Решение № 65 от 23.04.2013, Окръжен съд - Шумен

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 65 гр.Шумен,23.ІV.2013

В ИМЕТО НА НАРОДА

Шуменският окръжен съд ,в открито съдебно заседание на девети април 2013г. в състав Окръжен съдия:Лидия Томова и секретар:Н.И.,като разгледа докладваното от окръжния съдия т.д. №768/2012г. за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана пред ШОС на 5.ХІІ.2012г.от ищеца “УЛТИМА” ЕООД - гр. Шумен, с ЕИК – ..., с адрес на управление и седалище – гр. Шумен - 9700, обл. Шумен, общ. Шумен, ул. „...” № 45, вх.І, ет.VІІ, ап.№16, представлявано от С.Д.С., в качеството й на Управител на търговското дружество и адвокат Д.Л.Н. от ШАК, с предявен в исковата молба положителен установителен иск по чл.415 от ГПК,за установяване съществуването на вземане на ищеца против ответниците:

1/В.Н.М. с ЕГН – **********,*** и

2/. П.Н.М. с ЕГН – **********,***, в размер на

28000/двадесет и осем хиляди/ евро,което вземане произтичало от непогасено менителнично задължение по запис на заповед от 30.12.2009 г., издаден от първия ответник, обезпечен с менителнично поръчителство от страна на втория ответник, който запис на заповед бил предявен на 30.І.2010 година.

Ищецът излага в исковата си молба,че на 03.Х.2012 г. депозирал пред Районен съд – Шумен заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК, приложено под №1 към исковата молба, срещу двамата ответници, при режим на солидарност, за сумата от 28 000.00 /двадесет и осем хиляди/ евро, ведно с лихва върху цялата главница на основание чл.214, ал.ІІ от ГПК от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист до изплащане на главницата по вземането, съгласно разпоредбата на чл.214, ал.ІІ от ГПК.Процесното парично вземане произтичало от облигационно задължение на ответниците по сделка-паричен заем, която била материализирана в запис на заповед от 30.12.2009 г., издаден от първия ответник, обезпечен с менителнично поръчителство от страна на втория ответник,който запис на заповед бил предявен на 30.01.2010 г.

Районен съд

– Шумен издал по гр.ч.д. № 3346/2012 г., Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под № 1987 от 5.Х.2012 г. и изпълнителен лист от същата дата 05.Х.2012 г., приложени под №3 и №4 към исковата молба.

Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист ,по депозирана от ищеца, молба вх. № 23399/17.Х.2012 г., приложена под №5 към исковата молба, било образувано изпълнително дело № 2012... по описа на кантората на ЧСИ Д.З.,рег.№ ...с район на действие ШОС.

В срока по в чл.414, ал.ІІ от ГПК, ответниците депозирали писмени възражения против издадената заповед за изпълнение,което обусловило правния интерес на ищеца за предявяване на настоящия положителен установителен иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение.

С оглед и във връзка с всичко изложено в исковата молба,ищецът моли съдът да постанови решение,с което да бъде признато за установено,че същият ищец има изискуемо вземане при условията на солидарност срещу ответниците - В.Н.М. с ЕГН ********** и П.Н.М. с ЕГН

**********, в размер на 28 000.00 евро /двадесет и осем хиляди евро, вследствие на неизпълнение на сключен Договор за потребителски кредит под формата на Договор за заем № 11915 - 4381/30.12.2009 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение № 1987/05.10.2012 г. от Районен съд Шумен в рамките на гр.ч.д. № 3346/2012 г.,ведно със законната лихва върху претендираната главница,считано от датата на завеждане на иска-5.ХІІ.2012г.,както и да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца направените от него деловодни разноски.

Приложените към исковата молба писмени доказателства са приети от съда с определение по чл.374 от ГПК,постановено на 30.І.2013г.

Ответниците не депозират писмен отговор по реда и в сроковете на чл.367 от ГПК . В хода на съдебното производство,както и в писмена защита от 5.ІІІ.2013г. оспорват иска,като възразяват,че не са получили никакви парични суми от ищеца,а взаимоотношенията им с него касаели предоставен на лизинг лек автомобил,който ищецът си прибрал,след като ответниците не заплащали редовно вноските си по лизинговия договор.

Окръжният съд с определение по чл.374 от ГПК от 30.І.2013г. внесе исковата молба за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.ІІ.2013 година. В проведеното съдебно заседание бяха изслушани страните и беше прието заключение по СИЕ

,след което съдът приключи съдебното дирене,изслуша пренията на страните и обяви, че ще се произнесе с решение.

В срока за произнасяне съдът намери,че делото не е напълно изяснено откъм фактическа страна и не са налице условия за постановяване на решение по съществото на спора.Съдът намери за необходимо да бъдат изяснени твърденията на ответниците за наличието на друга каузална сделка,свързана с процесния запис на заповед,а именно-договор за продажба на МПС на лизинг,както и възраженията им,че не са получавали никакви пари по кредитния договор,който се обезпечава с процесния запис на заповед. Съдът установи,че не са събрани доказателства за реално предоставяне от ищеца на ответниците на процесната сума по заема, което следва да са установи и докаже със съответните документи. Вещото лице по съдебно-икономическата експертиза също за първи път поднесе пред съда факта,че процесното паричното задължение на ответниците по получения от тях заем от ищеца не било в евро ,а в лева,което обстоятелство също следваше да бъде изяснено.В писмената си защита ищецът по делото също определи вземането си на 28000 лева. Частично заплатените суми от ответниците към ищеца,за каквито плащания има представени по делото писмени доказателства и които плащания не се оспорват от самия ищец,не са взети в предвид от последния при формиране размера на исковата му претенция по главницата.Тъй като в определението по чл.374 от ГПК от 30.І.2013 г.,както и в първоначалния доклад по делото изложен в с.з. от 26.ІІ.2013 г.,посочените по-горе нови обстоятелства не са разисквани и не бяха дадени указания на страните за доказването им,респ.за разпределяне доказателствената тежест за установяването на тези релевантни факти,с определение от 8.ІІІ.2013 г.съдът отмени постановеното в с.з. от 26.ІІ.2013 г. определение за приключване на съдебното дирене по делото и постановяване на решение ,като върна делото за разглеждане в открито съдебно заседание за доизясняването му ,респ.събирането на допълнителни доказателства.

С това определение беше указано на ищеца,че следва да представи писмени доказателства за реалното предоставяне на ответниците на претендираната сума от

28000/двадесет и осем хиляди/ лева/ по процесния Договор за паричен заем,респ.за получаването на същата сума от ответниците,както и първични писмени документи за постъпилите при ищеца заплатени от ответниците суми по същия заем/ако има такива плащания/,както и да уточни размера на претенцията си ,респ.вида на валутата,в която се претендира/в лева или евро.

На ответниците бяха дадени указания,че следва да представят писмени доказателства за направени от тях плащания по процесния договор за заем,ако има такива ,които се оспорват от ищеца,както и писмени доказателства в подкрепа на твърденията им,че между тях и ищеца са съществували правоотношения по повод Договор за лизинг на МПС.

След анализ и преценка на всички събрани по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,както и на заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза,съдът прие за установено откъм фактически и правна страна следното:

Исковата молба отговаря на изискванията по 127ал.І, чл.128 от ГПК вр. с чл.378 от с.з.,поради което е редовна и допустима.

Разгледана по същество ,исковата молба с предявения по нея положителен установителен иск,са неоснователни и недоказани поради следното:

Безспорно е откъм фактическа страна,като се установява и от приетите по делото писмени доказателства,че на 30.ХІІ.2009г. в гр.Шумен е сключен Договор за потребителски кредит под формата на договор за потребителски заем № 11915/4381/л.27/,наричан по-нататък за кратко Договора ,между „Ултима”ЕООД-Шумен,ищец в настоящото призводство/ като кредитор и В.Н.М.,първият ответник по делото ,като потребител.

По силата на чл.1 и 2 от този договор кредиторът се задължава да предостави на потребителя в заем парична сума в размер на 28000/двадесет и осем хиляди/ евро,за срок от 48/четиридесет и осем/ месеца,като последният съгласно клаузата на чл.1 и чл.6,пр.първо от Договора се задължавал да върне получената сума в уговорения срок,на определени вноски,чието изплащане започва един месец след сключване на договора,по схема,представляваща неразделна част от същия договор,както и по ред и условия,предвидени в договорните клаузи.

Като гарант/поръчител /за редовното изплащане на вноските по договора от потребителя, като солидарен длъжник,обезпечаващ договорните задължения на потребителя, се подписал П.Н.М.,втори ответник по делото и брат на първия ответник.

В клаузата на чл.9,р.ІІІ от Договора е предвидено,че ако потребителят не погасява задълженията си,те се поемат солидарно и от поръчителя,вкл. и по реда на предходната клауза по чл.8 от Договора,според която в случай на неплащане на три поредни месечни погасителни вноски от страна на потребителя,заемът става предсрочно изискуем и кредиторът има право да се снабди с изпълнителен лист за цялата заета сума,както срещу потребителя,така и солидарно срещу поръчителя,като последните поемат тежестта на съдебните разходи по принудителното изпълнение на договора.

Безспорно е по делото,че едновременно с подписването на процесния Договор,на същата дата 30.ХІІ.2009г. първият ответник и потребител по Договора издал в полза на ищеца,кредитор по с.договор Запис на заповед,без право на протест,за сумата 28000/двадесет и осем хиляди/ евро,с който се задължава при предявяване на записа да заплати на кредитора сумата по него.В същия запис на заповед вторият ответник се задължил с подписа си да плати всички суми по записа на заповед изцяло като поръчител с оглед разпоредбата на чл.537 вр. с чл.483 от ТЗ.Записът на заповед е предявен по надлежния ред на ответниците на 30.І.2010г.,което е отбелязано в него и което предявяване за плащане ответниците са удостоверили с подписите си.

На 3.Х.2012 година кредиторът подал до

Районен съд-Шумен заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК против двамата ответници като длъжници,като към заявлението като основание за вземането е представен процесният запис на заповед.

Районен съд – Шумен издал по гр.ч.д. №

3346/2012 г., Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК под № 1987 от 5.Х.2012 г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от същата дата ,сумите по който са 28000 евро главница и 2640 лв разноски по делото,от които 1095лв държавна такса и 1545 лв-изплатен адвокатски хонорар.

На базата на издадените заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и въз основа на депозирана от ищеца, молба вх. № 23399/17.Х.2012 г.е образувано изпълнително дело № 2012... по описа на кантората на ЧСИ Д.З.,рег.№ ...с район на действие ШОС.

В срока по в чл.414, ал.ІІ от ГПК, ответниците депозирали писмени възражения против издадената заповед за изпълнение,което довело и до предявяване на положителния установителен иск за съществуване на вземането по издадените процесни заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

С изменената си искова молба вх.№ 567 от 29.І.2013г.ищецът претендира установяване на вземането по процесния запис на заповед само за главницата ,като му се присъди и законната лихва върху нея от датата на завеждане на исковата молба/л.56/,поради което предмет на разискване и установяване по делото следва да бъде само тази искова претенция.

Според заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза,прието от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,в счетоводните записвания в счетоводството на ищеца размерът на паричния заем по процесния Договор ПОГРЕШНО е записан в евро,но действително заемът е договорен в български лева,т.е размерът на този заем е за главница 28000 лева .Това обстоятелство било потвърдено пред вещото лице от счетоводството и Управителя на ищцовото дружество. В самата искова молба непогасената главница по договора за заем също е посочена в лева,като в лева са и всички останали претендирани от ищеца към ответниците суми по Договора-лихви,транспортни разходи,персонал,обезщетение за неизпълнение,пропуснати ползи-общо с главницата-68148 лева./л.9 и 10 /

Разпечатката съдържа 41 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8885c130-28d4-4f31-bb1f-0b11d9364e6b