Решение № 13 от 17.07.2024, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА

Членове: полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ П. СТОЯНОВА в присъствието на прокурора К. Д. М. като разгледа докладваното от полк.ЮЛИЯН В. БАНКОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20246000600035 по описа за 2024 година образувано по въззивна жалба от подсъдимия старшина Д. Д. А. от военно формирование ..... - В. – чрез защитника му адв. С. И. от АК – В. срещу решение № 4/17.04.2024 г. по нохд № 119/2023 г. по описа на Военен съд – Сливен.

С обжалваната присъда подсъдимият старшина Д. Д. А. от военно формирование ..... – В. е признат за виновен в това, че на 04.09.2022 г. в 13:10 часа над стадиона на с. Т., обл. В., като „.....“ от военно формирование ..... – В., по непредзапзливост не изпълнил служебните си задължения, указани в методическа схема – Процедури за работа с бордна лебедка – „Аварийни процедури“, раздел II „..........“, т. 2 „........ (извършва махови движения)“, по т.

2.3 „При издигане над суша и водна повърхност Действия на БА“, в резултат на което произлезли вредни последици – временно разстройство на здравето, неопасно за живота на бордния спасител старшина А.Я. и повреди на спирачен шланг на стойност 1672.09 лева и на въжето на лебедката на вертолета на стойност 2438.72 лева, собственост на ВМС, общо в размер на 4110.85 лева, които до приключване на съдебното следствие е възстановил, като е признат за невиновен да е причинил вредни последици в размер на 3844.91 лева – престъпление по чл. 388, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.

1

Наказателното производство в гражданската му част е прекратено.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по разноските по делото, като е осъдил подсъдимия да ги заплати.

В жалбата на подсъдимия от 22.04.2024 г. се сочи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон (неправилно е приложен) и са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Твърди се, че събраните по делото доказателства не обосновават по безспорен начин авторството на процесното деяние. Иска се да се постанови съдебен акт, с който подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, а алтернативно да се отмени решението на първоинстанционния съд и делото да се върне на същия за ново разглеждане.

В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата и иска оправдаване на неговия подзащитен, респективно връщане на делото за ново разглеждане. Изтъкват се доводи, че актът на първоинстанционния съд е трябвало да бъде присъда, а не решение. Сочи си, че фактическата обстановка, приета от Военен съд - Сливен е буквален препис на тази от обвинителния акт.

Застъпва се тезата, че се касае за случайно деяние, за което А. не следва да носи отговорност. Според защитата неправилно е възприето от прокуратурата и основния съд, че изпълнителното деяние е бездействие, а всъщност се коментират действията на подсъдимия. Сочи се, че заради този случай е създаден новият СОП – стандартна оперативна процедура, който би следвало да се приложи от основния съд. Изтъква се, че подсъдимият е съобщил за инцидента на командира на вертолета свидетеля Г., поради което той също следва да носи отговорност за щетите.

В съдебно заседание подсъдимият поддържа казаното от защитника си.

Сочи се, че през цялото време издиганото лице – свидетелят Я. се е въртял около тялото си и то защото е разперил ръцете и краката си. Отрича се, че същият се е клател с махови движения. Становището му е, че не е извършил деянието, в което е обвинен и е спазил процедурите, предвидени в Методическите схеми и новата СОП. Твърди, че е съобщил на командира на вертолета за ситуацията. Иска оправдаване.

В съдебно заседание прокурорът счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Военно-апелативният съд, като прецени всички събрани по досъдебното производство и пред първоинстанционния съд доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК установи следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

2

В изпълнение на Заповед на командира на военно формирование ..... гр.

В. № ...../01.09.2022 г., на 04.09.2022 г.,(л. 46 т. I от ДП) следвало да бъде изпълнен полет за динамичен показ на евакуация на пострадал, посредством бордната лебедка на хеликоптер ..... с peг. № ....

Екипажът, определен да осъществи полета със задача „Търсене и спасяване“, бил в състав: командир на екипажа – свидетелят к-н III ранг А.Р. Г., на длъжност „Заместник командир на в.ф. ..... - В.; втори пилот – св. К-н И.Г.Д.; ..... – обвиняемият с-на Д. Д. А., бордни спасители – св.ст. лейт. Д.Н.Т. в ролята на „пострадал“ и св. с-на I степен А. И. Я. в ролята на „борден спасител“. Предварителната подготовка за задачата била извършена на 02.09.2022 г., когато бил проведен инструктаж на екипажа и осигуряващия състав. Полетът на хеликоптера и изпълнението на задачата следвало да премине през няколко етапа: първият - облитане на маршрута и определяне метеорологичните условия в зоната на изпълнение; вторият – спускане от вертолета на стадиона на бордния спасител с-на I ст. Я., който следвало да осигури помощ на „пострадалия“ – св. ст.лейт. Т.; третият – заставане на вертолета на указаното място, спускане спасителния кош, за „пострадалия“ и издигане в хеликоптера; спускане повторно на въжето на лебедката и издигане на „спасителя“ на борда на вертолета.

На 04.09.2022 г., екипажът и осигуряващият състав се явили в 12:00 часа за провеждането на непосредствена подготовка за полета. Тогава бил направен и предполетен брифинг(инструктаж) на екипажа. След това бил извършен предполетен преглед на хеликоптера, който бил приет от командира на екипажа без забележки. Извършен бил запуск на двигателите и проверени системите на хеликоптера. Бордният авиомеханик - обвиняемият с- на А. извършил проверка на бордната лебедка съгласно процедурите - спускане, вдигане и връщане в изходно положение. След това в 12:59 часа било поискано разрешение и хеликоптерът излетял в посока от формированието към с. Т..

Командирът на екипажа свидетеля к-н III ранг А. Г. получил от ръководителя на полети на площадката данни за условията в района - вятър около 60-70 градуса и 6-7 kt (морски възли). Хеликоптерът прелетял над площадката, за да може екипажът да огледа мястото и да потвърди условията.

Извършил втори заход и зависнал срещу вятъра на височина 100ft (фута) в автоматичен режим (HT/HOVER). Системите на хеликоптера били в норма.

Свидетелят к-н III ранг Г. дал разрешение за работа с лебедката на бордния авиомеханик с-на А. и му предал управлението на хеликоптера - чрез джойстик. Посредством него било възможно препозициониране на хеликоптера спрямо обекта – „пострадалия“ св. ст.лейт. Т.. За работа с лебедката авиомеханика си служел с втори джойстик. Обвиняемият А. закачил „спасителя“, свидетеля Я. на куката на лебедката и го спуснал надолу към свидетеля Т.. След като бордният спасител се откачил от въжето, обвиняемият А. прибрал в изходно положение куката на лебедката и докладвал на командира на екипажа. Последвал „разгон“ на хеликоптера 3

(увеличаване на скоростта и извършване на втори заход). След като подготвили „бедстващия“ за вземане, командирът на екипажа получил разрешение от ръководителя на полети над площадката и хеликоптера отново зависнал срещу вятъра на 100ft височина над стадиона. Бордният авиомеханик обв. с-на А. спуснал коша, което последния сторил чрез управлението на лебедката. След като „пострадалият“ се качил в коша, бордният авиомеханик го прибрал на бодра на хеликоптера, а след това отново спуснал куката на лебедката за вдигане и на „спасителя“. Свидетелят Я. „се закачил“ за куката и подал сигнал. Обвиняемият предприел издигане на „спасителя“. Около средата на височината възникнало дясноокръжно въртеливо разлюляване на въжето, предизвикано от „обтичане“ на струята от лопатите на хеликоптера и разлюляване с нарастваща амплитуда. Свидетелят с-на Я. позиционирал ръцете си настрани, за да спре въртенето, но въжето не само не спряло отклонението от средно положение въртейки и разлюлявайки се, но и поради скъсяването му при самото издигане, се увеличило. При движението на въжето се загубил визуален контакт между „бордния спасител“ и „бордния авиомеханик“, тъй като свидетелят Я. се озовавал под тялото на хеликоптера.

При създалата се обстановка на разклащане на въжето със свидетеля Я. бордният авиомеханик вместо да изпълни служебните си задължения, указани в Методическа схема - Процедури за работа с бордна лебедка - „Аварийни процедури“, раздел II „Проблеми със стабилността на плувеца– спасител“, когато ........ (извършва махови движения)“, при издигане над суша и водна повърхност да прекрати издигането на 4-5 метра под вертолета и стабилизира плувеца-спасител, придържайки въжето с дясната си ръка; ако плувецаспасител се стабилизира да продължи издигането; ако стабилизирането е невъзможно да предложи на PF да започне бавно постъпателно движение, докато плувеца-спасител се стабилизира, завърши издигането, св.Г. продължил издигането. След попадането под тялото на хеликоптера, въжето се преплело зад десния колесник.

Достигайки до колесника, последвало съприкосновение на тялото на свидетеля Я. с колесника, в резултат на което получил разкъсноконтузна рана на лицето с околен оток по кожата на носа в средната му част, подлежаща фисура (пукване) на носни кости на границата с хрущялната част, без разместване, което му причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съставляващо лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК. Обвиняемият А. отпуснал въжето чрез управлението на лебедката, при което последвало пропадане на „спасителя“ и освобождаване на въжето от колесника, след което А. отново издигнал Я. и го качил на борда на хеликоптера. Обвиняемият А. докладвал, че е прибрал „спасителят“ на борда.

Последвал трети заход и хеликоптерът поел към летище „Ч.“.

След полета при огледа на вертолета било констатирано изкривяване на накрайниците на шланг MP/N GA67633 от спирачната система на стойност 1672,09(хиляда шестстотин седемдесет и два лева и девет стотинки)лева и повреди на въжето на лебедката 710176-100 S/N SC1309-6, на стойност 4

2438,72(две хиляди четиристотин тридесет и осем лева и седемдесет и две стотинки) лева, които били отремонтирани чрез подмяна с нови във военното формирование – щети възлизащи общо в размер на 4110,85(четири хиляди сто и десет лева и осемдесет и пет стотинки) лева.

Преди приключване на съдебното следствие обвиняемият А. с операционна бележка за плащане към бюджета на Банка ДСК АД от 16.04.2024 г. заплатил сумата от 4111.00(четири хиляди сто и единадесет) лева на военно формирование 34410- В., представляващи щети по НОХД № 119/2023 г. по описа на ВС – Сливен.

При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че с деянието си обвиняемият с-на Д. Д. А. от в. ф. ..... - В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 388 ал.1 от НК, тъй като на 04.09.2022 г. към 13:10 часа над стадиона на с.Т., обл. В., като „.....“ от в.ф. .....

- В., при изпълнение на упражнение „Търсене и спасяване“ с вертолет .....

„.....“ с peг. № ..., съгласно Заповед №...../01.09.2022 г. на командира на в.ф. .....

- В., по непредпазливост не изпълнил служебните си задължения, указани в Методическа схема - Процедури за работа с бордна лебедка - „Аварийни процедури“, раздел II „Проблеми със стабилността на плувеца–спасител“, съгласно точка 2 „........(извършва махови движения)“, по точка 2.3 „При издигане над суша и водна повърхност Действия на БА“, а именно: да „прекрати издигането на 4-5 метра под вертолета и стабилизира плувецаспасител, придържайки въжето с дясната си ръка; ако плувеца-спасител се стабилизира - продължи издигането; ако стабилизирането е невъзможно предложи на P F да започне бавно постъпателно движение, докато плувецаспасител се стабилизира. Завърши издигането“.