Определение № 13109 от 17.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13109 гр. София, 17.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски

Членове:

Петър В. Боснешки

Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно частно гражданско дело № 20261100506062 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.423 от ГПК.

Производството по делото е образувано по възражение по чл. 423, ал.1, т.1 ГПК, с рег.

№2302820/13.05.2026г. на СРС, подадено от Т. Г. М., с ЕГН:**********, за недължимост на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.10.2019г., издадена по ч.гр.д. №57143/2019г. по описа на СРС.

Жалбоподателят твърди, че е собственик на процесния имот, находящ се на адрес:гр.София, ул.“****. Същата твърди, че никога не и е връчван препис от процесната заповед, но е разбрала за съществуването на такава от писмо от ЧСИ Б.Б., което е получила на 14.04.2026г. Твърди, че е искала предоставяне на заповедта и от взискателя „Топлофикация София“ЕАД, но същият я е препратил към СРС.

Във възражението се твърди, че процесната заповед не е била надлежно връчена на жалбоподателя (чл. 423, ал. 1, т. 1 и т.2 ГПК). Жалбоподателят възразява, че същият е с обичайно местопребиваване във Великобритания от 2008г., като към датата на издаване на процесната заповед за изпълнение няма обичайно местопребиваване в Република България.

Във възражението по чл. 423 от ГПК е обективирано и възражение за недължимост на сумите по издадената заповед за изпълнение, включително е направено възражение за погасяването на процесните суми по давност.

Ответното дружество „Топлофикация София“ЕАД не е изразило становище по възражението.

Софийски градски съд, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Съдът намира, че така подаденото възражение се явява допустимо, тъй като същото е подадено от заинтересовано лице, имащо правен интерес от неговото предявяване.

Възражението е подадено в законоустановения едномесечен срок, считано от датата на узнаване на процесната заповед за изпълнение.

Разгледано по същество възражението е основателно по следните съображения:

По ч.гр.д. №57143/2019г. по описа на СРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.10.2019г., с която е разпоредено длъжникът Т.

1

Г. М., с ЕГН:**********, да заплати на „Топлофикация София“ЕАД процесните суми.

След образуване на делото е извършена служебна справка по НБД от 10.10.2019г. /лист 10 от делото/, видно от която длъжникът Т. Г. М. има регистриран постоянен и настоящ адрес в Република България: гр.София, ул.“****, считано от 28.06.2005г.

Съдът е изпратил препис от заповедта до длъжника по постоянния, съвпадащ с настоящ адрес на длъжника, но същият не е открит на адреса. Поради това и процесната заповед е връчена по реда на чл.47 ГПК, чрез залепване на уведомление. В уведомлението е посочено, че длъжникът живее и работи в чужбина.

Поради непостъпване на възражение от длъжника в срока по чл.414 ГПК съдът е издал изпълнителен лист от 12.01.2022г.

Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:

Разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от ГПК предвижда възможност на длъжник, който е бил лишен от възможността на оспори по реда на чл. 414 от ГПК вземането по издадена срещу него и влязла в сила заповед за изпълнение, да подаде възражение пред въззивния съд, ако е налице някое от следните изчерпателно изброени основания: 1/ заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, 2/ заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на РБ, 3/ длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства или 4 / длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее. В хипотезата на чл. 423, ал. 1, т.

1 от ГПК е налице удостоверено връчване, чиято редовност неоснователно се оспорва от молителя в настоящото производство.

Съдът намира, че в процесния случай е налице хипотезите по чл.423, ал.1, т.1 ГПК.

В процесния случай заповедта е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК, като връчителят е посочил, че длъжникът живее и работи в чужбина.

Съгласно разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението,то съдът следва да укаже на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, за което е издаден заповед за изпълнение.

Вместо да даде указания на заявителя за предявяване на установителен иск, първостепенният съд е постановил издаване на изпълнителен лист.

Предвид гореизложеното съдът намира, че възражението на длжника по чл.423, ал.1, т.1 ГПК е основателно, като процесната заповед не му е връчена надлежно.

Основателността на възражението по чл. 423 от ГПК предпоставя същото да бъде прието, като се постанови спиране изпълнението на заповедта на основание чл. 423, ал. 3 от ГПК.

Следва да бъде указано на основание чл. 423, ал. 4 от ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК на заявителя- „Топлофикация София“ЕАД, че в едномесечен срок може да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.

2

Съдът намира за нужно да отбележи, че по делото са събрани доказателства, че длъжникът има постоянен и настоящ адрес в Република България към датата на издаване на процесната заповед, като няма доказателства за обичайното му местопребиваване, поради което и съдът не прилага последиците на чл.423, ал.3, изр. последно ГПК.

В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се присъждат единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК, когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва, респ. заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред. Във всички останали случаи произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК /при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл. 422 от ГПК/. Горният извод се налага и по аргумент от т. 4 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от разрешението на т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за настоящото производство не се следват.

Мотивиран от горното и на основание чл. 423, ал. 1, т. 1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА, на основание чл.423, ал.1, т.1 ГПК възражението на Т. Г. М., с ЕГН:**********, срещу заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.10.2019г., издадена по ч.гр.д. №57143/2019г. по описа на СРС СПИРА, на основание чл. 423, ал. 3, изр. 2-ро от ГПК, изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 18.10.2019г., издадена по ч.гр.д.

№57143/2019г. по описа на СРС.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на производството с изпращане на указание до заявителя по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3