Решение № 260023 от 09.03.2021, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.С., 09 март 2021 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение - първи въззивен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Председател: ПЛАМЕН ПЕТКОВ

Членове: НЕДЯЛКА

НИКОЛОВА

КРИСТИНА ТОДОРОВА при секретаря Боровинова и с участието на прокурор от СОП Давидкова, като разгледа докладваното от съдия КРИСТИНА ТОДОРОВА в.н.о.х. дело № 386 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 24 от 23.10.2019 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по н.о.х.д. № 584/2018 г. по описа на същия съд, подсъдимия С.Д.Т., с ЕГН **********,***, е признат за виновен в това, че от неустановена дата в края на м.март 2017 г. до 17.01.2018 г., в с.Н., област Софийска, ул.“********“ № **, в условията на продължавано престъпление, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Л. Н. Н., с ЕГН **********, като използвал за това сила, както следва:

- на неустановена дата в края на м.март 2017 г., в с.Н., област Софийска, ул.“*********“ № **, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Л. Н. Н., с ЕГН **********, чрез използване на сила – разкъсал дрехите й притискайки я с ръце, вкарал половия си член в устата й и я накарал да го масажира с ръце;

- на 17.01.2018 г., в с.Н., област Софийска, ул.“*********“ № **, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст – Л. Н. Н., с ЕГН **********, чрез използване на сила – натиснал с ръка главата й в посока на половия си член и го вкарал в устата й, поради което и на основание чл.150 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и във вр. с чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година и 8 /осем/ месеца, което на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

Със същата присъда подсъдимия С.Д.Т. е признат за виновен и в това, че на 17.01.2018 г., в с.Н., област Софийска, ул.“*********“ № **, се съвкупил с лице от женски пол - Л. Н. Н., с ЕГН **********, като я принудил към това със сила – нанесъл й удар с ръка в областта на лицето, бутал я, разтворил на сила краката й, след което проникнал с половия си орган във влагалището на пострадалата, поради което и на основание чл.152 ал.1, т.2 от НК и във вр. с чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С тази присъда подсъдимия С.Д.Т. е признат за виновен и в това, че от неустановена дата в края на м.март 2017 г. до 17.01.2018 г., в с.Н., област Софийска, ул.“*********“ № **, в условията на продължавано престъпление, влязъл в чуждо жилище – къща, обитавана от Л. Н. Н., като употребил за това сила /разбил входната врата на къщата/ и деянието е извършено през тъмната част на денонощието, както следва:

- на неустановена дата в края на м.март 2017 г., в с.Н., област Софийска, ул.“*********“ № **, влязъл в чуждо жилище – къща, обитавана от Л. Н. Н., като употребил за това сила /разбил входната врата на къщата/ и деянието е извършено през тъмната част на денонощието и на 17.01.2018 г., в с.Н., област Софийска, ул.“*********“ № **, влязъл в чуждо жилище – къща, обитавана от Л. Н. Н., като употребил за това сила /разбил входната врата на къщата/ и деянието е извършено през тъмната част на денонощието, поради което и на основание чл.170 ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 НК и във вр. с чл.58а ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, което на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С присъдата е наложено на основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия С.Д.Т. най-тежкото от така определените му за отделните престъпления наказания, а именно наказание - лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим.

С горепосочената присъда е наложено на основание чл.25 ал.1, вр. чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия С.Д.Т. най-тежкото от наложените му по настоящото наказателно производство и по НОХД № 165/2019 г. по описа на РС Б. наказания, а именно наказание - лишаване от свобода за срок от 3 /три/ години, което на основание чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „общ“ режим. На основание чл.25 ал.3 от НК при изпълнението на това наказание е приспаднато изтърпяното наказание „пробация”, наложено на подсъдимия Т. по НОХД № 165/2019 г. по описа на Б. районен съд, както и на основание чл.59 ал.1 от НК времето, през което подсъдимия Т. е бил задържан по настоящото наказателно производство.

С присъдата подсъдимия С.Д.Т. е осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК, да заплати по сметка на ОД на МВР С., направените във фазата на досъдебното производство разноски в размер на 2 777,08 лева.

Със същата присъда, първостепенният съд се е разпоредил и с иззетите по делото веществени доказателства.

Присъдата е обжалвана по въззивен ред от адвокат Ю. С. – упълномощен защитник на подсъдимия С.Д.Т., с твърдение за нейната незаконосъобразност и необоснованост.

Заявява се искане от защитникът за цялостна отмяна на оспорената осъдителна присъда с единствения довод, че същата е постановена при липса на „годни и безспорни доказателства за авторството на деянията“.

Сочи се и, че първостепенният съд е допуснал нарушение на материално правните норми за определяне на наказанието, доколкото е индивидуализирал това, наложено на подсъдимия Т. в „прекалено висок размер“. В тази насока, защитникът изтъква, че неправилно първоинстанционния съд не е отчел в насока смекчаване наказателно-правното положение на подсъдимия обстоятелствата, свързани с младата му възраст и това, че процесните деяния са извършени от него като непълнолетен. С тези аргументи се твърди от защитата, допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон при индивидуализацията на наложеното на подсъдимия Т. наказание, като несъответно на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. Иска се от въззивния съд, на основание чл.335 ал.2, вр. чл.334 т.1 от НПК да отмени обжалваната присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия С.Т. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. Алтернативно се заявява искане пред въззивната инстанция за изменение на атакувания съдебен акт, посредством намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание и освобождаване на същия от неговото изтърпяване съгласно чл.66 ал.1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на подсъдимия С.Д.Т. в лицето на адвокат Ю.С., поддържа въззивната жалба съобразно доводите, изложени в нея. В частност – релевира се пред въззивната инстанция оплакване за допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, рефлектирало на правото на защита на подсъдимото лице и касаещо съдържанието на внесения срещу него обвинителен акт.

Поддържа се, че последният не посочва времето на извършване на първото деяние от съставите на продължаваните престъпления по чл.170 ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.150 ал.1 от НК, който елемент е задължителен реквизит както на наказателното обвинение, така и на обвинителния процесуален документ. Сочи се и, че обвинителният акт е процесуално негоден, тъй като с него са повдигнати обвинения срещу подсъдимия Т. за посочените две продължавани престъпления, при липсваща между отделните деяния от състава на същите, обективна връзка. Излагат се и доводи, че първоинстанционната осъдителна присъда е била постановена при липса на каквито и да било обвинителни доказателства, доколкото единствените такива са свидетелските показания на пострадалата и на близки на последната.

Поддържа се от защитата и алтернативното оплакване за явна неспарведливост на наложените на подсъдимия Т. наказания за отделните престъпления, като неоснователно завишени. В тази насока се възразява и срещу отказа на първия по степен съд да отложи по реда на чл.66 ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия най-тежко наказание лишаване от свобода.

В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимия С.Д.Т. се солидаризира изцяло с доводите и исканията на защитника си.

В проведеното от въззивната инстанция съдебно заседание, представителят на С.о.п. заявява становище за неоснователност на въззивната жалба. В тази насока се подчертава, че оплакванията в същата за несправедливост на наложените на подсъдимия наказания за отделните престъпления е несъстоятелно, тъй като в случая тези наказания не само че не са завишени по размер, но и са определени в такъв, несъответстващ на съотношението между смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, при което последните преобладават. Поддържа се и, че атакуваната присъда съдържа обективен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства, във основа на които е направен обоснован извод за виновността на подсъдимия в извършването на инкриминираните му деяния. Съобразно това, според представителят на СОП атакуваната първоинстанционна присъда следва да бъде потвърдена.

Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на страните, във връзка с данните п о делото и като провери изцяло правилността на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за установено следното:

При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за което се е явило направеното по реда на чл.371 т.2 от НПК от подсъдимия С.Д.Т. цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от подсъдимия съгласие да не се събират доказателства за тези факти. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.373 ал.3, във вр. чл. 372 ал.4, във вр. чл. 371 т.2 от НПК, първоинстанционният съд от своя страна, констатирайки обоснованост на направеното от подсъдимия признание от валидно събраните на досъдебното производство доказателства, е приложил съкратената процедура на съдебно следствие в избраната от подсъдимия форма.

Въз основа на самопризнанията на подсъдимия С.Т. и на останалите събрани на досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, които първоинстанционния съд е счел, че подкрепят обсъжданите самопризнания, решаващият състав на този съд е приел за установена следната релевантна фактическа обстановка:

През 2017 г., месец март, пострадалата свидетелка Л. Н. Н. живеела сама в къща, находяща се на ул.“*********“ № ** в с.Н., община Б., област Софийска. В съседство на нейната къща живеел подсъдимия С.Д.Т., заедно със семейството си.

На неустановена дата в края на месец март 2017 г. свидетелката Л. Н. била сама в дома си. Вечерта заключила входната врата на къщата и си легнала. По това време подсъдимият Т. също бил в дома си, като преди това употребил алкохол. През нощта подсъдимият Т. влязъл в двора на къщата на свидетелката Н., разбил дървената, входна врата на къщата и влязъл вътре. Свидетелката Н. чула шума от разбиването на вратата, събудила се и станала от леглото. При нея в стаята нахълтал подсъдимия С.Т.. Той започнал да я дърпа и й казал, че иска да го задоволи сексуално като масажира половия му член. Свидетелката Н. отказала да направи това. Тогава подсъдимият Т. разкъсал дрехите й и я притиснал с ръце към стената в стаята. Свидетелката Н. се уплашила от случващото се и противно на волята си изпълнила желанието на подсъдимия, като започнала да масажира половия му член с ръце. След това подсъдимият притиснал с ръка главата на св.Н. към половия си орган и го вкарал в устата й, като започнал да извършва движения с него. След като неуспял да еякулира, преустановил действията си спрямо свидетелката Н. и напуснал жилището й. Преди това я заплашил да не казва на никого за станалото, тъй като ще има проблеми с него.