Решение № 77 от 14.02.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Велико Търново, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря МАЯ К. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20224110201196 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на **** против Наказателно постановление № 515966- F542275 от 05.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. В. Търново, с което на основание чл. 355, ал. 1, от КСО на дружеството-жалбоподател е наложена "Имуществена санкция" в размер на 700 лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. В съдебно заседание, чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Административнонаказателното производство е инициирано със съставянето на АУАН № F542275/23.03.2020 г. от св. К. – ст. инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. В.

Търново, с който е констатирала, че жалбоподателят, в качеството си на осигурител, не бил изпълнил вмененото му по закона задължение да подаде Декларация Образец № 1 за лицето ***, за м. Декември 2019 г., в законоустановения срок, до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните. В конкретния случай декларация образец № 1 за период месец Декември 2019 г. е следвало да бъде подадена до 27.01.2020 г. включително.

Нарушението било установено на 13.03.2020 г. в ТД на НАП Велико Търново. Декларация образец № 1 е била подадена след законоустановения срок и заведена в регистъра на ТД на НАП В. Търново с вх. № 5869/06.03.2020 г. Изпратена е била покана до лицето с изх. № 4809/13.03.2020 г. за съставяне и връчване на АУАН. Същият бил съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН в присъствието на св. Л. И. - Т..

Контролният орган приел, че е осъществен състав на нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО.

1

Съставеният АУАН при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН е връчен лично на *** - управител на дружеството-жалбоподател на 08.04.2020 г., като при връчването му не е изложил възражения.

Въз основа на така съставения и връчен АУАН е било издадено и оспореното НП, с което за неизпълнение на посоченото по-горе задължение и на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на дружеството-жалбоподател, в качеството му на осигурител е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 700 лева.

По делото са приети и приложени множество писмени доказателства, включително и такива, установяващи компетентността на административно- наказващия орган. В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетели, чиито показания напълно кореспондират със събраните по делото и писмени доказателства и потъврждават установеното от фактическа страна.

Предвид устанвеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирано за това лице и в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е частично основателна.

Както АУАН, така и оспореното НП съдържат императивно изискуемите реквизити посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяната на оспореното НП на това основание. От доказателствената маса по делото, безспорно и категорично се установява, че вмененото на дружеството-жалбоподател нарушение е осъществено.

Във връзка с дейността на **, в качеството му на осигурител, не е спазен законоустановения срок за подаване на Декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице”, за лицето ***, за период м. Декември 2019 г., в законоустановения срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, като по този начин е била нарушена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица във вр. с чл. 5, ал. 4 от КСО. В същата разпоредба (чл.3, ал. 1, т. 1 от Наредба - Н-8/29.12.2005 г.), е предвидено декларация образец № 1 да се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения за всеки календарен месец до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, като декларацията съдържа информация за осигурителния доход, вид осигуряване, отработени дни от месеца, работно време и други - поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Изключението е при начислено или изплатено възнаграждение за същия месец след този срок - до края на месеца, в който е начислено или изплатено възнаграждението. Видно от представените по делото доказателства, дружеството жалбоподател е подало Декларация образец 1 за ***, след законоустановеният срок, като за положен труд през месец декември 2019 г., осигурителят е подал декларацията, като е била заведена в регистъра на ТД на НАП гр. В. Търново с протокол вх. № 5869/06.03.2020 г.

Същата е следвало да бъде подадена до 27.01.2020 г. включително.

Възражението на жалбоподателя, че за лицето * не се дължи подаване на декларация в сроковете по чл. 5, ал. 4 от КСО вр. чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. на МФ, поради обстоателството, че същото не се явява осигурител на на това лице (*) са без опора в даказателствената маса, а също така и се опровергава от събраните по делото доказателлства. Неподаването на декларация образец 1 в законоустановения срок е формално нарушение на закона.

При определяне на санкцията в НП е отразено, че са били взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства, както и липсата на предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН. По същество обаче, липсва индивидуализация, тъй като не е посочено конкретно в какво се изразяват сочените съображения. Съдът не може да тълкува и извежда волята на наказващия орган. Оспореното 2

НП следва да бъде изменено като се наложи минималната по размер „Имуществена санкция“, а именно - от 500 лева, което е най-благоприятно за нарушителя. Към датата на съставяне наоспореното НП е налице законодателна промяна, като с Наредба Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от МФ и обнародвана в ДВ, бр. 1/03.01.2020 г., в сила от 03.01.2020 г. е отменена Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В разпоредбите на Наредба Н-13 е налице пълно и идентично и тъждествено, текстово възпроизвеждане на разпоредбите от Наредба Н-8. В този смисъл на въпросната разпоредба на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-8, напълно съосъотвества тази по чл. 4, ал. 1 от Наредба Н-13 със същото съдържание, т.е. липсва промяна в санкционната разпоредба. При това положение липсва по-благоприятен закон, или казано по друг начин не е налице отпадане на съставомерността и/или наказуемостта на описаното неизпълнение на задължение.

В изложения смисъл настоящата инстанця приема, че НП следва да бъде изменено само в частта му относно размера на наложената санкция, като от 700 лева „Имуществената санкция“ бъде намалена на 500 лева.

Предвид изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане с правно основание в чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на Национална агенция за приходите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер, определен на основание чл. 37 от ЗПП, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно чл. 37 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл.

27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 150 лева. Според чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, като случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Като съобрази размера на оставената без уважение част на жалбата (500 лева, доколкото това е размерът на потвърдената санкция) съдът намира, че на въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 57.14 лева, като посочената сума следва да бъде заплатена от дружеството-жалбоподател.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 515966-F542275 от 05.06.2020 г. на Директора на ТД на НАП гр. Велико Търново, с което на ****** на основание чл. 355, ал. 1 от КСО е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 700 лева, като намалява същата на 500 лева.

ОСЪЖДА „Сириус ПБ" ЕООД, гр. София с ЕИК ********* да заплати на НАП гр.

София направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 57.14 лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Великотърновския административен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3