Решение № 1145 от 13.11.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1145 гр. София, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта годИ. в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20241000501051 по описа за 2024 годИ.

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5641 от 06.11.2023 год., постановено по гр.д.№ 14654/2021 год. по описа на Софийски градски съд, I-17 състав са уважени предявени от Г. Г. В. против УМБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД искове с правно основание чл.49 от ЗЗД за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие извършена некачествена оперативна интервенция по смяна на лява коленна става, ведно със законната лихва от 06.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 6 193 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди, ведно със законните лихви от 04.05.2018 г. върху сумата от 523 лева и от 23.07.2018 г. - върху сумата от 5 670 лева, до окончателното изплащане, исковете са отхвърлени до пълните размери, съответно от 35 000 лева и от 7 277.29 лева. С решението са разпределени и разноските между страните.

Решението е обжалвано от ищеца Г. Г. В. в отхвърлителните части с доводи за неправилност.

Оспорват се изводите на съда по прилагането на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният размер е силно занижен с оглед принципа на справедливост и не е съобразен с преживените болки и страдания, понесени от ищцата, вследствие действията на служители при ответника. Твърди се, че съдът не е обсъдил в цялост събраните по делото доказателства и поради това е достигнал да неправилен извод досежно дължимото обезщетение. Поддържа също така, че искът за имуществените вреди е изцяло основателен, тъй като разходите са извършени, 1 вследствие неправомерното действие на ответника, в този смисъл са в пряка причинно следствена връзка с деянието. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което исковете да бъдат уважени в цялост. Претендира разноските по делото.

Решението е обжалвано и от ответника УМБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД отново с доводи за неправилност. Оспорват се изводите на съда с които е прието наличие на противоправно поведение на медицинския екип, извършил интервенцията при ищцата, както и причинно следствена връзка между интервенцията и настъпилите усложнения, вследствие на проникналата в организма бактерия. Поддържат, че ищцата не е извършила и разходите за които претендира по отношение на имуществените вреди. Молят решението да бъде отменено, а исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноските по делото.

Третото лице помагач ЗАД „ОЗК-Застраховане“ изразява становище за неоснователност на жалбата на ищцовата страна.

Жалбите са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от страни в производството, имащи право на жалба, поради което са процесуално допустими.

Софийският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото намира следното:

Пред първоинстанционният съд с исковата молба са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, като ищцата Г. Г. В. излага в исковата си молба, че поради зачестили силни болки в коленете, през 2017 год. потърсила медицинска помощ в УМБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, където след проведени изследвания я насочили към оперативно лечение чрез ендопротезиране на лява коленна става. Поддържа, че на 03.02.2017 г. заплатила за избор на екип, а планираната операция се провела на 06.02.2017 г., като й поставили изкуствена коленна става. За следоперативния период й назначили обезболяваща терапия, антибиотична и антитромботична профилактика. Изписали я на 13.02.2017 г., а на проведените два контролни прегледа не се установили усложнения. Твърди се, че вместо да отшумят, болките в ставата се засилили, което налагало ползване на патерици за придвижване, а при докосване на левия крак до земята изпитвала остра болка. При подготовка на документи за ТЕЛК на 10.03.2017 г. се извършил преглед, при който се установило, че изкуствената протеза е поставена накриво. На 18.04.2017 г. потърсила спешна медицинска помощ в МБАЛ „Национална кардиологична болница“, откъдето я насочили за консултация с ортопед, а при направена на 03.07.2017 г. компютърна томография в МДЛ „Спектър“ ООД констатацията била потвърдена. На 26.06.2017 г. ищцата отново постъпила в УМБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД за продължаване на оперативното лечение, като на следващия ден я оперирали повторно, като се извършила ревизия на операцията на лява коленна става със смяна на полиетиленовия инлей. Изписали я на 04.07.2017 г., но и след втората операция състоянието й продължило да се влошава, като болките станали нетърпими, обезболяващите препарати не помагали, а походката й била 2 нестабилна. Преживяла и силен стрес, тъй като не могла да се грижи за себе си. Намалели социалните й контакти и се чувствала самотна и изолирана. Назначените й от личния лекар кръвни изследвания показали отклонения в показателите. В началото на 2018 г. потърсила консултация със специалист в „Полимед“ ООД, а на 08.03.2018 г. се извършила пункция на ставата и се изолирала бактерия Chryseobacterium propinquum. Рентгенологичното изследване установило и разхлабване на компонентите на ендопротезата. Резултатите от изследванията и състоянието на ищцата били описани в епикриза от 2018 г. на „Полимед“ ООД. На 27.04.2018 г. ищцата била приета за етапна ревизия на смяна на коленната става с отстраняване на разхлабените импланти и временно енодпротезиране с антибиотична протеза. Операцията се извършила на 30.04.2018 г., а вторият етап бил плануван за 16.07.2018 г. Изписали я на 23.07.2018 г. в добро общо състояние и без усложнения, с микробиологични изследвания без патологични находки. Тези две допълнителни интервенции удължили срока на възстановяване, съпроводен с особено силни и продължителни болки и страдания. Едва след отстраняване на инфекцията в областта на операцията и поставяне на новия имплант при ищцата, започнал реалният процес на възстановяване. Рехабилитационните процеси продължили около шест месеца, като през този период изпитвала силен физически дискомфорт. През първите два месеца спазвала постелен режим и изпитвала затруднения при грижите за ежедневните си физически нужди.

Продължила и социалната й изолация. За лечението си направила разходи на обща стойност 7 277.29 лева, които моли ответникът да бъде осъден да й заплати, ведно със законните лихви от датата на извършване на разходи до окончателното изплащане. Търпените болки и страдания от неправилното лечение при ответното лечебно заведение оценява на 35 000 лева и моли да й бъде присъдена със законните лихви от датата на деликта до окончателното изплащане.

Ответникът УМБАЛО „Проф. Бойчо Бойчев“ ЕАД, чрез процесуален представител оспорва иска, като твърди, че оперативно лечение било проведено правилно и това се установявало от данните в епикризите, които й били издавани след болничното лечение през февруари, март, април и юни 2017 г. Лекуващите лекари в болницата спазили медицинските стандарти при двете оперативни интервенции през февруари 2017 г. и през юни 2017 г. Липсвала причинна връзка между медицинското лечение и разместването на ендопротезата.

Твърдяната от ищцата инфекция била констатирана едва през март 2018 г., т.е. девет месеца след втората операция. При проведено микробиологично изследване през юни 2017 г. се изолирали стерилни посевки. Разместването на ендопротезата и развитието на инфекцията се дължали единствено на поведението на ищцата, която не спазвала рехабилитационния режим, не потърсила лекарска помощ за проследяване на възстановителния процес, нито друга лекарска помощ за диагностика и терапия на коляното и на установената инфекция, довело до разграждане на костната тъкан. Оспорва и че разходите били извършени от ищцата, че лекарствените продукти са й изписани и са използвани именно от нея. Напротив, налице били данни, че сумата от 520 лева е заплатена от друго лице. Моля за отхвърляне на исковете.

3

Третото лице помагач ЗАД „ОЗК-Застраховане“ изразява становище за неоснователност на исковата претенция, като поддържа възраженията на ответната страна.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира решението в обжалваните части за валидно и допустимо. По очертания от оплакванията в жалбите предмет на въззивен контрол, свеждащ се до наличие на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника и размерът на вредите, намира следното:

Фактическия състав на чл.49 от ЗЗД пораждащ гаранцинно-обезпечителната отговорност на ответника, по повод възложената работа за чужди действия включва кумулативно следното: деяние, изразяващо се в действие или бездействие; противоправност; вИ.; вреда и причинна връзка, а наред с тях и работата да е била възложена на делинквента от този, който ще отговаря за причинените от него вреди и вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата. Т.е. за да бъде уважен предявеният деликтен иск, следва да се установи, че лица, на които ответника е възложил работата по лечението на пациента, са извършили противоправно деяние, в причинна връзка с което за ищеца са настъпили неимуществени вреди.

Съгласно разпоредбата на чл.79 от 3акона за здравето /ЗЗ/, медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Разпоредбата на чл.80 от ЗЗ предпоставя, че качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, т.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицИ.. Установените в чл.81, ал.2 от ЗЗ основни принципи на правото на медицинска помощ са: своевременност, достатъчност и качество на медицинска помощ. В този смисъл се налага изводът, че противоправно е всяко поведение на лекар, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с медицинските стандарти, утвърдени по реда на чл.6, ал.1 от ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, както и с основните принципи на правото на медицинска помощ – своевременност, достатъчност и качество.

В настоящия случай фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционният съд и не следва да бъде повтаряна пред настоящия съд.

Установи се по делото от приетото пред първоинстанционният съд заключение на изготвена комплексна съдебно-медицинска експeртиза, която съдът кредитира, като обективно дадена и неоспорена от страните, както и от останалите събрани доказателства, че при ответното лечебно заведение е проведена оперативна интервенция, при която ендопротезата на ищцата е поставена при отклонение на тибиалната компонента от 15 градуса, извън допустимите 5 градуса, спрямо хоризонталната равнИ.. Лек кос ход отгоре, медиално - надолу и латерално са установени при КТ на 03.05.2017 г. в МДЛ „Спектър“, което е довело до болки от неправилно натоварване на долния ляв крайник. Извършената на 27.06.2017 г. реоперациа в 4 ответното болнично заведение не е довела до облекчаване на състоянието. Поставеният подебел пластмасов инлей не е коригирал отклонението, въпреки че такива са били очакванията на лекуващия екип. Вещото лице д-р С. дава заключение, че причИ.та този подход да не успее, е във възпалението, предизвикано от бактериалната инфекция.

Следва да бъдат съпоставени описаните от д-р Р. симптоми на инфектиран с Chryseobacterium пациент, изразяващи в болка, оток, зачервяване, с обективното състояние на ищцата в периода февруари 2017 г. - март 2018 г.. Така се установява, че при постъпването си при ответника на 03.02.2017 г. за първото оперативно лечение ицщата е имала постоянни и силни болки, но и самостоятелна походка. Отоци на ляво бедро, лява коленна става, лява подбедрица и лява глезенна става са били налични към 07.03.2017 г., при първия рехабилитационен курс. Същото е състоянието и при следващата рехоспитализация.