че същият е сключен между страните по делото и с него ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в размер на 850 лв. при ГПР 49.48%, годишен лихвен процент 40.32 % и лихвен процент на ден 0,11 при срок на кредита от 3 вноски, като наред с това в чл.4 ал.2 от договора е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 119.97 лева. Съгласно чл.1 ал.3 от договора, ищцата трябва да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 179.94 лева.

Предвидената такса за експресно разглеждане на искането за кредит е дължима от потребителя в деня на сключване на договора, но платима разсрочено на МПВ. Годишният процент на разходите по кредита е посочен в размер на 49.48%. Общата дължима сума от потребителя за погасяване на главницата, лихвата и таксата е платима на 3 месечни погасителни вноски Съгласно чл.4 от договора потребителят е поел задължение в 3-дневен срок от усвояването на сумата да обезпечи кредита чрез поръчителство от физическо лице, отговарящо на поставените от кредитора условия в същата разпоредба. При непредставяне на обезпечението в предвидения срок потребителят дължи на кредитора неустойка в размер на 119.97 лв., Първият спорен въпрос е дали неустойката по чл.4 от договора за кредит 6 представлява скрит разход за потребителя по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК, респ. увеличава цената на финансовата услуга и следва ли да бъде включена в годишния процент на разходите и в общата сума, дължима от потребителя?