Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 462 от 15.04.2026, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 3238/2025
Вид
Решение № 462
Подписан
15.04.2026
Състав
Катерина Рачева, Владимир Вълков, Здравка Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • Чл. 11 · Закон за общинската собственост

РЕШЕНИЕ

№ 462 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20251000503238 по описа за 2025 година и взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5216 от 11.08.2025 г. СГС, Първо ГО по гр.д. 12727/2024 е осъдил Столична община да заплати на Р. К. З. с ЕГН ********** на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 45000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие травматично увреждане, настъпило в гр.

София, на 09.07.2024 г. - спъване в подвижна тротоарна плочка и падане на стъпалата, водещи от бул. „Черни връх“ към ул. „Горски пътник“ № 6 с посока от ул. „Димитър Хаджикоцев“, ведно със законната лихва върху главницата от 09.07.2024 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 80000 лв.

Ищцата чрез адв. Т. Х. е подала въззивна жалба срещу решението в отхвърлителната част с доводи за занижен размер на обезщетението предвид характера на уврежданията, битовите неудобства, емоционалните оплаквания и икономическата конюнктура в страната.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника в осъдителната му част с доводи за недоказаност на мястото на настъпване на инцидента, евентуално на причинната връзка с всички приети от съда травми и завишен размер на обезщетението.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. От името на ответника е депозиран отговор, в който се излага, че всички оплаквания във въззивната жалба са неоснователни, а решението е правилно.

Страните не са направили доказателствени искания. Съдът е констатирал нередовност на исковата молба и на ищцата е дадена възможност да уточни твърденията си. С молби от 22.12.2025 г. и от 16.02.2026 г. адв. Х. е посочил маршрута на движение на ищцата от заведението, в което е била с приятелки до стълбите, на които е паднала. Ответникът чрез процесуалния си представител в съдебно заседание в рамките на предоставената възможност за становище по уточненията е заявил, че мястото на инцидента не е уточнено.

1

В с.з. от 19.02.2026 г. съдът е приел уточнението на исковата молба съгласно молбите, според което, след като е стъпила на незалепена плочка, плочката се е отместила под натиска на лявото стъпало, тя е паднала под наклон на долното стъпало на стълбите, след което ищцата е загубила равновесие и е паднала на лявата си страна.

Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е събирала нови доказателства.

В съдебно заседание адвокатът на въззивния жалбоподател-ищец счита определеното обезщетение за занижено и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Процесуалният представител на въззивния жалбоподател-ответник твърди, че не са доказани мястото на инцидента, механизмът и причинната връзка. Подчертава, че свидетелят не е непосредствен очевидец, а наблюдавал от насрещното платно в движещ се автомобил и не може да се установи причината, за да пострада ищцата. Моли за намаляване на размера на обезщетението, тъй като е доказана връзка само с първата травма.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на Столична община като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и има ли принос на пострадалата за настъпване на вредите.

Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.

Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по следните съображения.

Свидетелят И. В. Ю. разказва, че с ищцата се запознали при инцидент, който тя претърпяла през лятото на 2024 г. Той самият е адвокат и след посещение при клиент, който живее на улица, „Горски пътник“ потеглил с автомобила си към съда. При включването си наляво от ул. „Горски пътник“ към бул. „Черни връх“, малко след като навлязъл в булеварда, забелязал жена, която се изкачвала по стълби. Тя се залюляла върху разместена плочка и паднала. От автомобила си той видял как тя се опитва да запази равновесие, за да не падне назад по стълбите, които били около десет на брой, но в крайна сметка паднала напред.

Ударила се в земята и не могла да стане. Той спрял автомобила си на аварийни светлини и се притекъл да й помогне. Вдигнал я и забелязал, че има кръв по лицето, от носа й течала кръв, а тя се оплаквала от болки в лявата ръка и рамото. Жената казала, че живее наблизо, и той й помогнал да се прибере до дома си. Попитал я дали има кой да се погрижи за нея и я оставил там. По пътя тя продължавала да изпитва болка в ръката и рамото и му показала, че държи предния си зъб в ръка. Споделила, че ще се обади на Бърза помощ, след като се прибере.

Стълбите на мястото били в лошо състояние – изградени от тротоарни плочки, като на мястото на падането имало две-три незакрепени плочки, част от които стърчали и били много опасни. Той я посъветвал да се свърже с адвокат Х., негов познат, във връзка със 2 случая. В отговор на въпроси на ответника, свидетелят е уточнил, че е забелязал жената, още докато се изкачвала по стълбите. Вниманието му било привлечено от това, че тя се залюляла на последното стъпало. По това време той се намирал в автомобила си, на шофьорското място. Пътното платно било с две ленти в посока към центъра, като той не помни в коя точно лента се е движил, но впоследствие отбил в дясната. Посочил, че се е намирал в платното за движение към центъра, а не в срещуположното. Той познава добре района, тъй като често посещава клиент, който живее на тази улица, перпендикулярна на бул.

„Черни връх“. Понякога преминава през въпросните стълби, когато паркира в близкия мол, тъй като това е по-пряк път, макар че и тротоарът в района не е в добро състояние.

Съгласно представените с исковата молба медицински документи от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" от 09.07.2024 г., както и заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р К. А. С., която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, ищцата е получила: 1. счупване на лявата раменна кост в горния и край.

Медикобиологичния характер на увреждането е трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник, за срок, повече от 30 дни; 2. счупване на костите на носа. Счупването на костите на носа без разместване на фрагментите и без данни за проведено лечение реализира медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота.Разкъсноконтузни рани областта лицето. Медикобиологичният характер на увреждането е временно разстройство на здравето, неопасно за живота; 3. счупване на короната на зъб втори горен в ляво. Частичното счупване на зъба реализира медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Според вещото лице механизмът на получените увреждания е директен контакт на увредените зони с терена., като е възможно при такъв инцидент, да се получат травми с такава тежест и установените увреждания да се получат по описания в исковата молба начин. След инцидента на З. е оказана помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. След преглед и направени рентгенографии било назначено и проведено консервативно лечение, изразяващо се в имобилизация на лява раменна става по Дезо за 45 дни. След сваляне на имобилизация, ищцата провела три курса физиотерапия и рехабилитация. Според вещото лице при нормално протичане на лечебния процес, без усложнения, срокът на възстановяване при такъв вид увреждания и проведено лечение е около 4-5 месеца, което кореспондира с конкретния случай. Лечението на останалите увреждания е продължило около 15-20 дни. През периода на лечение ищцата е търпяла болки и страдания, като първите два месеца, болките са били с по-голям интензитет. Според СМЕ така описаното счупване на втори зъб горен в ляво - фрактура короне дентис и направеното изграждане с композитен материал и счупване на костите на носа в дисталния край, без дислокация и проведено лечение, реализират медикобиологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При извършения на 16.05.2025 г. личен преглед на ищцата в.л. д-р С. установил по анамнестични данни, че не е могла да раздвижи лявото рамо. И понастоящем имала болки и ограничени движения, не можела да спи на лявата страна заради болките. Не можела да си вдига ръката напълно, което й пречи в ежедневието. Обективно в.л. е установило наличието на белези от разкъсно-контузни рани по лицето с неправилни форми и размери около 1 см, от двете страни на челото, под лявото око и в областта на брадата; ограничен обем движение в лява раменна става, при повдигане на ръката настрани от 90 градуса, при норма 180 градуса, повдигане на ръката напред от 135 градуса, при норма 180 градуса, въртене на ръката навън от 20 градуса, при норма 90 градуса.

Синът на ищцата К. С. С., разпитан като свидетел, заявява, че майка му дълго време била обездвижена лявата й ръка и поради силните болки не била в състояние да се обслужва. Това продължило няколко месеца. Преди това майка му била активна, движела се сама. Имала някакви здравословни проблеми, което обаче не й пречело да се движи.

Емоционално още не можела да се възстанови, много зле й се отразил инцидента.

Престанала да може сама да се грижи за себе си, което й подействало лошо емоционално. И до ден днешен изпитвала страх от излизане навън, от движение, от ходене. Болките допринА.ли за това, в началото били много силни. Не излизала и не се разхождала вече. В този период основно свидетелят се грижел за нея. Когато станал инцидента не бил с нея, 3 друг човек, очевидец, се е погрижил за нея. Счупването на раменната кост било установено и заснето в Пирогов. Счупването на носа също, там видели и избития зъб.

Безспорно е, че ищцата е паднала и си е счупила ръката в гр. София, на стъпалата, водещи от бул. „Черни връх“ към ул. „Горски пътник“ № 6 с посока от ул. „Димитър Хаджикоцев“. Неоснователни са оплакванията че няма основание за отговорност на ответника. Свидетелските показания са достатъчни, за да се приеме, че падането се е случило на стъпалата на тротоара на бул. „Черни връх“ в град София. § 1, т. 1 от ДР на Закона за пътищата (ЗП) определя пътя като територия, предназначена за движение на превозни средства и пешеходци като отговаря на определени технически изисквания, а съгласно § 1 т. 2 пътят включва обособени територии съответно платното за движение (пътното платно), пригодено за движение на превозни средства и негови конструктивни елементи в това число и тротоари. По аргумент от § 7, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗМСМА улиците са общинска собственост. Чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика и ответник по иска задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. В случая става въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП той е част от земното платно и от пътя. Той е публична общинска собственост, поради което общината носи отговорност за поддържането му във вид, който да позволява да се ползва безопасно. Увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на нейни служители по отношение на задължението общинският тротоар да бъде достъпен и безопасен за придвижване от всички участници в движението.