Решение № 260451 от 18.10.2021, Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№ ..... гр. Враца, 18 октомври 2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти граждански състав, в публично заседание на 16.09.2021 г. в състав:

Районен съдия: Иван Иванов при участието на секретаря А. П. като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 643 по описа за 2021 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството се движи по общия исков ред на чл.

124 и следващите от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4 срещу М.Г.Х. с ЕГН ********** и адрес *** същата се твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК ********* и ответника М.Г.Х. съществува валидно облигационно отношение въз основа на договор за потребителски кредит № PLUS-13481063 от 17.06.2016 г., в изпълнение на което „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 5 000,00 лева. Съгласно договора към всяка погасителна вноска са добавени месечни вноски за застрахователна премия по застраховка на плащанията, чиито общ размер е 1 484,00 лева. С подписването на договора за кредит ответникът се съгласил да заплати и такса „ангажимент“ в размер на 175,00 лева.

Общото крайно задължение по договора възлиза на сумата 11 024,00 лева, която е разсрочена на 53 вноски в размер на 208,00 лева всяка. Твърди се също, че претендираните суми по договора са с настъпил падеж, както и че въпреки това на ответника е била съобщена настъпилата предсрочна изискуемост на процесните задължения преди подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК. Сочи се, че към настоящия момент ответникът не е заплатил изцяло задълженията си по договора.

На 08.04.2019 г. било подписано приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК ********* и ищцовото дружество, по силата на което процесното вземане станало собственост на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

Поради неизпълнението на ответника, на 04.11.2020 г. ищецът подал срещу последния заявление по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, било образувано ч. гр. дело № 2886/2020 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал заповед за изпълнение от 06.11.2020 г. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което е предявен настоящият иск.

Искането към съда е да признае за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата 4 378,56 лева – главница по договор за потребителски кредит № PLUS-13481063 от 17.06.2016 г. за периода от 05.09.2018 г. до 05.12.2020 г., сумата 269,44 лева – договорна лихва за периода от 05.05.2019 г. до 19.10.2020 г., сумата 792,08 лева – обезщетение за забава за периода от 06.09.2018 г. до 03.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главното задължение от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.11.2020 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена заповед № 260390 от 06.11.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 2886 от 2020 г. на Врачански районен съд. Претендира разноски както по исковото, така и по заповедното производство.

При условията на евентуалност са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове срещу ответника за същите суми, претендирани с установителните искове.

Предявените искове са с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, във вр. с чл.

79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), а евентуалните – по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

В срока по чл.

131 от ГПК ответникът М.Г.Х. е подал писмен отговор, с който с който оспорва исковете по основание и размер по следните съображения: ищецът (заявител в заповедното производство) не е уведомил надлежно ответника (длъжник в заповедното производство) за настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит и следователно не са изпълнени изискванията на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. ОСГТК на Върховния касационен съд; по делото липсват доказателства относно съществуването и изискуемостта на процесните вземания; ищецът не притежава активна материалноправна легитимация да претендира посочените в исковата молба суми; липсва редовно уведомяване на ответника за настъпилата цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, уговорените годишен лихвен процент и годишен процент на разходите са прекомерни и нищожни по смисъла на Закона за защита на потребителите, следователно тези уговорки не ангажират отговорността на длъжника.

В заповедното производство-ч. гр. дело № 2886/2020 г. на Врачанския районен съд длъжникът М.Г.Х. е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което не са наведени конкретни правопогасителни и правоизключващи възражения.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:

Представен е договор за кредит № PLUS-13481063 от 17.06.2016 г., видно от който между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД с ЕИК ********* и ответника М.Х. е бил сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с № PLUS-13481063 за сумата 5 000,00 лева, която е следвало да бъде погасена на 53 месечни вноски, всяка от които в размер на 208,00 лева. По този начин, съгласно договора, страните са уговорили ответницата да върне на заемодателя сума в общ размер на 11 024,00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 31,96 % и годишен процент на разходите на заема – 39,85 %. Видно е също така, че ответникът е подписал договора на датата на сключването му – 17.06.2016 г.

Установява се от приложените към исковата молба рамков договор от 27.07.2017 г. за прехвърляне на задължения (цесия) и приложение № 1 към него от 08.04.2019 г., че с тях „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е прехвърлило на ищеца вземанията си по горепосочения договор за кредит.

Видно от намиращото се на л. 26 от делото пълномощно, с него „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД е упълномощило ищцовото дружество да съобщи на съответните длъжници прехвърлянето на задълженията им по рамков договор от 27.07.2017 г. за прехвърляне на задължения (цесия) и всички приложения по него.

От приложеното известие за доставяне с № 892522 се установява, че писмо с изх. № УПЦ-П-БНП/PLUS-13481063, адресирано до ответника М.Х., с което същият се уведомява, че процесното му задължение към „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е придобито от ищеца „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с договор за цесия от 27.07.2017 г., е върнато в цялост като непотърсено.

Видно от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, ответникът към момента на приключване на съдебното дирене е извършил погашения по процесния договор за кредит в общ размер от 1 000,00 лева. Съдът възприема втори вариант на счетоводната експертиза, тъй като именно той отразява всички извършени от ответника погашения не към датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК, а към датата на приключване на съдебното дирене по настоящото исково производство, като съгласно този вариант непогасените задължения на ответника по процесния договор за кредит са както следва: сумата 4 378,56 лева – главница, сумата 1 269,44 лева, представляваща договорна лихва за периода от 05.05.2019 г. до 19.10.2020 г. и сумата 1 105,33 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2018 г. до 03.11.2020 г.

От правна страна.

Със заявлението по чл. 410 от ГПК и с исковата молба процесните задължения се претендират въз основа на настъпил краен срок за издължаване на кредита – 05.12.2020 г., който е настъпил към датата на приключване на съдебното дирене, поради което съдът приема, че изискуемостта на задълженията е налице. След като всички вноски по процесния договор са падежирали, ответникът дължи връщане на заетата сума.

Въпреки че по делото не са представени доказателства ищецът, в качеството си на пълномощник на цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, да е уведомил надлежно ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ответникът следва да се счита за редовно уведомен за цесията поради следното:

Съгласно трайната практика на съдилищата, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В този смисъл изрично: решение № 78 от 09.07.2014 г. по търг. дело № 2352/2013 г. на Върховния касационен съд, II т. о. и решение № 109 от 13.07.2016 г. по търг. дело № 1050/2015 г. на Върховния касационен съд, I т.о., постановени в производство по чл. 290 от ГПК. С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал качеството си на кредитор по отношение на ответника.

Видно от съдържанието на договора за кредит, ГПР по него е в размер на 39,85 %, а ГЛП е 31,96 %, т.е. не се установява при сключването на договора да са нарушени императивни разпоредби на Закона за потребителския кредит или Закона за защита на потребителите, каквато например е разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Въпреки че по делото нито се твърди, нито се доказва предсрочната изискуемост на процесните задължения да е обявена на длъжника преди подаването на заявление по чл. 410 от ГПК, по делото е установена основателността на претенцията по чл. 422, ал. 1 от ГПК изцяло.

Както беше посочено по-горе, по делото не е спорно, че ответникът не е заплащал в срок дължимите погасителни вноски. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 8/2017 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК е допустимо да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

Ето защо и предвид заключението на съдебно-счетоводната експертиза, предявените установителни искове следва да бъдат уважени по начина, по който са предявени със заявлението по чл. 410 от ГПК, съответно с исковата молба, без да бъде държана сметка дали някои от процесните суми според заключението на вещото лице са по-високи от тези, претендирани със заявлението.

С оглед пълната основателност на главно предявените установителни искове, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявените осъдителни такива.

По разноските:

При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените разноски разноски, както следва: сумата 158,80 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство: ч. гр. дело № 2886/2020 г. на Врачански районен съд, както и сумата 566,33 лева – разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение (последното определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл.

37, във вр. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от НЗПП в размер на 100,00 лева) по гр. дело № 643/2021 г. на Врачански районен съд.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

Р Е Ш

И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК по отношение на М.Г.Х. с ЕГН ********** и адрес ***, че дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с ЕИК

*********, седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, оф. 4 сумата 4 378,56 лева – главница по договор за потребителски кредит № PLUS-13481063 от 17.06.2016 г. за периода от 05.09.2018 г. до 05.12.2020 г., сумата 269,44 лева

Разпечатката съдържа 42 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/888e49bc-68eb-4d70-8ebe-22bcbc1b7fd5