Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3368 от 27.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2746/2025
Вид
Определение № 3368
Подписан
27.10.2025
В сила
27.10.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 275 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.413, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 13, ал. 4 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 293 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3368 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300502746 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЛЕНДИВО" ООД, ЕИК 203811241, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, п.к. 9700, пл. „Оборище" № 13 Б, чрез пълномощника по делото адв. Т. Н., против Разпореждане № 22232/09.08.2025 г. по ч. гр. д. № 10758/2025 г. на ПдРС, ХХI гр.с., с което е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК, подадено от „Лендиво“ ООД против Н. Д. Р., обл. Пловдив - за вземания по договор за кредит.

В частната жалба се релевират оплаквания, че обжалваното разпореждане е неправилно, необосновано и постановено в нарушение с процесуалните правила.

Поддържа се, че договорът за кредит е сключен от разстояние при спазване изисквания на ЗПФУР въз основа на насрещните изявления на страните, разменени чрез средства за комуникация от разстояние, както и че потребителят е дал изричното си съгласие за сключване на договора съгласно изискванията на ЗПФУР. Позовава се на лог файл, в който са посочени действията по сключване на договора за кредит, извлечение от кореспонденция - SMS съобщения до телефонния номер на потребителя и имейл съобщения до имейла на потребителя за доказване на обстоятелството, че кредитополучателят е подал искане за сключване на договора, приел е Общите условия, впоследствие и договора, предоставена му е заемната сума по посочения от него начин – на каса на Изипей. Посочва, че поради неизпълнение на задължението от длъжника в срок е начислена мораторна лихва, както и не е сключен договор за поръчителство и не са постъпили плащания от кредитополучателя по договора за кредит. Оспорва изводите на районния съд за противоречие на клаузата за договорна лихва с добрите нрави. Поддържа приложението на чл.23 от ЗПК в случай на недействителност на договора. Излага доводи, че са налице предпоставките за уважаване на заявлението. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване издаването на заповед за изпълнение.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу 1 подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява неоснователна.

Производство пред първостепенния съд е образувано по подадено заявление по чл. 410 от ГПК от "ЛЕНДИВО"ООД срещу Н. Д. Р., за вземане по Договор за паричен заем № 73766 от 12.09.2024 г., като се търси главница от 200 лв. и възнаградителна лихва от 6 лв., дължима за периода от 12.09.2024 г. до 12.10.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на главницата. Претендират се и направените по делото разноски.

Приложено е копие от договор за потребителски кредит, общи условия, погасителен план, стандартен европейски формуляр, лог файл, като нито един документ не носи подписи на страните.

Според представения договор за потребителски кредит и приложения погасителен план, общият размер на кредита е 200 лева, със срок на погасяване 12.10.2024г., с 1 погасителна вноска, при годишен лихвен процент от 36,00%, ГПР 42, 58 %. Посочено е задължение за предоставяне на обезпечение (поръчител или банкова гаранция) в срок от 3 дни от сключване на договора и неустойка при неизпълнение на това задължение в размер на 0, 9 % стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е представено обезпечението.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че не са изпълнени указанията му за представяне на подписани екземпляри от представените документи. Според заповедния съд по делото не се установява сключването на договора, вкл. от разстояние по реда на ЗПФУР. Не се установява изявление на длъжника за встъпване в договорно правоотношение с конкретните параметри. Няма док. за подадено заявление до кредитора, нито за потвърждаване на искане за сключване на договора. Негови подписи /КЕП, код, смс, др. кореспонденция, вкл. електронна/, както и каквито и да е данни за волеизявление от негова страна, в представените документи – няма. По изложените съображения районният съд е приел, че не се установява възникването на твърдяното облигационно правоотношение. За пълнота са изложени съображения, че договорната лихва не се дължи поради нищожност на клаузата й. Предвид изложеното е отхвърлено заявлението.

Разпореждането е правилно.

Съгласно чл. 6 о т ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, който е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. ЗПФУР има за цел да осигури защита на потребителите при предоставяне на финансови услуги от разстояние. С оглед на засилената потребителска защита, с разпоредбата на чл. 18, ал. 2 и ал. 3 о т ЗПФУР с е възлага в тежест на кредитора да докаже, че е изпълнил задълженията си по чл. 18, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ЗПФУР, в т. ч. и, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорната информация, както и на изявленията, отправени съгласно ЗПФУР, се препраща към чл. 293 ТЗ. За доказване на електронните изявления се препраща към Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

ЗЕДЕУУ придава значение на подписан документ само на този електронен 2 документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис, но допуска и страните да се съгласят в отношенията помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ). Едва при установяване на тези предпоставки следва да се обоснове извод, че е създаден и подписан електронен документ.

В конкретния случай не са ангажирани от заявителя надлежни доказателства, от които да се заключи, че заявителят е изпълнил задълженията си по чл. 18, ал. 1, т. 1, т.

2 и т. 3 ЗПФУР.

Представени са разпечатки с данните на лицето, сочено за длъжник, които обаче не носят неговия подпис или друга информация, от която да се установи, че именно той е сключил процесния договор. Не са представени доказателства за потвърждение на договора и на Общите условия, а доказателствената тежест за същото е на заявителя. Посочването на данните на потребителя в лог файл, т.е. знанието на заявителя относно личните данни на лицето, само по себе си не може да обоснове извод, че страните са постигнали съгласие за договора. От представената история на изпратени съобщения не може да се заключи, че е осъществена кореспонденция именно с посочения потребител. От приложените документи от заявителя не се установява получаването на съгласие от потребителя/ чл.18, ал.1, т.3 ЗПФУР/, нито полагането на електронен подпис под каквато и да е форма / чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ/.

С оглед на изложеното, твърденията на жалбоподателя не кореспондират с представените доказателства. Така липсата на доказателства за сключен договор между страните, респ. условията по него, препятстват извършване на задължителната проверка за неравноправни клаузи по чл.411, ал.2 от ГПК. Неизпълнението на дадени в тази насока указания има за последица отхвърляне на подаденото заявление. В този смисъл, след като не се установява сключването на договор за потребителски кредит, неоснователно се настоява да се приложи разпоредбата на чл.23 от ЗПК.

Ето защо настоящата инстанция споделя извода на заповедния съд, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено.

Обжалваното разпореждане като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 22232/09.08.2025 г. по ч. гр. д. № 10758/2025 г. на ПдРС, ХХI гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4