Решение № 78 от 18.03.2024, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Монтана, 15.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Александра Нанова при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. Г. като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело № 20231600500464 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .

С решение № 158 от 03.11.2023 г. ,постановено по гр. дело № 12 по описа за 2023 г. Районен съд- Берковица е отхвърлил предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1

ЗЗД във вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД от С ЕООД с ЕИК 175286470 със седалище и адрес на управление: с. Л , ул. „хххх № хх община С против Я. И. Я. с ЕГН ********** за осъждане да му заплати сумата 766.78 лв ведно със законната лихва от деня на подаване на исковата молба, като НЕОСНОВАТЕЛЕН, прогласил е на основане чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД нищожността на т. 2 от Споразумителен протокол за прихващане на вземания, подписан на 12.02.2022 г. между ЕООД с ЕИК 175286470 със седалище и адрес на управление: с. Л , ул. „ххх“ № хх, община С и Я. И. Я. с ЕГН ********** от гр. В ул.

„ххх“ № ххв частта с която е уговорено, че дължимото от работника обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие е в размер на 3 /три/ брутни заплати, като е отхвърлил иска в останалата част, като НЕОСНОВАТЕЛЕН. Със същото решение съдът е отхвърлил и предявеният насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от Я. И. Я. с ЕГН ********** от гр. В ул. „ххх“ № ххпротив ххх с ЕИК 175286470 със седалище и адрес на управление: с. Л ул. хх“ №ххх, община Сххх за връщане на недължимо прихваната сума в размер на 533.22 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

Така постановеното решение е обжалвано от ищцовото дружество „ххххх“ ЕООД в частта, с която е отхвърлен иска за сумата 766,78 лв.с твърдения ,че същото е неправилно по подробно изложени в жалбата съображения . Моли съда да отмени решението в атакуваната част, като постанови ново, с което да уважи исковата претенция ведно със законните последици.

1

Въззиваемата страна Я. И. Я. чрез процесуалния си представител както с отговора на жалбата, така и в съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, като му бъдат присъдени и направените в производството разноски .

Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за установено следното:

Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответните части съдебен акт,като по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Районният съд е възприел правилно фактическата обстановка, направените изводи са обосновани и настоящата инстанция споделя същите изцяло, поради което и не намира за необходимо да приповтаря същите. Предвид това настоящият съдебен състав ще обсъди направените конкретни възражения в жалбата.

Както в доклада си, така и в постановеното решение съдът е приел,че предявеният от ищеца иск е с правно основание чл.79 ЗЗД .Така определената правна квалификация е съобразена с изложената фактическа остановка по делото, тъй като ответникът претендира процесната сума на основание сключения Споразумителен протокол за прихващания на вземания .

Неоснователно е оплакването в жалбата,че съдът се е произнесъл по това правно основание, но е обсъждал приложимостта на разпоредбата на чл.220 КТ.

В настоящото производство е предявен и инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за обявяване на точка 2, 4 и 5 от споразумението за нищожни.

В тази връзка съдът законосъобразно е обсъдил наведените твърдения относно нищожност на посочените клаузи,приемейки,че такава нищожност е налице по отношение н а т. 2 от Споразумителния в частта, с която е уговорено, че дължимото от работника обезщетение по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие е в размер на 3 брутни заплати.

В жалбата се прави възражение,че тази клауза не е нищожна, тъй като в трудовият договор е договорен тримесечен срок на предизвестие/чл.4,б.в/,т.е. спазена е разпоредбата на чл.326,ал.1 КТ.

Това твърдение е неоснователно.Видно от трудовия договор, тази клауза се отнася за трудовото му правоотношение след изтичане на срока на изпитване, докато в настоящата хипотеза е безспорно установено,че работникът е подал молба за прекратяване преди това.А след като това е така,то в Трудовия договор липсва изрична клауза,която да регулира срокът на предизвестие.

Предвид горното при липсата на изрична уговорка за по-дълъг срок на предизвестието при прекратяване на договора в срока на изпитване, приложение намира общото правило на първото изречение на чл. 326, ал. 2 от КТ, че срокът на предизвестието е 30 дни.

В т.2 от процесното споразумение е записано изрично,че работникът дължи обезщетение по чл.220КТ за неспазено предизвестие за прекратяване в размер на 3 брутни заплати . Както бе изложено по-горе, тази клауза безспорно противоречи на посочената правна норма,т. е. в случая е налице хипотезата на чл.26,ал.1 ЗЗД ,поради което и същата е нищожна .

В жалбата се твърди,че процесното споразумение е подписано съгласно волята на 2 страните и съдът няма право да извършва тълкуване,като по този начин преразглежда постигнатото споразумение. Това твърдение е неоснователно. Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Договорната автономия не е абсолютна, тя е ограничена от чл.9 ЗЗД, според който страните могат да свободно да определят съдържанието на договора, доколкото той не противоречи на повелителни норми на закона и на добрите нрави.

В жалбата се поддържа също така ,че посочената в споразумението клауза,уреждаща обезщетението по чл.220 КТ не произтича и не възпроизвежда императивна норма на закона, а е създадена по волята на страните и представлява израз на взаимна отстъпка. Това твърдение също е неоснователно.Дължимото обезщетение е определено именно на това основание /чл.220 КТ/ и с оглед казаното по-горе относно въведеното ограничение от чл.9 ЗЗД така постигнатата уговорка е нищожна.

Предвид гореизложеното дължимото обезщетение от страна на ответника е в размер на 650лв./за един месец/,която сума работодателят е получил изцяло ,чрез извършеното прихващане.

Предвид така изложените съображения съдът намира, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД е неоснователен, поради което и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Поради съвпадане изводите на двете инстанции атакуваното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото жалбоподателят дължи на въззиваемата страна направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 600 лв.

Съдът констатира,че по гр.дело № 12/23 г. е постъпила молба по реда на чл.248,ал.1 ГПК,по която няма произнасяне. Ето защо след връщане на делото районният съд следва да разгледа молбата и да постанови своя акт.

Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ГПК Окръжен съд-Монтана РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 158 от 03.11.2023 г. ,постановено по гр. дело № 12 по описа за 2023 г. Районен съд- Берковица в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 365, ал. 1 ЗЗД от „хххх „ ЕООД с ЕИК 175286470 със седалище и адрес на управление: с. Л ул. „ххх“ № хх община С против Я. И.

Я. за сумата 766,78 лв.

ОСЪЖДА С „ ЕООД с ЕИК 175286470 със седалище и адрес на управление: с. Л , ул.

„ххх“ № хх да заплати на Я. И. Я. с ЕГН ********** от гр. В , ул. „хххх“ № ххх сумата 600 лева направени в производството разноски пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4