Решение № 1125 от 25.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. Варна, 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20263110202241 по описа за 2026 година Производството е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН въз основа на жалба, предявена от П. Н. Н. от с.******, ЕГН **********, против НП №260442-000417/07.05.2026г. на Началник Сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, с което на П. Н. Н. от с.******, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 255.65 евро/500.01лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът оспорва констатациите в АУАН и НП. Твърди, че не следва да носи административно наказателна отговорност поради допуснати съществени процесуални нарушения.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично, представилява се от адв.Г. Г., който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП, като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че не е доказано, че доверителят му е знаел, че управлявания от него автомобил е бил служебно дерегиистриран. Направени са искания за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.

Изразява становище по жалбата в депозирани писмени бележки от страна на гл.ю.к. К.Л.А., в които се оспорва жалбата, прави се искане за потвърждаване на НП и се ииска присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник сектор в ОД МВР – Варна, РУ 04 Варна.

След преценка на доводите на въззивника изложени в жалбата му и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.03.2026г. около 17.35часа в с.****, по ул.“****“, в посока с.**** служители на 4 РУ Варна при ОД МВР Варна спрели за извършване на проверка лек автомобил „****“ с рег.№ ******. В хода на проверката е установено, че водач на автомобила е бил въззивника Н.. Констатирано било, че лекия автомобил управляван от въззивника е бил със служебно прекратена регистрация от 10.03.2026г., поради липсата на сключена валидна задължителна застраховка „ГО“.

За така описаното е било разпоредено извършването на предварителна проверка от страна на органите на РП Варна, за установяване наличието или липсата на извършено престъпление от общ характер от страна на въззивника Н.. С Постановление за Отказ за образуване на ДП е била прекратена наказателната проверка, като прокурора е приел че липсва извършено престъпление от общ характер и е изпратил производството по компетентност на ОД МВР Варна за преценка и ангажиране административно наказателната отговорност на въззивника. В постановлението за отказ за образуване на наказателно производство е посочено, че са налице доказателства за извършено нарушение по реда на КЗ и ангажиране отговоронстта на въззивника по чл.638ал.1 т.1 от КЗ.

АУАН не е бил съставян.

На 07.05.2026г. е било издадено и процесното НП № 26-0442-0004179, като АНО не е възприел описаната в постановлението на РП Варна фактическа обстановка и правна квалификация на нарушението и не е ангажирал отговорността на въззивника по реда на КЗ, за това, че е управлявал 2

МПС без наличието на валидно сключена задължителна застраховка „ГО“, а е преценил, че следва да ангажира отговорността на въззивника по реда на чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

АНО при издаване на процесното НП не е допуснал съществено процесуално нарушение. АНО е действал в условията на оперативна самостоятелност и сам е преценил, за какво по вид нарушение да ангажира отговорността на въззивника. Съдът обаче намира, че правната преценка на АНО е неправилна.

По делото не се съдържат каквито и да било доказателства, че въззивника е бил уведомен, за това, че управлявания от него лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация към момента на проверката. По делото не се спори, че автомобила е имал регистрационна табела и тя е била поставена на него, т.е. никой не е извършил действия за сваляне на регистрационната табела на МПС и същия е имал белезите на регистриран автомобил.

Съдът споделя твърдениято на процесуалния представител на въззивника, че същия от субективна страна не е осъществил състава на описаното нарушение по чл. 140 ал.1 пр.1 от ЗДвП. Действително, и прокурорът в своето Постановление е изложил такива мотиви, но те се отнасят за наличието или липсата на извършено престъпление от общ характер.

В случая съдът намира, че въззивника е бил длъжен да знае задълженията си да управлява автомобил за който има сключена валидна задължителна застраховка “ГО“, но за такова по вид нарушение не е ангажирана неговата отговорност. В тази насока съдът намира за нужно да отбележи, че въззивника е правоспособен водач на МПС, и за да получи СУМПС, безспорно е положил изпит, на който е доказал познаване нормите на ЗДвП и ППЗДвП. Въззивникът е имал възможност да провери и установи чрез пряко наблюдение на стикера залепен на предното стъкло на лекия автомобил, валидността на застраховката „ГО“ на автомобила.

В тази насока са и дадените от РП Варна указания.

При издаването на процесното НП, АНО е преценил, че следва да ангажира отговорността на водача, за това, че е управлявал автомобил с прекратена регистрация, факт, който не е имало как да стане известен на въззивника.

3

Предвид изложеното и съдът постанови решението си, с което отмени изцяло атакуваното НП, като прие, че нарушението, за което е наказан въззивника не е доказано по безспорен и категоричен начин. Недопустимо е да се извеждат изводи, че въззивника, предвид познаването на закона е следвало да знае, че управлявания от него автомобил е служебно дерегистриран. На въззивника не може да е известно дали автомобилът е служебно дерегистриран.

В тази насока съдът споделя становището на ВКС до КС на РБългария, в което е възприето, че задължението на МВР да уведомява собственика, че колата му е дерегистрирана, защото няма „Гражданска отговорност“ не е отпаднало, въпреки, че е премахнато от ЗДвП. То е регламентирано в наредба, която е дайстваща и подлежи на изпълнение.

Съдът намира, че предвид изхода на делото следва да се присъдят на въззивника направените по делото разноски в размер на 220.00евро – направени за адвокатско възнаграждение.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №26-0442-000417/07.05.2026г. на Началник Сектор в ОД МВР Варна, РУ 04 Варна, с което на П. Н. Н. от с.******, ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 255.65 евро/500.01лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на осн. чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на П. Н. Н. от с.******, ЕГН ********** сумата от 220.00евро – разноски по делото –възнаграждение на процесуален представител.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

4

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 5