Решение № 5572 от 28.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5572 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20251110105133 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Д. П. Ч., ЕГН ********** против с, район „о“, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 5732 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответника в размер на четири брутни трудови възнаграждения /разликата между изплатените на ищцата от ответника-работодател две брутни трудови възнаграждения и претендираните от ищцата шест брутни трудови възнаграждения/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата твърди, че през периода от 28.12.2018 г. до 01.09.2024 г. е била в трудово правоотношение с работодателя с, район „о“по силата на сключен трудов договор № ****

Поддържа, че с писмо № РОК24-ВК91-161-(2)/02.08.2024 г. на кмета на Район „о“ - СО, на ищцата било определено и получила изплащане на 2 брутни трудови възнаграждения /БТВ/, като бил постановен отказ за изплащане на претендираните от ищцата 6 брутни трудови възнаграждения, който отказ на работодателя бил мотивиран с обстоятелството, че ищцата 1 имала при работодателя натрупан трудов стаж в Район „о“ - СО в размер на 05 години, 08 месеца, 00 дни, което ищцата счита за неправилно тълкуване и нарушение на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда.

Твърди, че преди работата си в СО - Район „о“, на същата длъжност ищцата била придобила трудов стаж над 35 години в други райони на с – а именно в Район „*“-СО на същата длъжност.

В тази връзка се сочи, че районите на с попадат и са в същата „група предприятия“ по смисъла на КТ и съобразно Закона за териториалното деление на Столичната община и големите градове.

Предвид горното се поддържа, че на ищцата се полага увеличен размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като била придобила 10 години трудов стаж, през последните 20 години, при същия работодател или в същата група предприятия.

В тази връзка се твърди, че районните администрации, в които ищцата е работила - Район „*“-СО и на 4-часов работен ден едновременно в Район „к“ СО, както и в Район „о“ - СО – представляват административни райони под ръководството на с, респ. на Столичен общински съвет.

Ето защо, моли, да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата от 5732 лева, представляваща обезщетение при пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при ответника в размер на четири брутни трудови възнаграждения /разликата между изплатените на ищцата от ответника-работодател две брутни трудови възнаграждения и претендираните от ищцата шест брутни трудови възнаграждения/, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 29.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от името на ответника. Признава се фактът, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение, което е прекратено, считано от 02.09.2024 г., както и придобИ.е от страна на ищеца по време на действие на трудовото правоотношение право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Оспорва се посочените работодатели на ищцата - Район „*“-СО, Район „к“ – СО и Район „о“ - СО да са група предприятия, като счита, че при сключване на трудов договор № ****, ищцата е встъпила в ново трудово 2 правоотношение, по което към момента на прекратяването му не е придобила 10 години трудов стаж.

На първо място се поддържа, че кметът на с не е работодател на служителите в районните кметства. Такъв се явява съответното районно кметство представлявано от районния кмет (чл. 46, ал. 1, т. 4 ЗМСМА).

За да се удовлетвори претенцията на работник или служител за получаване на по-високия размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, а именно шест брутни работни заплати, следва да е полагал труд при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години. Сочи се, че отделните райони към с не са един работодател, а различни такива.

Ето защо, счита предявения иск за неоснователен, като моли за неговото отхвърляне. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ.

По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е работил по трудово правоотношение с ответника, независимо от правното основание за прекратяване; че работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото правоотношение, съгласно КСО; както и размера на последното му брутно трудово възнаграждение.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже заплащането на дължимото обезщетение, за което обстоятелство не сочи доказателства.

С оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че между страните по делото е съществувало трудово правоотношение по силата на трудов договор № ****, което е прекратено, считано от 02.09.2024 г.; че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото правоотношение, както и че размерът на последното брутно трудово 3 възнаграждение на ищцата за последния отработен месец при работодателя, преди прекратяване на производството, е бил в размер на 1433,00 лева.

Разпоредбата на чл. 222, ал. 3 ГПК постановява - при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж- на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за 6 месеца, като обезщетението може да се изплаща само веднъж.

От редакцията на разпоредбата е видно, че фактическият състав, който поражда за работодателя задължение за плащане на гратификацията по чл.

222, ал. 3 КТ включва два позитивни елемента - прекратяване на трудовото правоотношение и придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и един негативен - плащането се дължи само веднъж, т. е. работникът или служителят преди това да не е получавал гратификацията. Правото на увеличения размер на гратификацията е обусловено от един допълнителен критерии - работникът или служителят да е придобил последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател, преди прекратяване на трудовото правоотношение. Преценката за наличие на предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на съдебен контрол.

Страните спорят относно действителния размер на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът поддържа, че обезщетението трябва да е в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца, доколкото счита, че има придобит трудов стаж повече от 10 години при същия работодател или „група предприятия“.

В доктрината е прието, че паричната сума, която получават работниците и служителите, отговарящи на конкретните законови изисквания при прекратяване на правоотношението, не представлява същинско обезщетение, тъй като не възстановява на работника или служителя вреди от работодателя.

Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е едно правно задължение за работодателя, респ. субективно право на работника или служителя, то не предпоставя вреда и се дължи при наличието на предвидените в закона предпоставки.

4

Вредата не е между тези предпоставки и съответното плащане не представлява форма на обезвреда и по същината си не представлява обезщетение. То е от категорията на плащанията, наречени „гратификационни”, т.е. изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника или служителя за това „че е приключил живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и отива в пенсия“. А при наличие на работа повече от 10 години при един и същи работодател това плащане е и в по-голям размер, защото изразява и признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговата лоялност, която му е засвидетелствал с продължителната си работа и принос в дейността на предприятието. Гратификацията по чл. 222, ал. 3 КТ е превърната в задължителна за изплащане от работодателя, когато всички законови изисквания са налице, т. е. не зависи от неговата субективна преценка и е въздигната в субективно право на работника или служителя, което на общо основание може да се защитава и по съдебен ред.

Това благодарствено плащане, отчитайки неговото социално предназначение, е замислено и уредено като еднократно плащане при прекратяване на трудовия договор, съответно на служебно правоотношение в изпълнение на публична дейност в изпълнителната власт или в изпълнение на публична дейност в съдебната власт. В този смисъл е Решение № 17/2018г. по к.д. № 9/2018г. на Конституционния съд на РБългария.

Разпоредбата на чл. 123 КТ въвежда императивни правила кога трудовото правоотношение на работника/служителя се запазва ex lege при промяна на работодателя.

Съгласно § 1 ДР на КТ, „по смисъла на кодекса" работодател е всяко лице, „което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение". Според чл. 46, ал. 1, т. 4 от ЗМСМА - кметът на район „назначава и освобождава служителите от общинската администрация в района или кметството, които подпомагат неговата дейност, в съответствие с утвърдената численост и структура". В качеството си на работодател, доколкото няма специална разпоредба, която да ограничава компетентността му, кметът на район разполага с правомощието да наема работници и служители по трудово правоотношение.

От анализа на статута на ответника с-Район ,,о“ следва извод, че същото 5 разполага със самостоятелна работодателска правоспособност по смисъла на параграф 1 т. 1 от КТ, поради което ищецът не е придобил 10 години трудов стаж при един работодател. Това прави необходимо изследването на втората хипотеза на чл. 222, ал. 3 КТ- положен трудов стаж в "група предприятия".

С ПМС № 31/11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ са уредени хипотези, при които въпреки, че лицата през последните 10 години от трудовия си стаж са работили при различни работодатели, размерът на обезщетенията също се изплаща в увеличения размер за 6 месеца. Целта на законодателното разрешение е съобразяване на обстоятелството, че причините, поради които лицата не са работили при един и същ работодател през тези години поначало са обективни и независещи от волята им - преобразувания, закрИ.е, открИ.е, слИ.е или разделяне на организациите и звената на бюджетна издръжка (чл. 1, ал. 1 и ал.

3 от ПМС №31/11.02.1994 г.).

За съблювадане на същата цел разпоредбата на чл. 123 КТ въвежда императивни правила кога трудовото правоотношение на работника/служителя се запазва ex lege при промяна на работодателя. Сред изброените хипотези е и смяна на собственика на предприятието или на обособена част от него, както и различните форми на преобразуване на търговските дружества /слИ.е, влИ.е, отделяне и разделяне, вкл. промяната в правноорганизационната форма/.

Понятието "група предприятия" има легална дефиниция - § 1, т. 2а ДР на КТ препраща към дефиницията, дадена в § 1, т. 5 ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, съгласно която „Група от предприятия" са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.