Решение № 68 от 05.08.2020, Окръжен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е № 68

Гр. Кюстендил 5.08.2020 г.

В и м е т о н а н а р о д а

Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА

КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.

При секретаря Галина

Кирилова и с участието на прокурора от КнОП

ВЛАДИМИР МИЦОВ, като разгледа докладваното от съдия

Цекова ВАНД № 139 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе предвид:

Производството по делото е по глава ХХІ във вр. с глава ХХVІІІ НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на обвиняемия А.К.М., ЕГН **********,***, подадена чрез защитника му адв.

А.Р. срещу Решение № 53/4.02.2019 г. на ДнРС, постановено по АНД № 1008/2017 г. по описа на този съд , с което е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131 ал.1 т. 12 във вр. с чл.130 ал.1 НК, освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по чл.78 а НК „глоба” в размер на 1000 лв. В жалбата са релевирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението поради неправилно обсъждане от съда на гласните доказателства и на СМЕ и даване вяра на показанията на св. Г.

Р., който е близък приятел на пострадалия К.. Неправилно според жалбоподателя съдът не е кредитирал показанията на св. Д. Ч., приобщени по реда на чл.281 ал.4 НПК и на св.И., по съображения за противоречието им с другите доказателства., като не са взети предвид показанията на св. Е. Т.. Поддържа се, че заключението на СМЕ не определя категорично механизма на причиняване на увреждането. Моли се по тези съображения за отмяна на осъдителното решение и оправдаване на обвиняемия. Доказателствени искания не са направени.

В о.с.з. прокурорът оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на І-инстанционното осъдително решение като правилно, обосновано и законосъобразно.

Защитникът на обвиняемия адв.Ал. Р. пледира за отмяна на атакуваното решение като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата съображения, като поддържа, че съдът се е произнесъл, без да е установено по несъмнен начин авторството на подсъдимия относно получените от пострадалия К. К. телесни увреждания. В тази връзка се акцентира върху показанията на св.Е. Т., който е видял началото и края на случая и който е съобщил, че е видял само по-младият мъж, т.е. починалият син на подсъдимия Ал. М. да нанася удари на пострадалия К.. ДнРС според защитата се е предоверил на заключението на СМЕ относно механизма на получените увреждания и че според обяснението на вещото лице д-р Н. ударите не са така групирани, че да се приемат за нанесени от повече от едно лице. По тези съображения авторството не е доказано по безспорен начин , както и абсолютно липсват хулигански мотиви съгласно възприетата квалификация на деянието по чл.131 ал.1 т.12 НК. По тези съображения се моли за постановяване на ново решение, с което да се отмени осъдителното решение на ДнРС и обвиняемия М. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Обвиняемият изрази съгласие със заявеното от защитника му и допълни, че бил ударен с камък от пострадалия и тогава се обадил и дошъл синът му и полицията, но не знаел, че е виновен и че трябва да си извади медицинско. В последната си дума обвиняемият поиска да се отмени това, което е постановил Дупнишският съд, че взима пенися 400 лв. и едвам е събрал за паметник.

КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл.378 ал.5 във вр. с чл. 313 и сл НПК правомощия, намери жалбата за допустима като подаден в законовия срок и от надлежна страна и прие от фактическа и правна страна следното:

Делото на ДнРС, по което е постановено атакуваното решение, е образувано по внесен ОА от ДнРП срещу А.К.М. и сина му К. А. М. с повдигнато обвинение за извършено в съучастие престъпление с правна квалификация чл.131 ал.1 т.12 вр. с чл.130 ал.2 вр. чл.20 ал.2 НК.

Впоследствие производството по отношение на К. Ал.М. е било прекратено на основание чл. 289 ал.1 във вр. с чл. 24 ал.1 т.4 НПК, а производството било преобразувано в такова по глава ХХVІІІНПК..

С атакуваното решение обвиняемия А.К.М., ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 9.06.2016 г. в гр.******, на ул.“*****“, в съучастие като съизвършител със сина си К. А. М., е причинил лека телесна повреда на К. В. К., от гр. Дупница - контузии на главата, изразяващи се в охлузвания по кожата с травматични отоци в областта на лицето и окосмената част, охлузвания по кожата на гърба в дясна горна част в областта на лопатката, които увреждания са причинили болка и страдание на К. К., като деянието е извършено по хулигански подбуди при незачитане на обществения ред - безпричинно се нахвърлил с юмруци и удари в областта на главата на К. К., освободен е от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по чл.78 а НК „глоба” в размер на 1000 лв.

Районният съд правилно е установил фактическата обстановка в съответствие с изискването на чл.378 ал.3 изр.І-во НПК.

Не се спори по делото, че на 9.06.2016 г. около 13,30 часа, когато пострадалият К. К., който работел в охранителна фирма в гр. София, се прибирал от работа с личния си автомобил „****“ по ул.“***“ в гр.

Дупница, на която улица живеел – на номер ** - и завил в междублоковото пространство, пред автомобила му обърнат с гръб към К. бил обвиняемият А.М.. Затова и пострадалият натиснал клаксона и направил знак с ръка на подсъдимия М. да освободи пътя. Подсъдимият се отместил, а пострадалият минал покрай него и спрял пред входа на блока, в окйто живее, но не слязъл веднага от автомобила си, а останал да седи в него, за да поправи пепелника. И тогава дясната врата на автомобила на пострадалия била отворена от подсъдимия, който му се развикал и пострадалият слязъл от автомобила, като преди това свалил ключовете от таблото и заедно с телефона и цигарите си ги оставил на предната дясна седалка на автомобила. При слизането си обаче, предвид агресивното поведение на обв. Ал.М. пострадалият се навел и взел от земята един камък, за да се защити в случай на ескалация на агресията на обвиняемия. Обвиняемият пък през отворената врата взел от предната дясна седалка на автомобила на пострадалия ключовете от автомобила, телефона и цигарите му и хвърлил на земята цигарите и запалката, а ключовете задържал у себе си, като му заявил:“Сега ще дойдат да те пребият“. Пострадалият помолил обвиняемия да му върне ключовете от колата, но подсъдимият не му ги върнал. В този момент на терасата на апартамента си, в който живее – на ул.“****“ № 39 ет.* ап.*- се показал св.Е. Т. – съсед на пострадалия. Пострадалият седнал на тротоара на улицата и видял, че подсъдимият говори по телефона. Скоро след това при пострадалия и подсъдимия спряла триколка, от която слязъл синът на обвиняемия А.М.

- К. М.. К. М. се нахвърлил върху пострадалия К., като започнал да го удря с юмруци в главата, което било видяно от св.Т.. В побоя тогава се намесил и обв.Ал.М. и двамата ритали пострадалия в гърба. Целият побой бил видян от св.Г. Р., който случайно минавал покрай това място и който познавал и обвиняемия, и пострадалия и се намесил, като се опитал да прекрати побоя над пострадалия. Св. Т., който след началото на побоя се прибрал в апартамента си и излязъл отново на терасата, когато побоят бил приключил, сигнализирал на тел.112 за случая. На сигнала се отзовали полицейските служители свидетелите Г. К.и Б. Р..

Пострадалият К. бил закаран в Спешния център на гр. Дупница, а обв.Ал.М. и синът му К. М. били задържани за 24 часа.

Получените вследствие на нанесения побой от обвиняемия и синът му на пострадалия К. са установени от СМЕ на в.л.д-р Н. - контузии на главата, изразяващи се в охлузвания по кожата с травматични отоци в областта на лицето и окосмената част, охлузвания по кожата на гърба в дясна горна част в областта на лопатката, които увреждания са причинили болка и страдание на К. К., със срок за възстановяване 10-15 дни. Механизмът на получените увреждания е установен от СМЕ – те могат да бъдат причинени по посочения от пострадалия начин: удари с юмруци и ритници и събаряне на земята от друго лице или лица. В заключителната част на експертизата е изрично посочено/ вж л.76 от ДП/, че предвид разположението на уврежданията в различни плоскости и техния вид, те не биха могли да се получат само при“опит за вземане на камък от ръцете на пострадалия и забутване в храстите“, както се твърди от обвиняемия.

Тази фактическа обстановка, както е посочил и ДнРС, е установена от гласните и писмени доказателства по делото, подробно и мотивирано, в съответствие с изискванията на чл.305 ал.2 и 3 НПК, анализирани от решаващия съд. Въззивният съд споделя изцяло извършения доказателствен анализ от ДнРС. Законосъобразно решаващият съд е кредитирал изцяло като последователни, непротиворечиви взаимнодопълващи се показанията на свидетелите К. К. и Г. Р./първият е пострадалият, а вторият познава обв.Ал.М. и е колега на пострадалия и очевидец на целия побой, като случайно минавал оттам покрай склада за плочки и спортната зала/. Достоверността на показанията на пострадалия К. е подробно обсъдена от ДнРС и настоящият състав споделя изцяло тези съображения, поради което не ги преповтаря в настоящото решение. Показанията на двамата свидетели са непротиворечиви и детайлно пресъздават нанесения на пострадалия побой, както и са непротиворечиви и относно това, че побоят е причинен от двама мъже, за които пострадалият е категоричен, че това е обвиняемият А.М. и неговият син К. М. и което се потвърждава и от показанията на дошлите на място полицаи. От друга страна, показанията на двамата свидетели се подкрепят от медицинското свидетелство от МБАЛ-Дупница, издадено на пострадалия след хоспитализацията му и от установените със СМЕ увреждания на пострадалия, както и на механизма, по който са причинени. От този механизъм изрично е изключена версията на обвииняемия, че уврежданията на пострадалия са“ при“опит за вземане на камък от ръцете на пострадалия и забутване в храстите“.

Посоченият в СМЕ механизъм на причиняване на уврежданията кореспондира изцяло с показанията на пострадалия К. и на св.Р., който е не само очевидец на побоя, но е и човекът, който се е намесил, за да спре жестокия побой, нанасян на колегата му пред очите му: “Видях,че двама мъже удрят с юмруци друг мъж“, от които познава обв.А.М. и когато разпознава в удряния своя колега К., той го хваща за ръцете и се опитва да го издърпа, като застанал пред по-стария и му казал:“Стар човек си, може ли такова нещо, какво правите тука, защо биете човека“, като през това време младия продължил с шутове и юмруци да удря пострадалия, където свари. В един момент пострадалият според показанията на св. Р. се отскубнал и побягнал, но „двамата“ го настигнали в градинката и го свалили на земята, след което „отново започнаха да го бият, ритаха го и двамата където сварят“.

Показанията на св. Е. Т., съсед на пострадалия, приобщени чрез прочитането им по чл.281 НПК, който видял началото и края на побоя няма причина да не бъдат кредитирани. Този свидетел е също очевидец, но на част от случая и е съобщил добросъвестно това, което е видял и съобщеното от него подкрепя и допълва показанията на свидетелите Р. и на пострадалия К.. Като важно допълнение към доказателствения анализ на ДнРС следва да се посочи, че показанията на този свидетел следва да се кредитират изцяло от досъдебното производство, за които самият той е заявил, че поддържа и частично тези от съдебното производство, само в частите им, в които не противоречат на показанията му от ДП. Показанията му от ДП са дадени месец и половина след случая и отразяват значително по-пресния спомен за случилото се от показанията му в СП. Въззивният съд не кредитира показанията му от СП в частта им, в която са в противоречие със заявеното на ДП и ги възприема в тази част като опит за оневиняване на обв.Ал.М. - че е видял само „младия“ да удря пострадалия и че обв.А.М. изобщо не го е удрял, тъй като на ДП е заявил, че е видял само „младият“ да замахва към пострадалия и по-нататък не е видял повече, тъй като е имало храсти и не е имал видимост, където добросъвестно е съобщил за възприетото лично от него.