Решение № 173 от 18.05.2026, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Русе, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антоанета А.а при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело № 20254500100727 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът Д. Г. Д. твърди, че на 12.05.2022 г., пътувайки след 16:30 ч от с. Но към гр.

Русе с л. а. „Сеат Алхамбра" с рег. № *** след 16,30 ч. в района на кръстовището за рециклиране на отпадъци (сметище) възникнало ПТП между него и т. а. „Скания" с рег. № ***, собственост на „Северни вoди" ООД, управляван oт Л. К. Д.. Виновен за настъпилото произшествие според ищеца бил водачът на товарния автомобил, който идвайки от гр. Pyce в посока с. Но не изпълнил задължението си преди дa завие наляво, да спре и да се огледа, а навлязъл в лявата пътна лента на платното за движение без да пропусне управлявания от ищеца автомобил. Вината на водача на товарния автомобил била установена със сключеното от него по АНД 1901/2024 г. на РРС споразумение, с което се признал за виновен.

Ищецът твърди, че след настъпилото ПТП на 12.05.2022 г. бил в безсъзнание около три часа, вследствие силен удар в главата, без спомен и до момента за случилото се. Получил политравма – разкъсно-контузна рана на челото, лява вежда и клепач, дясно кoлянo, избити четири горни предни зъба, силно натъртен гръден кoш, счупване на дясна петна кост, множество синини и кръвоизливи по цялото тяло. Ha 23.05.2022 г. отново постъпил по спешност в УМБАЛ „Канев" AД зa оперативно лечение. Ha 25.05.2022 г. му била извършена остеосинтезис металика. Ищецът твърди, че в живота му настъпили физически и психически редица промени и проблеми, изразяващи се в увреждане нa здpaвocлoвнoтo му състояние. Осем месеца бил на легло, напълно 1 безпомощен. Бил обгрижван от НН, с която живее във фактическо съжителсто и която била принудена да излезе в тримесечен отпуск заради това, както и от майка си ЯХМ, диагностицирана с онкологично заболяване. Двете стриктно следели за лекарствата, които трябвало да приема. Страдал от безсъние дълго време, следствие на силните болки в горните и долните крайници, гръден кош, бъбреци и операцията на петата.

Имал силно главоболие, виене на свят, гадене и повръщане след хранене. Ищецът твърди още, че ангажирал познати и приятели, които да го придружават за превръзки, контролни прегледи и вадене на конци до УМБАЛ „Канев". Един месец след настъпилото ПТП, поради неприятни бодежи, се наложило да бъдат вадени стъкла от носа му. Ha 15.07.2022 г. след бъбречна криза изхвърлил 9 мм камък, изследван в клинична лаборатория УMБAЛ „Канев" АД. Вследствие на стреса имaл повишени стойности нa глюкоза и гликиран хемоглобин. Бил освидетелстван със захарен диабет тип 2, усложнен с полиневропатия диабетика, лумбосакрална радикулопатия от 2 състав TEЛK Русе - ЕР 92384 от зас. № 221/ 16.11.2023 г. Твърди още, че ограничената подвижност и постоянните болки в десния глезен, натоварват левия му крак и изпитва ежедневни болки в колената, тазобедрените стави и кръста, вследствие на което има и неправилна стойка. Заявява, че е психически отчаян и не може да бъде полезен за семейството си. Диабетът и травмата, които получил били доживотни и унищожили тотално психиката му. Лекарите не давали Н., че кракът му ще се възстанови. Станал апатичен, избухлив и нервен. След произшествието не можел да работи пo специалността си — механик на товарен автомобил, която упражнявал 30 г. и която била добре заплатена. B момента работел като пазач във фирма „Ловец-01" EOOД на минимална работна заплата. Тази работа не била свързана с тежък физически труд, нo 12 часа смяна и стоене в седнало положение причинявали голям оток, болки и почти нулева подвижност нa дясното ходило, което било свързано със заболяването алгоневродистрофия, предизвикано от голямото счупване. Ищецът заявява, че преди инцидента бил здрав, без оплаквания и работоспособен, a ceга ce чувства безполезен за себе си, за близките си и обществото. He бил в състояние дa пoмaгa на сина си, което го oтчaйвa и депресира.

Заявява, че т. а. „Скания" с рег № ***, чийто водач бил виновен за настъпилото ПТП имал валидна застраховка ГО в ответното застрахователно дружество към датата на произшествието. Уведомил го за настъпилото ПТП по реда на чл. 380 КЗ, вследствие на което му било определено и изплатено обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 12 500 лв. Намира обаче, че справедливото обезщетение за тях възлиза на 85 000 лв., поради което след приспадане на вече платената му сума претендира от съда да му заплати сумата в размер на 72 500 лв., ведно със законната лихва върху тях, считано от 12.05.2022 г. до окончателното й плащане. Иска да му бъдат присъдени и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЗАД „Алианц България" АД е депозирал 2 отговор на исковата молба, в който взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорва сочения механизъм на ПТП и наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, като твърди липсата им, в т. ч. и на вина у водача на застрахования при него автомобил. Заявява, че съгласно чл. 300 от ГПК, само влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновност на дееца. Заема позиция, че в случая липсва присъда, която да установява вината на водача на МПС „Скания“ с рег. № ***

В условията на евентуалност твърди, че процесното ПТП не е настъпило изключително поради виновно и противоправно поведение от страна на водача на МПС „Скания“, а вина за неговото настъпване има и ищеца, който управлявал лекия автомобил с превишена скорост за конкретния пътен участък в нарушение на ограниченията на скоростта по чл. 21 ЗДвП, респ. не спазил разпоредбите на чл. 20 ЗДВП, като не контролирал непрекъснато МПС, което управлява; не е управлявал с такава скорост, че да може да спре пред всяко предвидимо препятствие; не е избрал скорост на движение, съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Заема позиция, че ищецът е бил длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Твърди, че водачът на МПС „Сеат Алхамбра“ с рег. № *** е управлявал МПС с 91 км/ч, при ограничение 30 км/ч, като от данните по образуваното досъдебно производство било видно, че ако е управлявал МПС с разрешената за пътния участък скорост, е могъл да предотврати настъпването на ПТП. Поради това счита, че на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приетият за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението, следва да бъде намален със съответния процент на съпричиняване на противоправния резултат.

Отделно от това навежда довод за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на вредоносния резултат, обоснован с обстоятелството, че е пътувал без предпазен обезопасителен колан, не е изпълнил задължението си по чл. 137а, ал. 1 ЗДП. Заема позиция, че с оглед установения механизъм на произшествието част от настъпилите вреди могат да бъдат последица от непоставения предпазен колан, поради което и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, приетият за справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД размер на обезщетението, следва да бъде намален със съответния процент на съпричиняване на противоправния резултат.

Възразява, че липсва пряка причинна връзка между конкретното ПТП и всички твърдени заболявания на ищеца.

3

Заема позиция, че сумата от 85 000 лв. е прекомерна и некореспондираща с критериите на чл. 52 ЗЗД, като този размер не е съобразен с точния паричен еквивалент на неимуществените вреди, времето на възстановяване, с конкретните икономически и пазарни условия. Заявява, че платената сума от 12 500 лв. е определена като 50% от определеното от ЗАД „Алианц“ обезщетение от 25 000 лв. поради наличие на съпричиняване от страна на ищеца поради движението му с превишена скорост и обстоятелството, че е бил без поставен предпазен колан.

За неоснователно намира и искането на ищеца за присъждане на законна лихва, считано от датата на ПТП, доколкото предявеният иск не е по чл. 45 ЗЗД, а по чл. 432 от КЗ, при който началният момент на забава не кореспондира с момента на извършване на деликта от деликвента. Прави възражение за погасяване по давност на искането за присъждане на мораторна лихва.

Претендира отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани, евентуално да бъде определен размер на обезщетението след отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и критериите за справедливост, заложени в чл. 52 ЗЗД. Иска да му бъдат присъдени направените по делото разноски и адв. възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

Съдът квалифицира предявения искове по чл. 432 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Липсва спор, че т. а. „Скания" с рег. № ***, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 12.05.2022 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата при ответното дружество.

Видно от приложеното към настоящото производство АНД № 1901/2024 г. по описа на РРС, съдът е одобрил, на основание чл. 384, ал.5 от НПК, постигнато споразумение, като водачът на товарния автомобил „Скания" с рег. № *** Л. К. Д. е признат за виновен в това, че на 12.05.2022 г. на път RSE 1130 /Русе- Но/ при управление на МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, както следва: чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил на Д.

Г. Н от с. Но средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна петна кост, наложило метална остеосинтеза и довело до трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет дни- на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б", предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

За установяване на търпените от страна на ищеца неимуществени вреди са ангажирани гласни доказателства- показанията на свидетелите НПН и МБК.

4

Св. НН, живуща на семейни начала с ищеца дава показания, че за катастрофата с него научила случайно от сина си. Веднага тръгнала към Спешното отделение на УМБАЛ „Канев“, където видяла Д. за около минута. Бил в безсъзнание. После го видяла отново след като го качили в Отделението по неврохирургия. Когато влязла в стаята той не реагирал и се наложило да го бутне. Споделил й, че много го боли крака.

Изписали го след около 5 дни, през които го посещавала в болницата. Свидетелства, че Д. охкал, пъшкал, виело му се свят, гадело му се, не можел да се храни нормално, защото зъбите му били избити, целият бил обезобразен, имал 7 конеца на лицето. Дава показания, че впоследствие, на 25 май, след като спаднал отока на крака му, отново го приели в болницата за операция. Там пролежал около седмица. Състоянието му било много лошо, бил с катетър, не можел да се движи, хранел се в леглото, продължавало да му се вие свят и да му се гади. И двамата много се притеснявали от това и разпитвали лекарите дали няма някакви наранявания в главата. След като се прибрал в дома си, Д. около 3 месеца не можел да става от леглото и не излизал от жилището.

Свидетелства, че тя полагала всички грижи за него- за личния му тоалет, за хранене, преобличане. Дава показания, че се налагало да ползва подлога, не можел да спи, защото му се виело свят. Свидетелката се опитвала да му помага да се изправя, но той отказвал заради световъртежа. След тези 3 месеца започнала да го извеждам навън на въздух с помощта на инвалидна количка. По препоръка на лекарите провел 3 курса рехабилитация в к-с Ялта след петия месец от катастрофата. После започнал да се придвижва с патерици, които ползвал до около година и половина след катастрофата, а след това с помощта на бастун, което продължава и до настоящия момент.