Определение № 2617 от 27.06.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 838/2024
- Вид
- Определение № 2617
- Подписан
- 27.06.2024
- Състав
- Мирела Огнянова Кацарска, Виляна Николаева Михалева, Весела Гълъбова
Цитирани разпоредби
- чл. 240, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2617 гр. Варна, 27.06.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Мирела Огн. Кацарска
Членове:
Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20243100500838 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е въз основа на молба с вх. №13122/23.05.2024 г., подадена от Г. А. К., чрез адв. Н., обективираща искане за допълване на постановеното по делото Определение №1690/30.04.2024 г. в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.
Молбата е основана на твърдения, че сторените разноски следва да бъдат възстановени от насрещната страна поради прекратяване на производството по делото. Отправя искане за допълване на постановеното по делото определение в частта за разноските, като й се присъдят извършените съдебноделоводни разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Н. С. Н., действащ чрез настойника си Д. Б. Д., чрез адв. Р., с който изразява становище за неоснователност на молбата и отправя искане за оставянето й без уважение. В условията на евентуалност релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
За да се произнесе, настоящият състав съобрази:
Молбата за присъждане на разноски в производството е заявена в законоустановения срок и изхожда от надлежна страна, представила списък по чл. 80 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:
1
С постановеното по настоящото дело Определение №1690/30.04.2024 г. е оставена без разглеждане молба, подадена от Н. С. Н., действащ чрез настойника си Д. Б. Д., чрез адв. Р., за отмяна по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК на неприсъствено Решение №1386/26.04.2023 г., постановено по гр. д.
№15048/2022 г. по описа на РС – Варна, и производството по в. гр. д.
№838/2024 г. по описа на ОС – Варна е прекратено.
Искането за присъждане на разноски от въззиваемата Г. А. К. е своевременно заявено. С молбата за допълване на определението е представен списък по чл. 80 ГПК за сторени във въззивното производство разноски в размер на 1300 лв. за адвокатско възнаграждение, както и доказателства за извършването им. Представянето на списък с разноски представлява един от начините за заявяване на искане за присъждане на разноски, като същността на списъка е конкретизация на самото искане.
Тъй като производството по делото е прекратено в закрито съдебно заседание преди насрочването му за открито съдебно заседание, въззиваемата разполага с възможност да отправи искане за присъждане на разноски с молбата по чл. 248 ГПК и да представи доказателства, което е и сторено в настоящия случай.
По изложените съображения съдът намира, че на въззиваемата се дължат сторените съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Релевирано е възражение за прекомерност на претендираното от въззиваемата адвокатско възнаграждение. Същото е своевременно инвокирано – в отговора на молбата по чл. 248 ГПК, но е неоснователно с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа пред настоящата инстанция и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Освен това размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е под минималния такъв, който изчислен по правилата на чл.
9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 НМРАВ досежно претенцията по чл. 109 ЗС и на чл. 9, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ досежно претенцията по чл. 45 ЗЗД възлиза на сума в общ размер на 1725 лв.(3/4 х (1000 + 1300)). Следователно претенцията не е прекомерна.
С оглед горното молбата по чл. 248 ГПК се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, като постановеното по делото определение, с което производството по делото е прекратено, се допълни в частта за разноските.
По изложените съображения и на осн. чл. 248, ал. 3 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
2
ДОПЪЛВА Определение №1690/30.04.2024 г., постановено по в. гр. д.
№838/2024 г. по описа на ОС – Варна, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Н. С. Н., ЕГН **********, да заплати на Г. А. К., ЕГН **********, сума в размер на 1300 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща сторените по в. гр. д. №838/2024 г. по описа на ОС – Варна съдебно деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд - Варна в едноседмичен срок от връчването му на страните, по арг. от чл.
248, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3