Решение № 1869 от 09.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И

Е гр. София, 09.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.

ЧЛЕНОВЕ:

ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 5001 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 350158/28.02.2018 г., постановено по гр. д. № 42951/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че С.И.Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД претендираната сума, представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода м.04.2014 г. - м.04.2015 г. в имот с аб. № 331292, находящ се в гр. София, ж. к. „Зона Б-19“, бл.********, сумата от 117, 49 лв. представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 15.09.2015 г. - 21.04.2016 г., сумата от 65, 52 лв. - главница за извършено дялово разпределение за същия период, както и сумата от 7, 71 лв. - обезщетение за забава в погасяване на сумата за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.05.2016 г. до окончателното изплащане на вземането. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 384, 63 лв. - разноски за исковото производство и сумата от 92, 26 лв. - разноски в заповедното производство по гр. д. № 24536/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 26 състав. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца „Б.“ ООД.

С влязло в сила на 02.04.2019 г. определение от 22.02.2019 г., постановено по горепосоченото дело по реда на чл.248 ГПК, е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата С.И.Д., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че по делото не са представени достатъчно убедителни доказателства за основателност на предявения иск.

Неправилно СРС е приел, че не се спори, че ответникът е потребител на топлинна енергия, тъй като по делото е оспорила съществуването на облигационно отношение между страните. Търговците, които извършват услугата дялово разпределение, нямат право да събират от потребителите авансови плащания за отчетния период.

Счита, че ищецът не е доказал както основанието, така и размера на претендираното дялово разпределение и лихва за забава. След като дяловото разпределение се извършва от трето лице, то вземането е в негова полза, а не в полза на ищеца. Поддържа доводите си за липса на облигационно правоотношение между страните. Също така не е доказана и стойността на доставената топлинна енергия за исковия период. Счита, че неправилно решаващият съд е възприел заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза при липса на данни относно извършени метрологични проверки на общия топломер в абонатната станция, както и за въвеждането й в експлоатация. Счита, че клаузите от общите условия, които регламентират рекламационното производство, са неравноправни, поради което са нищожни. Представените по делото фактури не доказват реалния размер на доставената топлинна енергия. Моли съда да отмени обжалваното решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск, като й присъди сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД.

Третото лице – помагач на ищеца „Б.“ ООД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. ал.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот - апартамент № 6, находящ се в гр. София, ж. к. „********, като му дължи сумата от общо 2 112, 85 лв., от която: сумата от 1 922, 13 лв. - главница за доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.04.2014 г. – м.04.2014 г., сумата от 117, 49 лв. - мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2015 г. – 21.04.2016 г., сумата от 65, 52 лв. - главница за дялово разпределение и сумата от 7, 71 лв. - мораторна лихва върху нея, ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото. Във връзка с подадено на 05.05.2016 г. заявление, по ч.гр.д. № 24536/2016 г. по описа на СРС, ГО, 26 състав, на 31.05.2016 г. е постановена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата е депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Твърди, че за периода м.05-м.12.2016 г. е заплащала на ищеца сумата от по 200 лв. месечно. В първото редовно открито съдебно заседание ответницата е отправила искане към съда да й бъде дадена възможност да провери задълженията си и да предприеме действия по уреждането им.

На 05.05.2016 г. „Т.С.“

ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу С.И.Д. за сумата от 1 987, 65 лв. – главница, както и 125, 20 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2015 г. – 21.04.2016 г. В т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът е ползвал доставена от ищеца топлинна енергия за периода м.04.2014 г. – м.04.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. “Зона Б-19“, бл.********, аб.

№ 331292. Посочено е, че дължимите суми са, както следва: за потребена топлинна енергия: 1 922, 13 лв. - главница и 117, 49 лв. - лихва и за дялово разпределение: 65, 52 лв. - главница и 7, 71 лв. - лихва.

С разпореждане от 31.05.2016 г. по ч. гр. д. № 24536/2016 г. на СРС, 26 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е разпоредил С.И.Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 1 987, 65 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.05.2014 г. – м.04.2015 г., ведно със законна лихва от 05.05.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 125, 20 лв. за периода 15.09.2014 г. – 21.04.2016 г., както и сумата от 346, 21 лв. - разноски по делото, от които: 42, 26 лв. - държавна такса и 303, 95 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с които оспорват вземанията по издадената заповед за изпълнение. Твърди, че всеки месец погасява задължението си към заявителя по 200 лв. и в рамките на близките месеци задължението ще бъде изплатено.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Видно от представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к. „Зона Б-********, етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „Б.Б.“ ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

На 11.06.2002 г. е сключен договор № 1350 между „Б.Б.“ ООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. „*-******** по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до 45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

Пред СРС е ангажиран договор от 08.07.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и „Б.Б.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

С решение от 26.11.1993 г. , постановено по гр. д. 2555/1993 г. по описа на СРС, 64 състав, е прекратен брака, сключен на 14.06.1981 г. с акт № 064 на Благоевградски съвет между П.И.Е.и С. Е. И., като последната ще носи предбрачното си име Д. и получава в свой собствен дял процесния апартамент.

По делото е представен също така нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 156, том II, рег. № 2859, дело № 317/2008 г. от 14.04.2008 г., по силата на който С.И.Д., действаща като ЕТ ЕТ „С.Д.“ е учредила договорна ипотека в полза на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД върху процесния недвижим имот.

Ответницата е ангажирала по делото разписки относно извършени плащания за аб. № 331292 за процесния топлоснабден имот, които обаче се отнасят за вземания, извън процесния период: м.05.2015 г., м.06.2015 г. и м.07.2015 г., поради което същите нямат отношение към спорния предмет.

От заключението на вещото лице А.Т.по изслушаната пред СРС съдебно -счетоводна експертиза се установява, че за периода м.05.2014 г. - м.04.2015 г. стойността на реално потребената топлинна енергия възлиза на 1 987, 65 лв., в това число 65, 52 лв. - такса за дялово разпределение. Към момента на проверката тази сума не е платена. Лихвата за забава за периода 15.09.2015 г. - 21.04.2016 г. възлиза на 117, 49 лв., а върху таксата за дялово разпределение - 7, 71 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирани страни, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.

В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при направени възражения от длъжниците в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на установения в чл.415, ал.1 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

Страни в отношенията по продажба на топлинна енергия са потребител и топлопреносно предприятие. Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща след 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Разпечатката съдържа 38 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8882c3f9-2e71-4359-84fb-8472144b4fad