Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 112 от 05.03.2026, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
Въззивно частно гражданско дело 37/2026
Вид
Определение № 112
Подписан
05.03.2026
В сила
05.03.2026
Състав
АНЕТА МИЛЧЕВА ПЕТКОВА, ВАЛЯ ЙОРДАНОВА МЛАДЕНОВА, ГАБРИЕЛ ПЕТКОВ ЙОНЧЕВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 112 гр. В., 05.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ААП

Членове:

ВЙМ

ГПЙ като разгледа докладваното от ААП Въззивно частно гражданско дело № 20261300500037 по описа за 2026 година

Производството е по реда на . 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. В. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ул.

..П***, чрез адвокат А. А. М., личен № **********, със служебен адрес: гр. С., ул.

„К***, тел. **********; против Определение № 475/12.12.2025 г. по гр. № 502/2025 г. по описа на РС - гр. Б., II - ри граждански състав, което счита за внеправилно и незаконосъобразно.

В жалбата се поддържа, че на 03.06.2025 г. „ЕМ" ЕООД, ЕЖ ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.", ж.к. „МД", ул. „Р***, представлявано от РИМ - Т. и ТИВ - управители, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: просрочена главница по Договор за кредит №: Ь309753 от 15.11.2022 г„ сключен и подписан при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ между В. В. Д., ЕТН ********** и „ЮКБ" ЕООД, която е в размер на 1183,53 лв„ ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, и договорна лихва, в размер на редовен лихвен процент, начислена за периода от 07.01.2023г. до 07.05.2025г., включително, в размер на 76,60 лв. По депозираното заявление районният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ТПК е рег. № 155/03.06.2025 г. за гореописаните суми.

Излага, че на 19.06.2025 г. е подал възражение срещу издадената заповед по ч.гр.д. № 320/2025 г. по описа на PC - гр. Б., в което твърди, че В. В. Д., ЕГН ********** не дължи изпълнение на вземането, тъй като заявителят не е представил доказателства, че е настоящият кредитор по приложения договор за потребителски кредит. „ЕМ“ ЕООД , както се твърди в жалбата, никога не са се свързвали с частния жалбоподател ми и не му е изпращана каквато и да е документация.

1

След като ищецът е констатирал, че подаденото Възражение е мотивирано и депозирано от адвокат, надлежно упълномощен от В. В. Д., в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК „ЕМ“ ЕООД е подало Искова молба с per. № 2419/31.07.2025 г. и на 16.09.2025 г. уточняваща молба, с които претендира единствено сумата от 610,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № L309753 от 15.11.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

На 24.10.2025 г. в законния срок В. В. Д., чрез адв.М. подал отговор на исковата молба, в който изложил твърдения за недопустимост и неоснователност на предявения от „ЕМ“ ЕООД иск. доколкото ищецът не е доказал наличието на валидна облигационна връзка между „ЮКБ*' ЕООД и В. В. Д.. По делото не били представени доказателства, които да материализират даденото Д. съгласие за сключване на процесния договор при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като в тази връзка изложил подробни доводи в отговора на исковата молба. Освен това в отговора навел и твърдения за недействителност на процесния договор за кредит, в случай че съдът приеме за доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между „ЮКБ" ЕООД и ответника в исковото производство.

На същата дата Д. чрез адв.М. депозирал в условията на евентуалност и насрещен иск на основание чл. 211, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, чл.

22 и 23 от ЗПК срещу „ЕМ“ ЕООД, с който е поискал от съда, в случай че приеме Договор за кредит №: L309753 от 15.11.2022 г. за валидно сключен между страните, да го обяви за недействителен и да признае за установено, че В. В. Д. не дължи на „ЕМ*' ЕООД останалите суми по договора, които надхвърлят чистата стойност на главницата, а именно: 360,75 лв. договорна лихва, и 392,29 лв. - такса за разглеждане, които са в общ размер на 753.04 лв.

БРС е прекратил производството по насрещния иск, приемайки че не е налице правен интерес от предявяването му за Д..

Поддържа, че съгласно чл. 7 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договори е потребители както в исковото, така и в заповедното производство. Законът обаче не препятства потребителя по своя инициатива да защити интереса си и да предяви иск за прогласяване на нищожността на договора, както и да поиска от съда да признае за установено със сила на присъдено нещо, че на основание чл. 23 от ЗПК не дължи на кредитора договорни лихви, неустойки, такси и други суми по договора, а единствено чистата стойност на незаплатената главница.

Именно поради горните обстоятелства, твърди, че съдът неправилно е прекратил производството по предявения насрещен иск, тъй като за Д. е налице правен интерес от установяване нищожността на процесната сделка.

Иска се от съда да отмени като неправилно и незаконосъобразно Определение № 2

475/12.12.2025 г. по гр. № 502/2025 г. по описа на РС - гр. Б., II - ри граждански състав, с което е прекратено производството по предявения от В.Д. в условията на евентуалност насрещен иск на основание чл. 211, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, чл. 22 и 23 от ЗПК срещу „ЕМ“ ЕООД, и да върне делото на РС - гр. Б. за продължаване на съдопроизводствените действия.

Претендират се разноски по производството.

Ответното дружество не е депозирало становище по частната жалба.

Съставът на ВОС намира, че частната жалба е процесуално допустима.

Съгласно чл.274, ал.1, т.1 и 2 вр. с чл.279 от ГПК, на обжалване с частна жалба подлежат два вида определения, респ. разпорежданията - тези, които преграждат понататъшното развитие на делото, и тези, които законът изрично посочва. Обжалваното определение е от категорията на вторите - чл.413, ал.2 ГПК, частната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна.

Разгледана по същество е неоснователна, поради следното :

На 03.06.2025 г. „ЕМ" ЕООД, ЕЖ ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н „В.", ж.к. „МД", ул. „Р***, представлявано от РИМ - Т. и ТИВ - управители, е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за следните суми: просрочена главница по Договор за кредит от 15.11.2022 г„ сключен и подписан при условията на ЗПФУР и

ЗЕДЕУУ между В. В. Д., ЕТН ********** и „ЮКБ" ЕООД, която е в размер на 1183,53 лв„ ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, и договорна лихва, в размер на редовен лихвен процент, начислена за периода от 07.01.2023г. до 07.05.2025г., включително, в размер на 76,60 лв.

По депозираното заявление районният съд е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ТПК е рег. № 155/03.06.2025 г. за гореописаните суми.

На 19.06.2025 г. В. В. Д. подал възражение срещу издадената заповед по ч.гр.д. № 320/2025 г. по описа на PC - гр. Б., в което твърди, че В. В. Д., ЕГН ********** не дължи изпълнение на вземането.

След като ищецът е констатирал, че подаденото Възражение е мотивирано и депозирано от адвокат, надлежно упълномощен от В. В. Д., в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК „ЕМ“ ЕООД е подало Искова молба с per. № 2419/31.07.2025 г. и на 16.09.2025 г. уточняваща молба, с които претендира единствено сумата от 610,00 лв., представляваща главница по Договор за кредит № L309753 от 15.11.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 03.06.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

На 24.10.2025 г. в законния срок В. В. Д., чрез адв.М. подал отговор на исковата молба, в който изложил твърдения за недопустимост и неоснователност на предявения от „ЕМ“ ЕООД иск. доколкото ищецът не е доказал наличието на валидна облигационна връзка 3 между „ЮКБ*' ЕООД и В. В. Д.. По делото не били представени доказателства, които да материализират даденото Д. съгласие за сключване на процесния договор при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, като в тази връзка изложил подробни доводи в отговора на исковата молба. Освен това в отговора навел и твърдения за недействителност на процесния договор за кредит, в случай че съдът приеме за доказано наличието на валидно облигационно правоотношение между „ЮКБ" ЕООД и ответника в исковото производство.

На същата дата Д. чрез адв.М. депозирал в условията на евентуалност и насрещен иск на основание чл. 211, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, чл.

22 и 23 от ЗПК срещу „ЕМ“ ЕООД, с който е поискал от съда, в случай че приеме Договор за кредит №: L309753 от 15.11.2022 г. за валидно сключен между страните, да го обяви за недействителен и да признае за установено, че В. В. Д. не дължи на „ЕМ“ ЕООД останалите суми по договора, които надхвърлят чистата стойност на главницата, а именно: 360,75 лв. договорна лихва, и 392,29 лв. - такса за разглеждане, които са в общ размер на 753.04 лв.

С Определение № 475/12.12.2025 г. по гр. №502/2025 г. по описа на РС - гр. Б., II - ри граждански състав, производството е прекратено, като първоинстанционния РС-Б., приема, ч е така предявеният насрещен иск е недопустим и е прекратил производството по него поради липса на правен интерес.

От данните по делото се установява, че Гр.д. № 502/2025 г. на БРС е образувано по предявена искова молба с посочено пр. осн. чл. 415 ал.1, вр. с чл. 422 ГПК - за установяване съществуване на вземане в р-р 610 лв. - главница по договор за кредит № 309753/15.11.2022 г.

Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 320/2025 г., след възражение по което е образувано гр.д. № 502/2025 г. на БРС е обезсилена за главница - частично и за договорна лихва и разпореждането е влязло в сила на 17.11.2025 г.

Прието е от районния съд, че липсва правен интерес за ответника да иска установяване недължимост на суми, които не са предмет на претенцията срещу него.

Въззивната инстанция намира, че изводите на ВРС са правилни.

Насрещен иск, предявен в производство по чл. 422, във връзка с чл. 415 от ГПК, за обявяване на недействителен на договора за потребителски кредит, на основание чл. 22 от ЗПК е недопустим, поради липса на правен интерес.

В производството по чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК, всички въпроси касаещи действителността на договора за потребителски кредит по реда на ЗПК, са винаги предмет на служебно разглеждане по задължение на съда, независимо от наличието или липсата на твърдения на страните в този смисъл.

4

Т.е. и без насрещен иск по реда на чл. 22 от ЗПК, клаузите на договора за кредит ще бъдат предмет на изследване за съответствие със ЗПК и съда ще се произнесе относно това действителен ли е процесният договор за потребителски кредит или не.

След установяване съответствието на договора с разпоредбите на ЗПК, съдът постановява кои суми подлежат на установяване /дължимост/ и за кои искът по чл. 422 ГПК е неоснователен, съответно ще са недължими.

В този смисъл, законът забранява съдът да се произнесе по два иска с еднакъв предмет и страни.

Предвид изложеното дотук, частната жалба е неоснователна, и следва да се остави без уважение като се потвърди обжалваното определение , с което е прекратено производството по насрещния иск.

За настоящото производство от ответната по частната жалба страна не е отправила искане за разноски, поради което и такива не следва да се присъждат.

Водим от горното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 475/12.12.2025 г. по гр. № 502/2025 г. по описа на РС - гр. Б., II - ри граждански състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5