Решение № 127 от 12.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 127 гр. Варна, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Мечева при участието на секретаря Стоянка М. Г. като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело № 20253110100404 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от С. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: ****** чрез процесуалния й представител – адв. Б. Й., срещу „К.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, иск за признаване недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит № ******2024 г. поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Ищцата предявява и евентуално съединени искове с правно основание 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК /поради заобикаляне на закона/ и чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД /поради противоречие с добрите нрави/ срещу ответника „А.Т.“ ЕООД, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: ******, за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за предоставяне на поръчителство от ******2024 г.

В исковата си молба ищцата С. Р. Г. излага, че на ******2024 г. е сключила договор за потребителски кредит с ответника „К.“ ЕАД. Общият размер на предоставения кредит е 1758.94 лв., от които размер на кредита:

1600 лв. и застрахователна премия от 158.94 лв. Срокът на кредита е 18 месеца. Уговорен е фиксиран лихвен процент: 40 %. Годишният процент на разходите е 48.21%. Общият размер на всички плащания е 2383.22 лв. Твърди, че съгласно чл. 4.1 от договора следва да сключи договор с „А.Т.“ ЕООД, с цел обезпечаване на договора за кредит. На ******2024 г. е сключила такъв договор с посоченото дружество /също ответник по делото/, по силата на който следва да заплати възнаграждение в размер на 4935.37 лв. Според 1 приложението към договора за поръчителство, предоставеният кредит е в размер на 4526.52 лв., какъвто обаче никога не й е предоставян. Главницата по сключения от нея договор е в размер на 1600 лв. Има разминаване в броя на вноските и претендираните от К. суми, представляващи месечни вноски.

Счита така сключените договори за нищожни. Поддържа, че в случая не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поддържа, че посоченият ГПР не отразяване действителния такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, което следва да се включва в общите разходи по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. Излага, че при посочване на ГПР в договора не е достатъчно да бъде определен само неговия размер, който да е в рамките на предвиденото в чл. 19, ал. 4 ЗПК, но задължително следва да бъде описана методиката на изчисляването му.

Посочва, че кредитодателят и дружеството-поръчител са свързани лица.

Договорът за поръчителство има за цел да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Този договор е акцесорен, като единствената причина за сключването му е договорът за кредит и предвиденото в него задължение за предоставяне на поръчителство. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „А.Т.“ ЕООД, чрез процесуалния му представител – юрк. С.С. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между ищцата и „К.“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит от ******2024 г., във връзка с обезпечаването на който между страните е сключен договор за предоставяне на поръчителство от ******2024 г. Твърди, че с последния договор се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищцата по договора за кредит, общият размер на дължимите суми по който възлиза на 2383.22 лв. Съгласно погасителния план, представляващ Приложение № 1 към договор за поръчителство, дължимото възнаграждение е в размер на 1891.34 лв., погасяването на което е разсрочено на 18 месечни вноски. Излага, че възнаграждението се дължи само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита. Счита, че същото има характеристиката на възнаграждение, дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, като размерът му е съобразен с риска, който е поел. Посочва, че при кандидатстване за сключване на договор за кредит кредитополучателя има право да избере дали да кандидатства за обезпечен или необезпечен кредит.

Поддържа, че възнаграждението за поръчител не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като същото не отговаря на дефиницията на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Твърди, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита. Поддържа, че наличието на свързаност между двете дружества – кредитор и поръчител не води до скрито оскъпяване на кредита. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника 2

„К.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител – юрк. В.Т. Оспорва изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването между страните на договор за потребителски кредит от ******2024 г., съответно сключването на договор за предоставяне на поръчителство от същата дата между ищцата и поръчителя „А.Т.“ ЕООД. Не оспорва, че главницата по кредита е изцяло усвоена – 1600 лв. от главницата са усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата 158.94 лв. е заплатена дължимата от кредитополучателя застрахователна премия. Оспорва твърдението на ищцата, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди, че в Приложение № 1 към договора по ясен и разбираем начин са посочени ГПР /т. 8/ и общата дължима сума /т. 9/, като допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в т. 11 от Раздел VII от Общите условия. Не оспорва твърдението, че при изчисляване на ГПК възнаграждението за предоставяне на поръчителство не е включено като разход по смисъла на чл. 19 ЗПК. Посочва, че същото не е включено, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поддържа, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение не е задължително условие за получаване на кредита. Кредитополучателят има право, но не и задължение да предостави обезпечение на кредита. Оспорва, че към момента на сключване на договора за кредит е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за предоставяне на поръчителство. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „К.“ ЕАД депозира насрещен иск срещу ищцата по първоначалния иск С. Р. Г. за осъждане на кредитополучателя да заплати на кредитора сумата 936.24 лв., представляваща чистата стойност на кредита /главница/, на основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на насрещната искова молба – 26.03.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба по насрещния иск ищецът „К.“ ЕАД твърди, че към настоящия момент ищцата е извършила плащания на дължимите по договора за кредит суми в общ размер от 822.70 лв. Счита, че не е платена сумата 317.68 лв. – за падежирала главница по месечни погасителни вноски по погасителния план за периода 10.12.2024 г. – 10.03.2025 г., както и сумата 191.61 лв. – за падежирала договорна възнаградителна лихва по месечни погасителни вноски по погасителния план за същия този период. На основание т. 4.2 от раздел Х от Общите условия обявява предсрочната изискуемост на цялото непогасено в срок задължение за главница. Твърди, че чистата стойност на кредита възлиза на равностойността на усвоената главница от 1758.94 лв. /в това число главница и застрахователна премия/. В случай че процесният договор за кредит бъде прогласен за недействителен, то ищцата би дължала именно тази сума, на основание чл. 23 ЗПК. Намалена с направените от същата плащания претенцията възлиза на сумата 936.24 лв. По изложените съображения моли предявеният насрещен иск да бъде уважен при условията на евентуалност – при уважаване на иска за нищожност на договора за потребителски кредит. Претендира разноски.

3

Ответницата по насрещния иск С. Р. Г. е депозирала отговор на насрещната искова молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния й представител – адв. Б. Й.. Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на така предявения насрещен иск. Посочва, че не е ясно на какво основание „К.“ ЕАД твърди, че е била заплатена сумата 158.94 лв. – застрахователна премия. Посочва, че не е сключвала договор за застраховка.

Излага, че има няколко кредита с различни кредитори и не пази вносните си документи. Предвид липсата на представени доказателства относно плащането, то няма как да се довери единствено на твърденията на ищеца по насрещния иск. По тези причини не признава същия.

В проведеното по делото открито съдебно заседание процесуалните представители на страните депозират нарочни молба, в които поддържат становищата си.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове за нищожност на сключените от ищцата с всеки един от ответниците договори от ******2024 г.

По делото са обявени за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1. че между „К.“ ЕАД и С. Р. Г. е сключен договор за потребителски кредит № ******2024 г., по силата на който в полза на ищцата е предоставен заем в размер на 1600 лв., която сума е реално усвоена от кредитополучателя; 2. че между „А.Т.“ ЕООД и С. Р. Г. е сключен договор за предоставяне на поръчителство на ******2024 г., на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК.

С определението за насрочване от 17.07.2025 г. съдът надлежно е указал на страните, че съгласно § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите ищцата има качеството потребител, както и че процесните договори за кредит и за поръчителство имат характера на потребителски такива. Указал им е, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор. При констатиране на наличието на неравноправни клаузи съдът ще се произнесе преюдициално по неравноправния характер на клаузата, освен ако потребителят изрично не се противопостави на това. Също е указал на страните, че съдът следи служебно за спазването на императивни правни норми от публичен характер, каквито са разпоредбите, предвидени в Закона за защита на потребителите.

По делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски кредит е видно, че в същия се съдържа клауза – раздел II, чл. 4, ал. 1, в която е предвидено, че в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, същият следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: 1. да предостави на К. банкова гаранция, съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или 2. да сключи договор за поръчителство с одобрено от К. юридическо лице /“Поръчител“/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

Именно в изпълнение на изискванията на договора за кредит, съдът приема, че ищцата е била принудена да сключи и съответен договор с одобрения от ответника поръчител „А.Т.“ ЕООД /видно и от приложения с исковата молба договор за предоставяне на поръчителство от ******2024 г./. В 4 чл. 12, ал. 1 от този договор изрично е предвидено, че същият поражда действие за страните от датата на сключване на договора за потребителски кредит.