Решение № 595 от 23.07.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 595 гр. Бургас, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело № 20262100501000 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Агенция „Митници“ – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение №858/03.04.2026 г., постановено по гр. дело №6748/2025 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен иска на въззивника против Л. К. Ш., за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3043 евро /5951.59 лв./ - главница, представляваща имуществена вреда за държавата от неначислените и несъбрани дължими такси в резултат на незаконосъобразното поведение на служителя в качеството му на *** на МП Лесово на 15.12.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането-15.12.2022г., до окончателното изплащане на сумата и въззивникът е осъден да заплати на Л. К. Ш. сумата от 650 евро съдебно-деловодни разноски.

Въззивникът излага подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което искът да бъде уважен. Намира че първоинстанционният съд е установил фактите относно съществуващо към 15.12.2022 г. служебно правоотношение между страните, по което ответникът е заемал длъжността *** в ТД Митница Бургас, с мястото на изпълнение на служебните му задължения Митнически пункт “Лесово“. На 15.-16.12.2022г. бил на смяна от 20.00 часа до 08.00 часа и изпълнявал служебните си задължения на Трасе 2 - Изход тежкотоварни автомобили. Съобразно доклада на Инспектората в Агенция „Митници“ на 15.12.2022 г., на МП Лесово, на трасе „Изход тежкотоварни автомобили“, при *** Ш. пристигнал турски товарен автомобил с регистрационен №34LR9213/34GBA570 и водачът представил митническите документи за превозвания товар от Република България за Република Ирак - износна декларация с MRN 22BG005803AA235953, фактура № 0000029300, CMR и транзитна декларация с LRN 22LR2213003709057. Митническият служител е извършил замерването му и товарния автомобил е регистриран в модул ПТРР в 1

21:34:31 часа, като служителят е генерирал нулева квитанция с №22BG001011X49138146, с вписано разрешително Образец „2“ с №2022206768, вместо необходимото разрешително Образец „4а", и не е пристъпил към продажба на разрешително Образец „4b“. По този начин ППС е пропуснато в посока изход от Република България, без да бъде събрана дължимата такса от 3000 евро, съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 5 и дължимата такса от 43 евро, съгласно чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите. Ответникът превел декларацията в състояние „Освободена за незабавно напускане и ’’Износът осъществен“, с отбелязване, че декларацията "съответства“. Според въззивника, отбелязвайки разрешително Образец „2“, ответникът не е осъществил ефективен документен контрол на представените документи за курса на ППС - за трета страна Ирак, за което е било необходимо разрешително Образец „4а“, и не е пристъпил към продажба на разрешително Образец „4b" за сумата от 3000 евро, като не е начислил и събрал и таксата по чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите в размер на 43 евро.

Въззивникът намира за правилни изводите на съда, че заповедта за уволнение е отменена заради допуснати нарушения на процедурата по издаването й, което не значи, че ответникът не може да носи имуществена отговорност, ако с действията си е нанесъл вреди на държавата. Позовава се на Спогодба между Народна Република България и Република Турция за международни превози на пътници и стоки по шосе от 16.04.1977 г. (Спогодбата), както и отменяща я Спогодба между Република България и Република Турция за международни превози на пътници и стоки по шосе от 06.01.2012 г.

Въззивникът изразява несъгласие с изводите на съда, основани на показанията на свидетеля Ж. Д., относно високата натовареност на работата и извънредните смени; обучението по пътни такси и разрешителен режим на всички служители, както и относно съставена от началника на отдела предоставил Таблица, представляваща методически указания за работа с тежкотоварни автомобили във връзка с разрешителния режим, в която фигурира държавата Турция и никъде не е посочено разрешително „4b“ като разрешителен режим. Практиката, съобразно указания от м. август 2017 г. на зам.-директора на Агенция „Митници“ е, ако турски камион няма разрешително „4а“, на шофьора се дава възможност да предостави разрешителното, като го вземе от турската страна на границата, след което му се разрешава да замине за Турция, съобразно квоти, отпуснати от България и от Турция, за брой разрешителни.

Въззивникът оспорва изводите на съда, че не е установено да е причинена вреда на държавата, че не е установено наличие на груба небрежност при изпълнение на служебните задължения от страна на ответника.

Намира че фактическата обстановка е възприета погрешно: от представените CMR, износна митническа декларация с

MRN

22BG005803AA235953, фактура

№0000029300/29.11.2022 г. и транзитна декларация с LRN 22LR2213003709057 е видно, че се касае се за превоз до Ирак, като превозното средство преминава транзит през Турция, поради което за товара следва да бъде представено пред митническите служители разрешително образец „4а“ (което дава възможност за превоз между Република България и трета страна без заплащане на такса от страна на турски превозвачи), а ако такова не е налично на водача на турския товарен автомобил се продава в граничния пункт разрешително образец „4b“. Според въззивника съдът не е взел предвид, че съобразно горепосочените указания, ако турският превозвач не може да представи изискуемото еднократно разрешително, се преминава към процедурата, предвидена в чл. 99 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират в системата на Министерство на транспорта и съобщенията. В случая ответникът Ш. не е предоставил възможност на шофьора на тежкотоварния автомобил да се сдобие и да представи разрешително образец „4а“ и ако не го направи (както е в случая), да премине към събиране на таксата, предвидена в чл. 99, ал. 1, т. 2 от Тарифа № 5 - за превоз на товари от или за трета страна в размер на 3000 евро.

Според въззивника съдът неправилно дава приоритет на таблица, наименована „Разрешителен режим“, която няма характеристиките и реквизитите на официален документ и в която не е посочено, че при липса на разрешително обр. „4а“, на шофьора се продава разрешително „4b“. Това противоречи на Тарифа №5, в която е посочено, че при непредставяне на изискуемото разрешително, следва да се събере такса за продажба на разрешително образец „4b“, както и на чл. 4, ал. 1 от „Правила за работа на служителите при изпълнение на дейностите по контрол на пътните такси и разрешителния режим“, утвърдени със Заповед № 3AM-841/03.12.2012 г. на директора на Агенция „Митници“ и раздел I. Изпълнение на дейностите на работно място БИМИС/ПТРР, свързани с контрола на пътните такси и разрешителния режим, т. 1 от Заповед № ЗАМ- 407/30.04.2015 г., на директора на 2

Агенция „Митници“, които цитира. Намира, че нито едно от тези действия не е изпълнено от служителя Л. Ш., което по същество е довело до несъбиране на изискуемата такса.

Въззивникът оспорва извода на съда, че не е установено по делото посоченият превозвач да не се е снабдил с необходимото разрешително за съответния превоз, който е извършвал, от България за Ирак, т.к. ако превозвачът е разполагал с разрешително образец „4а“, не би преминал с разрешително образец „2“, защото те не са взаимозаменяеми, въпреки че и двете разрешителни са без заплащане на такса. Въззивникът посочва видовете разрешителни за международен превоз на стоки, обект на проверката, всяко има своето предназначение и не може да бъде заместено с друго, независимо от това дали за него се заплаща такса или не:

- Разрешителни Образец - 2 – еднократни - за „превоз до и от Република България“, без заплащане на такса от страна на турски превозвачи;

- Разрешителни Образец - 4а - еднократни за превоз между Република България и трета страна - без заплащане на такса от страна на турски превозвачи;

- Разрешително Образец 4b се продава на водача на чуждестранния товарен автомобил в граничен пункт или другаде на територията на страната, при невъзможност да бъде представено разрешително Образец „4а“;

- Разрешителни Образец 5 - еднократни - за двустранен превоз „празен-пълен“ между Република България и Република Турция, без заплащане на такса от страна на турски превозвачи.

Според въззивника в случая Л. Ш., отбелязвайки разрешително Образец 2 с №2022206768, не е осъществил ефективен документен контрол на представените документи за курса на процесното ППС - за трета страна Ирак, за което е било необходимо разрешително Образец „4а“, и не е пристъпил към продажба на разрешително Образец „4b“ за сумата от 3000 евро, като не начислил и събрал и таксата по чл. 2, т. 3 от Тарифа за таксите в размер на 43 евро. Поради това оспорва извода на съда, че не е категорично установено по делото за държавата да е настъпила вреда под формата на пропусната полза несъбрани такси от турски превозвачи, както и нейния размер.

Въззивникът оспорва извода на съда, че не е налице груба небрежност при изпълнение на служебните задължения от страна на ответника. Счита, че обстоятелството, че за периода 12.05.2018 г. - 12.05.2023 г. на МП „Лесово“ е нямало регистрирани продадени разрешителни образец „4b“ на турски превозвачи, не означава, че такива не е следвало да бъдат продавани; такива продажби са извършени на други митнически пунктове в Агенция „Митници“, като например МП Капитан Андреево, който също както и МП Лесово е част от структурата на ТД Митница Бургас. Намира, че поведението на служителя Ш. при обработването на документите на товарен автомобил превозващ товар от Република България за Република Ирак се изразява в липса на елементарно старание, внимание и пренебрегване на основни негови задължения, а именно - да прегледа документите, които съпровождат товара и товарния автомобил и да събере дължимите такси, професионалното му поведението следва да се характеризира като „груба небрежност“ по смисъла на чл. 101, ал.1 ЗДСл. Неприлагането на чл. 99 от Тарифа № 5 за таксите, които се събират от Министерство на транспорта, одобрена с ПМС № 81/10.05.2000 г. и неизвършената продажба на разрешително образец „4b“ е бездействие, което се дължи на липса на необходимата грижа, каквато се очаква от длъжността, която заема ***. Въззивникът се позовава на длъжностната характеристика, в която е включено и задължението да контролира разрешителните и други необходими транспортни документи за международни превози при преминаване през страната на транспортни средства с българска и чужда регистрация.

Според въззивника налице е причинно-следствена връзка между извършеното от ответника нарушение и настъпилите вредни последици за бюджета, изразяващи се в неначисляване и несъбиране на дължимите такси, защото ако Л. Ш. беше осъществил ефективен и качествен контрол на разрешителните и другите необходими търговски документи за международни превози при преминаване през страната на транспортни средства с чужда регистрация, не би допуснал този пропуск да начисли и събере съответните такси. Посочва съдебна практика за наличието на виновно, при форма на вината - груба небрежност.

Излага съображения, че свидетелят Д., чиито показания съдът е кредитирал, няма преки впечатления за релевантните факти по делото, т.к. не е работил в една смяна с 3 ответника, поради което и не е очевидец за случилото се на 15.12.2022 г. Намира, че свидетелят е заинтересован от изхода на настоящия процес, тъй като срещу него също има заведено идентично дело със същия предмет. Според въззивника, липсват писмени указания за дадени нареждания за брой тежкотоварни автомобили, които следва да бъдат обработвани от служители, разпределени на трасе изход и за времетраенето на всяка проверка. Намира, че твърденията за изключителна натовареност, стрес, кадрови недостиг и голям брой обработени автомобили, дори и да са верни, са правно ирелевантни и не могат да дерогират служебните задължения на ответника. Натовареността не освобождава държавния служител от отговорност и не оправдава пропуски в събирането на публични вземания.