Решение № 799 от 13.10.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 799 гр. Хасково, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20265640100264 по описа за 2026 година

Предявени са при условията на обективно и субективно съединение установителни искове – главни и евентуални, с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от С. С. К., ЕГН **********, с адрес: *************, съдебен адрес: гр.Хасково, ул.“Македония“ № 1, *********** против „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146А, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4 и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул.“Витоша“ № 146А, Бизнес център „България“, сграда А, ет.4, за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***** от 27.05.2019 г., сключен между ищеца и ответника „Кредисимо” ЕАД и на Договор за поръчителство от 27.05.2019 г., сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст” ЕООД; а в условията на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за потребителски кредит № *****/27.05.2019 г. и на клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД от същата дата.

В исковата молба се твърди, че ищцата е сключила с ответното 1 дружество ,,Кредисимо ЕАД договор за паричен заем № *****, по силата на който е получила в собственост сумата от 2 000 лв., доколкото си спомня, при годишен лихвен процент от 40 % и ГПР в размер на 48,20. Страните договорили, че заемателят ще погаси кредита на 12 месечни вноски. Съгласно чл. 4 от договора за заем, заемателят се „задължава" в срок от броени часове, считано от датата на подаденото заявление за кредит, да представи на заемодателя едно от трите обезпечения, подробно описани в три точки. От същата дата към контракта се появил „Договор за поръчителство", сключен между втория ответник „Ай Тръст" ЕООД, със седалище, идентично с това на кредитора по сключения договор за заем № *****. От справка в търговския регистър впечатление правел и фактът, че едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ай Тръст" ЕООД е заемодателят „Кредисимо“ ЕАД. Съгласно нарочно създадения бланкетен договор за поръчителство, потребителят дължал възнаграждение за Гаранция в размер на 873,65 лв., платимо разсрочено на вноски. Вноските били дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по процесния договор за паричен заем № *****.

Поддържа се в исковата молба, че ищцата е потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като е усвоил кредита за лични, нетърговски нужди. Поради потребителското ѝ качество, процесният договор попадал в приложното поле на ЗЗП и ЗПК. Ищцата изцяло усвоила кредитния ресурс, но на основание чл. 23 ЗПК, тя не дължала изпълнение на вземанията за възнаграждение за поръчителство и за договорна лихва, тъй като те намирали своето основание в нищожната кредитна сделка.

Счита, че процесният договор е нищожен поради изначалната недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК - договорната лихва, която не породила валидни правни последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.

1, предл. 3 ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК във вр.с чл. 11, ал.1, т. 9 ЗПК и на основание на нейната неравноправност, което довело до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Кредиторът не изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК да разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на възнаградителната лихва. Не са били изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 ЗПК общите условия по договора да 2 бъдат подписани от потребителя. Договорът за потребителски кредит не породил валидни права и задължения и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като в съдържанието му не е бил включен размерът на лихвения процент на ден и не са били разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал. 6 ЗПК. Договорът се явявал нищожен освен като сключен в нарушение на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 ЗПК. Разписаният в договора ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не била включена скритата под формата на възнаграждение за предоставяне на гаранция/поръчителство договорна лихва. Кредиторът не изпълнил и изискването да посочи действителната обща сума за плащане. По силата на чл. 22, във вр. с чл. 21 ЗПК неизпълнението на изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит водело до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това последици по чл. 23 ЗПК, а именно потребителят дължал връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема.

Ищцата намира клаузата за възнаградителна лихва за нищожна на три основания: 1. С договорения лихвен процент в размер на 40 % се нарушавали добрите нрави; 2. Нарушавали се и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК; 3. Внасяло се неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в ущърб на кредитополучателя.

По подробно изложени в исковата молба съображения, се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласена нищожността на договор за гаранция, сключен с втория ответник „Ай Тръст" ЕООД и Договор за паричен заем № *****, сключен с първия ответник „Кредисимо" ЕАД, а при условията на евентуалност - нищожността на клаузите на чл. 4 от Договор за паричен заем № ***** сключен с „Кредисимо" ЕАД и на клаузата, предвиждаща допълнително оскъпяване по Договор за гаранция, сключен с „Ай Тръст" ЕООД на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД, поради това, че противоречат на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Претендира се присъждане и на направените 3 по делото разноски.

В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК са депозирани писмени отговори на искова молба от страна на двамата ответници, които оспорват предявените искове.

Ответникът „Кредисимо“ ЕАД не оспорва сключването на процесния договор за кредит. Твърди, че главницата в размер на 1600 лв. е била изцяло усвоена от кредитополучателя – ищец. Не оспорва и това, че във връзка с обезпечаване на вземането по процесния договор за кредит е сключен договор за поръчителство, по силата на който трето лице „Ай тръст" ЕООД е встъпило като поръчител за задължението на ищеца. Доколкото му било известно за предоставената от „Ай Тръст" ЕООД услуга, ищецът се е задължил да заплати възнаграждение, чийто размер и начин на формиране са били уговорени в договор, по който „Кредисимо" ЕАД не е страна. Предвид изложеното, възнаграждението за поръчител не е било включено като разход при формиране на ГПР по договора. Единственият разход, включен при формиране на ГПР по процесния договор, била договорната възнаградителна лихва, чийто размер и начин на формиране били посочени в Приложение №1 към процесния договор. Други разходи не били дължими и не са били включени в размера на ГПР.

Изложени са в отговора на исковата молба от ответника „Кредисимо“ ЕАД и правни доводи относно неоснователността на възраженията на ищеца за нищожност на договора за кредит. Оспорва се твърдението на ищеца, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като в него не е посочена коректна стойност на ГПР, както и това, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст" ЕООД. Оспорва се на следващо място, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст" ЕООД; че към момента на сключване на процесните договори за кредит „Кредисимо“ ЕАД е знаело какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. В тази връзка първият ответник твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и ,,Ай Тръст"ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл.

ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

4

Дори и да бъдат споделени доводите на насрещната страна за свързаност на двете дружества-ответници по производството и наличие на скрито обогатяване на „Кредисимо“ ЕАД, то това не влечало недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст" ЕООД. Това било така, тъй като сам по себе си договорът за поръчителство, по силата на който другият ответник „Ай Тръст" ЕООД се е задължил по отношение на „Кредисимо“ ЕАД да отговаря за задължението на ищеца по процесния договор за потребителски кредит пораждало за ищеца единствено права и поставяло същия в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако същият не беше сключен. При изпълнение от страна на поръчителя по отношение на „Кредисимо“ ЕАД, ищецът щял да дължи на поръчителя връщане на суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя (главница и лихва), като задължението му нямало да бъде увеличено с вземания, възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит. В този смисъл можело да се приеме, че единствено уговорката за заплащане на възнаграждение за услугите на „Ай Тръст" ЕООД противоречала на закона и добрите нрави, съответно само тя следвало да бъде обявена за недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и договора за предоставяне на поръчителство. Дори и да се приеме, че процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е нищожен, неговата евентуална недействителност на основанията изложени в исковата молба би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. В този смисъл вземането на „Кредисимо“ ЕАД по договора за потребителски кредит било действително и предявените срещу него искове следвало да бъдат отхвърлени.

По тези съображения, ответникът „Кредисимо“ ЕАД моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от ищеца искове.

Претендира присъждане на направените по делото разноски. Моли да бъде отхвърлена претенцията на ищеца за разноски като се оспорва, че последният е материално затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., а в условията на 5 евентуалност се иска адвокатското възнаграждение да бъде определено в справедлив размер.

Ответникът „Ай Тръст" ЕООД също не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № *****/27.05.2019 г. между „Кредисимо" ЕАД и ищеца, в качеството му на кредитополучател. Във връзка с обезпечаването на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит е бил сключен Договор за предоставяне на поръчителство от 27.05.2019 г. между ищеца в качеството му на потребител и ответника „Ай Тръст" ЕООД. Размерът на главницата по договора за кредит била 1600,00 лв. и следвало да бъде върната ведно с уговорената между страните договорна възнаградителна лихва.

Ответникът „Ай Тръст" ЕООД посочва също, че е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 ЗЗД, наименован „договор за предоставяне на поръчителство", съгласно същината на който поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо” ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца. Съгласно погасителния план, представляващ част от Приложение № 1 към сключения с ищеца договор за предоставяне на поръчителство за така описаната услуга било дължимо възнаграждение, погасяването на което било разсрочено на месечни вноски. Възнаграждението се дължало само за периода, за който е било гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение на „Ай Тръст" ЕООД за периода след пълното изплащане на кредита. Вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител били намаляващи, като размерът им бил в зависимост от размера на гарантираното главно задължение.