Определение № 6652 от 17.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6652 гр. София, 17.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА АНГ. КАРАБАШЕВА Гражданско дело № 20231110164583 по описа за 2023 година

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с която са предявени положителни установителни искове за собственост от Т. А. К., чрез адв. Р. Ш., срещу Б. А. П., М. А. П., Л. Т. П., Ч. Т. Т., Е. А. А. и М. А. Н., с които се иска да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е придобила по давност наследствените й идеални части на ответниците от поземлен имот с идентификатор ***, ведно с построените в него две триетажни еднофамилни жилищни сгради с идентификатори *** и *** по

КККР на гр. София, както следва: наследствените 45/144 ид.ч. на ответника Б. А. П., наследствените 12/144 ид.ч. на ответницата М. А. П., наследствените 18/144 ид.ч. на ответницата Л. Т. П., наследствените 18/144 ид.ч. на ответника Ч. Т. Т., наследствените 3/144 ид.ч. на ответницата Е. А. А. и наследствените 3/144 ид.ч. на ответницата М. А.

Н..

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от всеки един от ответниците, като във всеки един от тях се съдържат доводи за неоснователността на така предявените искове и молят съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции.

С протоколно определение от 09.02.2026г. съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 232 ГПК поради оттегляне от иска.

В проведеното съдебно заседание ответниците, чрез процесуалните си представители, са посочили, че ищцата е дала повод за завеждане на делото, поради което правят искане да им бъдат присъдени разноски. Представени са три броя списъци по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие от 16.08.2024г. В чл.

4 от договора е посочено, че е уговорено възнаграждение в размер на 2 200 лева, което е платено в брой.

В проведеното открито съдебно заседание на 09.02.2026 г. ищцовата страна е посочила, че в случай че насрещните страни претендират разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на всички ответници.

Съдът, като взе предвид изявленията на страните и извърши преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 232 ГПК ищецът може да оттегли исковата си молба без съгласието на ответника до приключване на първото заседание по делото.

По разноските:

1

По общото правило на чл. 78 ГПК, присъждането на разноски на страните се основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Т.е., логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера. В този смисъл задължението за заплащане на разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди. В настоящия случай, не са изложени конкретни доводи от страна на ищцовата страна за причината, поради която оттегля исковите си претенции. Ето защо, следва да се приеме, че ищцата неоснователно е заставила ответниците да сторят разноски по делото. В този случай ответниците имат право на разноски, ако своевременно са поискали присъждането им, действително са заплатили уговорения адвокатски хонорар и са представили доказателство за това

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В конкретния случай производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК с влязло в сила определение от 09.02.2026г. С оглед на което съдът намира, че на ответниците се дължат разноски в производството.

В проведеното съдебно заседание е представен договор за правна защита и съдействие от 16.08.2024г., сключен между ответниците Л. П. и Ч. Т. и адв. Л. Л., с договорено възнаграждение в размер на 2200 лева, платено в брой. Т.е. по делото са налице и доказателства за сторените разноски. Относно релевираното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че няма правомощия да определя възнаграждение под установения минимум в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /НМРАВ/. Делото е с фактическа и правна сложност, макар по него да е проведено едно съдебно заседание, в което не са извършвани съдопроизводствени действия. Извършените от ответника действия по делото се изразяват в подаване на отговор на исковата молба и явяване в насроченото съдебно заседание. С оглед наличието на фактическа и правна сложност на делото, вземайки предвид и установените в НМРАВ размери съобразно цената на иска, както и обстоятелството, че ищецът е оттеглил иска си преди провеждане на първото по делото съдебно заседание съдът намира, че на ответниците Л. П. и Ч. Т. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, а именно сумата от 2000.00 лева.

С отговора на исковата молба, подадена от ответника Б. П., е представен и договор за правна защита и съдействие, сключен между Б. П. и адв. П., с договорено възнаграждение в размер на 2000 лева, платено в брой. Т.е. по делото са налице и доказателства за сторените разноски. Относно релевираното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че няма правомощия да определя възнаграждение под установения минимум в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /НМРАВ/. Делото е с фактическа и правна сложност, макар по него д а е проведено едно съдебно заседание, в което не са извършвани съдопроизводствени действия. Извършените от ответника действия по делото се изразяват в подаване на отговор на исковата молба и явяване в насроченото съдебно заседание. С оглед наличието на фактическа и правна сложност на делото, вземайки предвид и установените в НМРАВ размери съобразно цената на иска, както и обстоятелството, че ищецът е оттеглил иска си преди провеждане на първото по делото съдебно заседание съдът намира, че на ответника Б. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, а именно сумата от 2000.00 лева.

С отговора на исковата молба, подадена от ответника М. А. П., е представен и договор за правна защита и съдействие, сключен между М. П. и адв. И., с договорено възнаграждение в размер на 2000 лева, платено в брой, т.е. по делото са налице и 2 доказателства за сторените разноски. Относно релевираното от ищеца възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съдът намира, че няма правомощия да определя възнаграждение под установения минимум в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения /НМРАВ/. Делото е с фактическа и правна сложност, макар по него д а е проведено едно съдебно заседание, в което не са извършвани съдопроизводствени действия. Извършените от ответника действия по делото се изразяват в подаване на отговор на исковата молба и явяване в насроченото съдебно заседание. С оглед наличието на фактическа и правна сложност на делото, вземайки предвид и установените в НМРАВ размери съобразно цената на иска, както и обстоятелството, че ищецът е оттеглил иска си преди провеждане на първото по делото съдебно заседание съдът намира, че на ответника М. А. П. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер, а именно сумата от 2000.00 лева.

С отговора на исковата молба, подаден от М. А. Н. и Е. А. А. също е поискано присъждане на разноски, но нито към отговора по чл. 131 ГПК, нито в откритото съдебно заседание от 09.02.2026 г. са представени доказателства за реално сторени разноски, поради което и не им се следват такива.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА Т. А. К., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул.

„Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 2, да заплати на Б. А. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Филиповци, ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 1022.58 евро /с левова равностойност 2000 лева/, представляваща сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА Т. А. К., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул.

„Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 2, да заплати на М. А. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Филиповци, ***, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата от 1022.58 евро /с левова равностойност 2000 лева/, представляваща сторените по делото разноски.

ОСЪЖДА Т. А. К., ЕГН ********** със съдебен адрес гр. София, ул.

„Александър Стамболийски“ № 125-2, ет. 2, да заплати на Л. Т. П. ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Филиповци, *** и на Ч. Т. Т. с ЕГН:

**********, с адрес: гр. София, кв. Филиповци, *** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в общ размер от 1022.58 евро /с левова равностойност 2000 лева/, представляваща сторените по делото разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3