Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 946 от 21.07.2023, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 514/2023
Вид
Определение № 946
Подписан
21.07.2023
В сила
10.10.2023
Състав
Пламен Стефанов Златев, Веселина Косева Мишова, Мариана Мавродиева Мавродиева

Цитирани разпоредби

  • чл.229, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.229, т.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.631 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.631, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 946 гр. Стара Загора, 21.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20235500500514 по описа за 2023 година Производството по делото е образувано по частна жалба от М. С. З. срещу определение № 1310 от 16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 654/2023 г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което производството по това дело е спряно на основание чл.633 във връзка с чл.631, ал.1 ГПК до приключването на дело С-714/22 по описа на Съда на Европейския съюз.

Частната жалбоподателка счита, че обжалваното определение е неправилно и иска то да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока за отговор на частната жалба ответникът „П.Б.“ ЕООД я е оспорва като неоснователна и иска съдът да потвърди обжалваният съдебен акт.

Въззивният съд, като прецени твърденията и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество обаче тя е неоснователна. Съображенията за това са следните:

Производството пред Районен съд – Казанлък е образувано по искова молба на М. С. З. срещу „П.Б.“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване нищожността на клаузи от договор за потребителски кредит, както и иск за присъждане на сума по чл.55, ал.1 ЗЗД - за връщане на даденото по нищожния договор, като вторият иск е предявен като частичен. В исковата си молба ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите.

1

С обжалваното определение първоинстанционният съд е спрял на основание чл.633 и чл.631 ГПК производството по делото, тъй като е установил, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело С-714/22 по отправено от Софийски районен съд преюдициално запитване, относимо към начина на определяне на ГПР по договорите за потребителски кредит и последиците при неправилно посочен размер на ГПР.

Правният извод на първоинстанционния съд за наличието на основание за спиране на производството по делото е правилен. Съобразно разпоредбата на чл.631 ГПК, при отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз националният съд е длъжен да спре производството пред себе си до приключване на делото на компетентната да тълкува правото на Съюза юрисдикция. Съгласно чл.633 ГПК решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища в България. Съвместното тълкуване на двете разпоредби обуславя извод, че наличието на отправено от български съд преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за начина на тълкуване и прилагане на общностното право се явява основание за спиране на делата пред всички съдилища в страната, чийто предмет бива засегнат от приложението на подлежащия на тълкуване акт.

В конкретният случай предмет на спряното производство е твърдяна нищожност на договор за потребителски кредит, а едното основание, обуславящо тази нищожност, според ищеца се отнася до начина на определяне на посочения в договора ГПР по кредита. Предмет на тълкуване от Съда на Европейския съюз по дело С-714/22 са норми от общностното право, касаещи начина на определяне на ГПР по договорите за потребителски кредит и последиците от неправилно определен и посочен в договора ГПР.

Задължителността на решението на СЕС, с което ще се даде задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, дава основание да се приеме, че, когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредбите на правото на ЕС, вторият съд (в случая това е КРС) трябва да спре производството по делото пред себе си на основание чл.633 във връзка с чл.631, ал.1, изр.1 ГПК. Безпредметно е от него да се изисква също да отправи преюдициално запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за двете дела въпроси.

Неоснователно е оплакването в частната жалба относно чл.229, т.4 ГПК.

Видно е, че първоинстанционният съд не се е позовал на тази разпоредба при спирането на производството. Тя е и неприложима, тъй като делото, което се образува пред СЕС, не е преюдициално за образуваните пред другите съдилища в държавите-членки дела. Както бе посочено по-горе, СЕС с решението си дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо. Именно с оглед приложението на разпоредбата на чл.631 и чл.633 ГПК аналогията, която жалбоподателката прави с приложението на разпоредбата на чл.229, т.7 ГПК, 2 е неприемлива. Става дума за две различни и самостоятелни основания за спиране.

Неоснователно е и оплакването, че въпросите, по които ще се произнася СЕС, са неотносими към настоящия казус. Както бе посочено по-горе, предмет на тълкуване от СЕС по дело С-714/22 са норми от общностното право, касаещи начина на определяне на ГПР по договорите за потребителски кредит и последиците от неправилно определен и посочен в договора ГПР.

При разглеждане на предявения от ищцата иск следва да се установи дали ГПР по кредита е бил правилно определен и посочен в договора и в случай, че не е – да прецени какви правни последици влече този порок.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1310 от 16.06.2023 г., постановено по гр.д. № 654/2023 г. по описа на Районен съд - Казанлък.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВКС в 1седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3