Решение № 819 от 05.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 819 гр. Варна, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Мариана Д. Димитрова като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело № 20253110108521 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 237 ГПК, образувано по подадена искова молба от „*“ ЕАД, гр. *, с която срещу С. Н. Х., гр. *, по реда на чл. 422 ГПК са предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове за установяване на вземания за главница и възнаградителна лихва във връзка с договор за кредит, за които е издадена заповед за изпълнение.

В исковата молба ищецът „*“ ЕАД твърди, че на *г. между ответника С. Н. Х. и „*“ АД е сключен Договор за потребителски кредит № *-*, по силата на който кредиторът е предоставил на длъжника револвиращ кредит, който може да бъде използван чрез кредитна карта, като в периода 29.04.2020 г. – 26.07.2023 г. длъжникът е усвоил с кредитната карта сума в общ размер от 1 500 лв. Начислена му е възнаградителна лихва за периода в размер на 118,41 лв. Сочи, че на *г. е подписал Приложение 1 към сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания с „****“ АД, по силата на което е придобил вземането срещу длъжника. Излага, че е уведомил длъжника за цесията с писмо с обратна разписка.

Доколкото към настоящия момент сумите не са погасени, поради което претендира заплащане на главницата и възнаградителната лихва. Моли за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение и присъждане на разноски. Ответникът С. Н. Х. не е подал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.

С молба преди съдебно заседание ответникът признава исковете.

В исковата си молба ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, ако са налице предпоставките за това.

Съдът в о.с.з е уведомил страните, че ще се произнесе с решение при признание на исковете.

Съдът, след като взе в предвид отправеното в исковата молба искане за постановяване на решение при признание на иска, намира следното:

Налице е изрично признание на предявените искове от страна на ответника.

1

Отправено е и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при признание на исковете и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните предпоставки на чл. 237, ал. 3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на исковете, с което същите да бъдат уважени.

Събраните в производството доказателства не следва да се обсъждат.

С оглед своевременно отправеното искане, представените доказателства и изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 23,95 лв. държавна такса и 33,90 лв. юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, както и 76,05 лв. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минималния размер от 102.26 евро, за исковото производство.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. Н. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. * ДЪЛЖИ на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 1 079 лв. /хиляда седемдесет и девет лева/ (551.68 евро) главница и сумата от 118,41 лв. /сто и осемнадесет лева и четиридесет и една стотинки/ (60.54 евро) възнаградителна (договорна) лихва за периода 29.04.2020 г. – 26.07.2023 г., които вземания произтичат от сключен между „*“, клон *и длъжника Договор за потребителски кредит № *-*от *г., прехвърлен на заявителя с договор за цесия от *г. и Приложение към него от *г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /07.11.2024 г./ до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед № *за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от *г. по ч.гр.д. № */*г. на ВРС.

ОСЪЖДА С. Н. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 29.58 евро /двадесет и девет евро и петдесет и осем евроцента/, представляваща сторени от заявителя разноски в заповедното производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА С. Н. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, сумата от 141.14 евро /сто четиридесет и едно евро и четиринадесет евроцента/, представляваща сторени от ищеца разноски в исковото производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

2