Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 145 от 11.07.2019, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 592/2018
Вид
Решение № 145
Подписан
11.07.2019
В сила
06.01.2020
Състав
МИНКА ИВАНОВА КИТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • ал. 2 на същия член · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149 ал.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.159, т.5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59, ал.2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.37и · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 37и, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37и, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37и ал.5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37и, ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37и ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37и, ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.100 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.100 ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.100 ал.3 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.100 ал.5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 98-100 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 98-100 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.99, ал.1, т.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Харманли 11.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА при секретаря Таня Чавдарова, с участието на прокурора ..........................., като разгледа докладваното от Председателя Гражданско дело № 592/ 2018г. за да се произнесе взе предвид :

Производството е образувано по жалба на К.Я.К. *** против Протокол от 31.05.2018г. на комисия по чл.37и, ал.6 ЗСПЗ и протокол от 30.04.2018г. на комисия по чл.37и, ал.6 ЗСПЗ, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово за землището на гр.Маджарово, с които са направени разпределения на ползването на пасища и мери в землището на с. Горно поле.

В жалбата се твърди, че оспорените протоколи били нищожни, неправилни поради нарушение на закона и на съществени процесуални правила, необосновани и несъответстващи на целта на закона. В същите не били посочени фактическите и правните основания за издаването им, което било съществено нарушение на закона. Липсвали и мотиви, което правело протоколите нищожни. Това водело до липса на изразена воля и съответно накърнявало правото на защита на жалбоподателя. Отделно от изложеното протоколът от 31.05.2018г. бил постановен след изтичане на установения в закона срок – 01.05.2018г., след който комисията нямала правомощие да постановява актове. Жалбоподателката сочи, че не била уведомена надлежно за започнатото административно производство за издаване на оспорените адм.актове съгл. АПК и ЗУТ. Счита, че изводите в тях не съответствали на доказателствата по преписката и на действителното фактическо положение. Не били налице фактически и правни основания за издаване на актовете и правната квалификация не съответствала на възприетата фактическа обстановка. Преписката била решена при неизяснена фактическа обстановка без събиране на всички нужни за това доказателства. Разпределението на имотите било извършено в нарушение на критериите и изискванията на чл.37и ЗСПЗЗ и чл.100 ППЗСПЗЗ. Твърди, че за разпределените имоти имало действащи договори, които не били изтекли и което съставлявало пречка за вземане на решения по отношение на тях и за сключване на договори, поради което и протоколите били нищожни поради липсата на предмет или невъзможен предмет.

Предвид изложеното моли да се постанови решение, с което да се прогласят за нищожни или да се отменят протокол от 31.05.2018г. и протокол от 30.04.2018г. на Комисия по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово за землището на с.

Горно поле , община Маджарово, както и за присъждане на разноските по делото.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява, чрез процесуалния си представител адв.Д.А. *** поддържа жалбата и изложените в нея съображения.

Ответникът - Комисия към Община Маджарово, назначената съгл. чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ със Заповед на Кмета на Община Маджарово, редовно призована чрез представителя си – Председателя на комисията адв.Ж.Г., счита жалбата за неоснователна.

Заинтересованите страни: З.Ш.А. ***, Б.Д.В. с адрес *** и Н.А.В. с адрес ***, всички редовно призовани за съдебно заседание, първата, чрез писмено становище по делото, вторита и третия лично, оспорват депозираната жалба.

Жалбата против протокол от 30.04.2018г. на комисия по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, макар и от надлежна страна е подадена извън срока по чл.37и, ал.8 от ЗСПЗЗ. Това е така, тъй като от приложените разпечатка от официалния сайт на Община Маджарово, приемо-предавателен протокол от 30.04.2018г., удостоверение с изх. №01/18.06.2018г. на Кмета на с.Горни Главанак, община Маджарово и протокол на членовете на комисията, назначена със Заповед №57 от 20.04.2018г. на Кмета на Община Маджарово, протоколът от 30.04.2018г. е обявен в кметството и на интернет страницата на общината на 30.04.2018г. Жалбата против него е подадена на 14.06.2018г., като същата се явява депозирана извън преклузивния 14-дневен срок по чл.37и ал.8 от ЗСПЗЗ, което я прави недопустима.

Доколкото обаче в нея са направени възражения за нищожност на оспорения протокол, каквито могат да се релевират без ограничения във времето съгл. чл.149 ал.5 от АПК, то съдът следва да обсъди същите и съответно да се произнесе налице ли е нищожност на протокола от 30.04.2018г. на комисията по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, без да разглежда останалите доводи в жалбата предвид просрочието й.

Жалбата против протокол от 31.05.2018г. на комисия по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово е подадена в срока по чл.37и, ал.8 от ЗСПЗЗ. от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С оспорения протокол от

30.04.2018г. на комисията по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, във връзка с изпълнение на Решение №176/07.03.2018г. на ОбС-Маджарово, прието с Протокол №23 от 07.03.2018г., и на основание чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ, комисията, назначена със Заповед №57 от 20.04.2018г. на Кмета на Община Маджарово, е разпределила ползването на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г., според броя и вида на животните на подалите заявления животновъди в с. Горно поле, община Маджарово, както следва: на Б.Д.В. с адрес *** е предоставен имот: № 029002 с обща площ 2248,157 дка и имот № 027031у с площ 94,098 дка и на Н.А.В. с адрес *** е предоставила имот: №012016 с площ 6,2 дка; №022008 с площ 13,962 дка;№029001 с площ – 349,956 дка;№029002 с площ 2248,157 дка;029003 с площ 666,034 дка; №029004 с площ 920,846 дка;№029014 с площ – 760,746 дка или общо 4965,901дка. на жалбоподателя К.К. не са разпределени имоти, тъй като заявените от нея общински имоти № 000101,№000106,№000132,№020062, № 028010 не съществували в обявения списък на гр. Маджарово, както е посочил в заявлението си лицето;имотите са в землището на с. Горно поле и са ползвани с дългосрочен договор, който изтича през 2018г. и лицето, което ги е ползвало има подадено заявление за ползване в съседното зевлище .

С оспорения протокол от

31.05.2018г. на комисията по чл.37и, ал.6, назначена със Заповед на Кмета на Община Маджарово, във връзка с изпълнение на Решение №176/07.03.2018г. на ОбС-Маджарово, прието с Протокол №23 от 07.03.2018г., и на основание чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ, комисията, назначена със Заповед №57 от 20.04.2018г. на Кмета на Община Маджарово, е разпределила ползването на общински пасища, мери и ливади за стопанската 2018/2019г. за пчелини и временни постройки за животни, както следва: на З.Ш.А. *** са предоставени следните имоти: №020062, №020046, №020013, №000132, №000101, №028010, №000106 с обща площ 125,368 дка. В протокола е посочено, за землището на с. Горно поле , общ. Маджарово има подадено 1 бр. заявление от З.Ш.А., с приложени документи към него, справка за животните в с.Горни Гламанак и опис на заявените имоти, които иска да наеме в землището на с. Малко Брягово.

В обжалваните протоколи са отразени броя на отглежданите животни на всеки заявител, както следва: З.Ш.А. *** – 29 бр. говеда,крави за мляко, 1 бр. телета до 2 години, които отговарят на 30,6 ЖЕ; Б.Д.В. с адрес ***: 350,00 бр. говида,134 бр. телета,4 бр. коне ,които отговарят на 434,4 ЖЕ и Н.А.В. с адрес *** – 131 бр. говеда,54 бр. телета, 50,00 бр. овце, които отговарят на 166,4 ЖЕ.Отразено е, че всички заявители са регистрирани като земеделски производители.

Посочените данни в протоколите от 30.04.2018г. и 31.05.2018г. съответстват на данните, съдържащи се в подадените от страна на заявителя К.К. заявление по чл.37и ал.5 от ЗСПЗЗ от 30.03.2018г., декларация по чл.99, ал.1, т.4 от ППЗСПЗЗ, Приложения №№1 и 2 от 30.03.2018г., приложение към заявление с вх. №961/30.03.2018г. и заверено копие на регистрационна карта на земеделския производител.

Видно от справка за животни в обект по категории от 29.03.2018г. и Удостоверение за вписване на животновъден обект в ИИС на БАХБ №1/29.03.2018г., жалбоподателката К. има регистриран животновъден обект № **********, с адрес с.

Горно поле, общ. Маджарово, в който отглежда говеда.

Съгласно приетия като доказателство договор за наем на пасища, мери и ливади от ОПФ от 12.02.2015г. за имотите, предоставени за ползване на З.Ш.А., има сключен договор за наем, със срок на действие 3 години, който е изтекъл на 12.02.2018г.

Като доказателства по делото са приети и заявленията, подадени от заявителите З.Ш.А. ***, Б.Д.В. с адрес *** и Н.А.В. с адрес ***, ведно с приложенията към тях, справки за животни в обект по категории, заверени копия на регистрационни карти на земеделския производител, описи на имотите, към които проявяват интерес и декларации по чл.99, ал.1, т.4 от ППЗСПЗЗ.

При така изложената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните по делото, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява нищожността на акта дори да липсва искане за това.

В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Основанието за нищожност се преценява към момента на издаване на акта. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК.

Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен, като съдът единствено следва да прогласи неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове за всеки отделен случай следва да се преценя кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост.

В случая оспорените протоколи от 31.05.2018г. и от 30.04.2018г. са индивидуални административни актове, издадени от компетентния за това орган съгл. чл.37и, ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.1 от ППЗСПЗЗ – комисия, назначена със Заповед №57 от 20.04.2018г. на Кмета на Община Маджарово.

Порокът във формата също е основание за нищожност, като формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона.

Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта. В настоящият случай е спазена изискуемата писмена форма чрез изготвяне на оспорените писмени протоколи съгл. чл.37и ал.6 от ЗСПЗЗ и чл.100 ал.3 от ППЗСПЗЗ, поради което не е налице порок във формата.

Неоснователно е и релевираното оплакване, че немотивираността на административния акт е основание за неговата нищожност. Нарушаването на формата на акта по чл.59, ал.2, т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите и правните основания за издаването си е основание за неговата унищожаемост, а не за нищожността му, освен когато не е спазено изискването за писмена форма, липсва разпореждане или то е толкова неясно, че не може да бъде изведено чрез тълкуване, или актът не е подписан. В конкретния случай както се посочи оспорените протоколи не страдат от порока липса на форма. Същите са издадени при спазване на предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма - в писмен вид и съдържат разпоредителна част.