Решение № 344 от 11.12.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 344 гр. Варна, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Д. Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000204 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Д. П. Г. с ЕГН ********** от гр.Силистра против решение № 28/06.04.2022г. на СсОС, постановено по т.д. № 130/21г., с което е отхвърлен предявения от нея иск против „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК 831558413 за признаване за установено, че не дължи на банката сумите: 405 162.01 евро, съставляващи главница по Договор за банков кредит № 70572/05.08.2010 г., Анекс №1/28.01.2010 г., Анекс №2/16.02.2011г., Анекс №3/30.03.2011г., Анекс №4/28.04.2011 г., Анекс №5/31.05.2011 г., Анекс №6/28.07.2011г., Анекс №7/30.08.2011 г.. Анекс №8/29.09.2011г., Анекс №10/29.12.2011 г. и Анекс №11/30.01.2012 г. към него, договорна лихва в размер на 3 492.05 евро, дължима за периода 05.01.2012 г. -04.07.2012 г., санкционна лихва за периода от 06.02.2012 г. до 25.04.2013 г. в размер на 83 703.93 евро, разходи за застрахователни премии в размер на 663.18 лева, дължими съгласно чл.5.9.6. и чл.5.9.7. от договора за банков кредит и платени от банката на 23.08.2012г., разходи за застрахователни премии в размер на 103.73 лева, дължими 1 съгласно чл.5.9.6. и чл.5.9.7. от договора за банков кредит и платени от банката на 29.09.2012 г., разходи за застрахователни премии в размер на 87.78 лева, дължими съгласно чл.5.9.6. и чл.5.9.7 от договора за банков кредит и платени от банката на 07.12.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.04.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 29 356.45 лева - разноски по делото, по изпълнителен лист от 30.04.2013 год., издаден по ч.гр.д.№743/2013 год. по описа на Силистренски районен съд, поради погасяване на вземанията по давност и с което е осъдена да заплати на банката 450лв. - разноски по делото. Въззивницата счита обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, за постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие на събраните по делото доказателства, като съдът не е разгледал и не е обсъдил заявените от нея твърдения. Счита още, че съдът е дал неправилна правна квалификация на спора по чл.439 ГПК в доклада по делото, а в решението си го е квалифицирал по чл.124 ГПК вр.чл.439 ГПК без преди това да е направил изменение в доклада. Поддържа твърдението си, че предявените искове се субсумират под нормата на чл.124 ГПК, а разпоредбата на чл.439 ГПК е неотносима към фактите по делото, тъй като спрямо нея не е налице висящо изпълнително производство. Възразява срещу решаващия извод на първоинстанционния съд, че поисканото от банката изпълнително действие от 18.04.18г. – запор върху банковите й сметки в три банки в страната, наложен на 20.04.18г., е прекъснало давността като същинско изпълнително действие. Този факт е служебно съобразен от съда, на него банката не се е позовавала и следователно той не е въведен надлежно в процеса. В същото време съдът е приел, че извършените след 02.09.17г. /когато съгласно решението на СсОС изпълнителното дело е било перемирано по право/, изпълнителни действия не са недопустими, недействителни и незаконосъобразни, съответно могат да прекъснат давността, като се е позовал на реш. по гр.д. № 1747/20г. на ВКС, 4-то г.о. Съдът не е съобразил признаването от ответника на неизгодния за него факт, че след 07.01.2014г. банката не е поискала по отношение на ищцата валидно изпълнително действие и такова не е предприемано от ЧСИ, съответно ДСИ, поради което давностният срок за процесното вземане, установен в нормата на чл.110 ЗЗД, е изтекъл. Освен това след като веднъж, на 17.06.13г., е наложен запор върху банковите й сметки, искането за налагане на същото обезпечение – нов запор 2 върху банковите й сметки в три банки, е недопустим, не произвежда правно действие и не прекъсва давността. За да постанови решението си първоинстанционният съд се е позовал на факти, извлечени от мотивите на решение №6/16.04.21г. по в.гр.д. № 76/2021г. на СсОС, които не се ползват със СПН. Дори и диспозитивът на това решение, постановено по реда на чл.437 ГПК, не се ползва със СПН. Това решение разглежда жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД срещу прекратяване на производството по изпълнителното дело по отношение на ищцата и на останалите двама солидарни длъжници поради настъпила по право перемпция по чл.433 ал.1 т.8 ГПК и като такова не разрешава правен спор между страните за субективно материално право, няма правоустановяващо, правопотвърждаващо или правоотричащо спорното право действие, което трансформира спорното правоотношение в безспорно и не задължава страните да съобразяват поведението си за в бъдеще със съдебно установеното правно положение.

Правомощията на окръжния съд по чл.437 ГПК са контролно-отменителни и с реализирането им се упражнява окончателен контрол за законосъобразност единствено на действията или отказите на съдебния изпълнител. Такова решение не се ползва със СПН дори когато има за предмет материално правни въпроси, които са преюдициални за жалбата. Такива въпроси могат да бъдат разрешени със СПН единствено по общия исков ред. Действията, извършени по прекратено изпълнително производство не са валидни изпълнителни действия по смисъла на т.10 от ТР № 2/26.06.15г. на ОСГТК на ВКС и не прекъсват давността. Съдът не се е съобразил и с приетото в т.10 на посоченото тълкувателно решение разрешение, че „във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право“ с изключение на онези, въз основа на които трети лица са придобили валидно права. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него – постановено друго, по съществото на спора, с което предявените от нея искове бъдат уважени изцяло. Претендира разноски и адв.възнаграждение за адв.М. Д. по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗАдв с ДДС.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде 3 потвърдено като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и частна жалба от Д. П. Г. срещу определение № 95/26.05.22г., постановено по същото дело, с което на осн.чл.248 ал.1 ГПК е изменено решение № 28/06.04.22г. в частта за разноските, като присъдените в полза на банката такива са намалени от 450лв на 100лв. С оглед въззивното обжалване на решението частната жалбоподателка счита, че при отмяната му ще отпадне и основанието, на което са присъдени разноски в полза на банката. Поради което моли обжалваното определение да бъде отменено и искането на банката за присъждане на разноски да бъде отхвърлено.

В писмен отговор, депозиран в законоустановения срок, банката изразява становище за недопустимост, евентуално за неоснователност на частната жалба. Първоинстанционният съд е уважил молбата на ищцата по чл.248 ГПК, поради което за нея липсва правен интерес от предприетото обжалване. Освен това обжалвайки първоинстанционното решение изцяло, настоящото обжалване се явява безпредметно за въззивницата. По същество липсват основания за уважаване на жалбата.

Предмет на настоящото производство е и въззивната жалба на Д. П. Г. срещу решение № 11/30.01.23г. на СсОС по т.д. № 130/21г. на СсОС, като неразделна част от решение №28/06.04.22г., с което е допусната поправка на ОФГ в първоинстанционното решение, с искане за неговата отмяна.

В писмено становище въззиваемата страна поддържа изложените от нея доводи срещу основателността на основната въззивна жалба.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.439 ГПК.

Ищцата Д. П. Г. претендира да бъде установено спрямо „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК 831558413, че не дължи на банката сумите, подробно описани в исковата молба и съставляващи главница по Договор за банков кредит № 70572/05.08.2010 г. и анекси към него, договорна лихва за периода 05.01.2012 г. -04.07.2012 г., санкционна лихва за периода от 06.02.2012 г. до 25.04.2013 г., разходи за застрахователни премии, ведно със законната лихва върху главницата от 26.04.2013г. до окончателно изплащане на вземането, както и разноски по делото, по изпълнителен лист от 30.04.2013 год., издаден по ч.гр.д.№ 743/2013 год. на СсРС, поради погасяване на вземанията по 4 давност.

Макар и въззивната инстанция да дава различна правна квалификация на предявените искове, обжалваното решение не е недопустимо като постановено по непредявена искова претенция. Окръжният съд е разгледал и се е произнесъл по искане за установяване недължимост на вземанията на банката по процесния договор за банков кредит и издадения въз основа на него изпълнителен лист спрямо ищцата поради погасяването им по давност.

Когато едно вземане е погасено по давност, то продължава да съществува в полза на кредитора, но не може да бъде защитено по исков ред и събрано със способите на принудителното изпълнение. Ако въпреки това длъжникът извърши плащане, то няма да бъде недължимо платено. Ако ищцата твърдеше погасяване на вземането чрез някой от способите за това – плащане, прихващане, опрощаване, новация и т.н., исковете щяха да се субсумират под нормата на чл.124 ГПК . Доколкото в случая ищцата твърди, че вземането на банката е погасено по давност, т.е. – че банката е пропуснала да събере вземането си по издадения в нейна полза изпълнителен лист в предоставения й за това от закона давностен срок, то исковете се явяват предявени на основание чл.439 ГПК, независимо от това, че към момента на предявяване на исковете, а и към настоящия момент спрямо нея няма образувано изпълнително производство. Именно от наличието на годен изпълнителен титул и потенциалната възможност кредиторът да пристъпи към принудително събиране на вземането си ищцата извлича и правния си интерес от водене на делото.

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че ищцата е съдлъжник по Договор за банков кредит № 70572/05.08.201Ог., сключен между кредитодателя- ответната банка, кредитополучателя ЕТ „Куртев Гарант – Петър Георгиев“ и още един солидарен длъжник – П М Г. Поради неизпълнение за връщане в срок на заетата сума, банката се е снабдила със Заповед за незабавно изпълнение № 1525/29.04,201Зг. по ч.гр.д.№ 743/2013Г.

РС-Силистра и Изпълнителен лист от 30.04.2013г., въз основа на който е образувано изп.дело № 20137670400820 по описа на ЧСИ Георги Георгиев, с рег.№ 767 на КЧСИ, с район на действие ОС-Силистра, което дело е прехвърлено за продължаване на изпълнителните действия и образувано под № 20203420400040 по описа на СИС при РС-Силистра. По изпълнителното 5 дело ЧСИ Георгиев е извършил по отношение на ищцата запор върху всички нейни банкови сметки, открити на нейно име във всички банки на територията на гр. Силистра с постановление от 17.06.2013 год., както и продажба на имот, придобит в режим на СИО с другия солидарен съдлъжник.

Ищцата твърди, че последното същинско изпълнително действие спрямо нея е извършено на 07.01.2014г., на която дата обявената за купувач на изнесения на публична продан нейн недвижим имот, придобит в СИО, П М М е довнесла разликата между депозирания от нея задатък и предложената цена. На същата дата ЧСИ Георгиев е издал постановление за възлагане на недвижимия имот на обявената за купувач П М. Видно от приложената по делото преписка по изп.дело № 820/13г. на същата тази дата – 07.01.2014г.

ЧСИ Георгиев е съставил и протокол, с който е обявил купувача на изнесения на публична продан недвижим имот – л.26.

Ищцата твърди, че след тази дата кредиторът не е поискал извършване на изпълнителни действия спрямо нея, поради което след изтичането на законоустановения двугодишен срок изпълнителното производство се е перемирало по право. И тъй като до 07.01.2019г. вземането на банката се е погасило по давност, то към момента на подаване на исковата молба – 29.07.21г. претенцията й за установяване на това обстоятелство със СПН се явява основателна и следва да бъде уважена.