Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5496 от 24.07.2017, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 538/2017
Вид
Решение № 5496
Подписан
24.07.2017
Състав
ГАЛЯ ЙОРДАНОВА МИТОВА, ЕМИЛИЯ ВЕРГИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, ВАЛЕНТИНА ВЕРГИЛОВА АНГЕЛОВА

Цитирани разпоредби

Р E Ш Е Н И Е град София, 24.07.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

Гражданско отделение, II-ри въззивен брачен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ

МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА

АНГЕЛОВА

ЕМИЛИЯ

АЛЕКСАНДРОВА при секретаря Мариана Ружина, и с участието на прокурора от Софийска градска прокуратура Радослав Стоев, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ МИТОВА въззивно гр. дело № 538 по описа за 2017 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба, вх. № 8008929 от 24.11.2014 г., на молителката Т.И.Б., подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 183 от 19.11.2014 г., постановено по гр. дело № 62839 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, III Гражданско отделение, 89-ти състав, с което е оставена без уважение молбата на Т.И.Б., ЕГН **********,***, с правна квалификация чл. 73, във връзка с чл. 76, ал. 4, във връзка с чл. 45, ал. 1, т. 8, предл. 1 от Закона на гражданската регистрация (ЗГР) – за допускане на промяна на пола й от женски на мъжки.. Оставил е без уважение молбата на Т.И.Б., с правна квалификация чл. 19, ал. 1 ЗГР – за допускане на промяна на имената й на Е.И.Б..

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд неправилно разгледал делото в закрито съдебно заседание без участие на молителката и без конституиране и призоваване на заинтересованите страни и Прокуратурата, като производството следвало да бъде разгледано по общите правила на охранителните производства и тези по чл. 542 и следващите от ГПК. Сочила е несъстоятелност на извода на първоинстанционния съд, че смяната на физическия пол (отстраняването на полови органи) следвало да предхожда смяната на гражданския пол, защото съдът не отчел, че съгласно нормата на чл. 128 НК операцията за смяна на пола можела да се счете за съставомерно деяние за увреждане на детеродната способност. Необосновано съдът обвързвал промяната на пола с предшествуваща хирургическа намеса, което можело да създаде значителни рискове и усложнения. Първоинстанционният съд направил едностранчива интерпретация на понятието ”пол”. Според жалбоподателя за правото били съществени онези признаци и проявления на пола, които влияели на социално значимото поведение на личността – 1. външни белези на пола, които обуславяли за третите лица предположение за принадлежност към мъжки или женски пол, и 2. индивидуалните преживявания на личността, свързани с лично усещане, възприемане и желано вмешателство в телесната структура и функционалност и с избора на социален израз на пола (възпроизведено и в Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие – Истанбул 2011 г.).

Това, че лицето било родено с женски полови белези, не било основание молбата да се отхвърли. Съобразно изложеното жалбоподателката моли да бъде отменено Решението на първоинстанционния съд и въззивният съд да постанови друго Решение, с което да уважи молбата й. Жалбата се поддържа в хода на въззивното производство, лично от въззивницата, и от нейния пълномощник. Представи и писмена защита от

11.07.2017 г.

Столична община, Столична община, Район ”Надежда” – София, Община – Поморие и Софийска районна прокуратура не са подали отговори на въззивната жалба.

Пред въззивната инстанция прокурорът от Софийска градска прокуратура изрази становище да бъде постановено Решение, с което да бъде уважена въззивната жалба.

Другите страни не бяха представлявани и не взеха участие в настоящото производство.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба на Т.И.Б.. Молителката е твърдяла, че е родена на *** г., като лице от женски пол и в удостоверението й за раждане на Поморийския народен съвет била записана като лице от женски пол, с имена Т.И.Б.. Сочила е, че тъй като външните й полови органи при раждането й били определени като женски, била регистрирана като лице от женски пол и била записана с женско име. Още в детска възраст започнала да чувства разминаване между видимия й телесeн женски пол и психичното преживяване за полова принадлежност (психичен) пол, който определяла като мъжки. Сочила е, че преживяването на това разминаване между физическия и психическия пол предизвиквало у нея траен и нарастващ дискомфорт и стрес, стигащ на моменти до депресивни епизоди и дълбока потиснатост. Причина за това била и липсата на разбиране спрямо специфичното състояние и отхвърлянето от нейните близки.

Драматичното разминаване между субективното преживяване на мъжка идентичност и напредващите през пубертета телесни промени задълбочили кризата и психо-социалния стрес, които трайно измъчвали жалбоподателката. Сочила е, че желанието й за промяна на гражданския пол било продиктувано единствено от стремежа й да приведе в хармония субективните си преживявания и опит с очакванията на социалната среда, в която живеела. Предвид което е молила да бъде постановено съдебно Решение, с което съдът да установи, че е лице от мъжки пол и да допусне промяна в собственото, бащино и фамилно име на Е.И.Б. и се отбележи съответстващите нов пол, ЕГН и имена.

В хода на първоинстанционното производство и от писмената доказателствена съвкупност в първата инстанция е установено, че молителката е родена на *** ***-

Поморие и е била вписана в акт за раждане № 16, съставен на 14.12.1962 г. в град Ахелой с имената Т.И.Б., с пол ”женски” и родители – Н.П.Б. и И.Д.Б., за които обстоятелства по делото е прието удостоверение за раждане на Т.И.Б., издадено от Поморийски народен съвет. С декларация от 15.11.2014 г. Т.И.Б. е декларирала, че никога не е сключвала брак и нямала родени деца (в брак и извън брак). От карта за предварителен медицински преглед от 22.10.2014 г. се установи, че Т.Б. е без патологии и не е съобщила за минали заболявания. В свидетелство за съдимост от 22.10.2014 г., издадено от Районен съд – Поморие е удостоверено, че Т.И.Б. не е осъждана.

Видно от приетия амбулаторен лист № 000739 от 22.10.2014 г. относно Т.И.Б., в графа ”Анамнеза” е посочено ”Транссексуален, иска да промени пола на мъжки, иска документ за пола”, а в графата ”Обективно състояние” е посочено ”женски полови органи”.

В първата инстанция не са събрани други доказателства.

В първоинстанционното Решение е прието, че в настоящия случай не е установено по никакъв начин, че молителката се е подложила на хирургична интервенция за коригиране на половите й органи.

Промяната на данните в гражданското състояние относно пола на лицето не може да предхожда настъпването на едно бъдещо несигурно събитие, каквото е молителката да завърши успешно хирургическата интервенция, поради което молбата за промяна на пола е приета за преждевременно предявена. При последващо успешно провеждане на хормонално лечение на молителката и осъществена хирургична интервенция за промяна на пола няма пречка отново да се предяви това искане.

Във въззивната инстанция при първоначалното разглеждане на делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на св. И.М.С., племенница на молителката, и е била изслушана комплексна съдебно-психиатрична и сексологична експертиза от 14.05.2014 г., чието заключение е възприето от въззивния съд. Св. С. е установила, че никога леля й не е обличала женски дрехи и винаги е била с мъжки дрехи. Самата тя я наричала ”вуйчо”. Приемала молителката като мъж и цял живот я помнела с външност на мъж. Св. С. е заявила, че го приемали като мъж, но някои хора му се подигравали, както и на новата работа му се подигравали и присмивали.

Св. С. се обръщала към молителката с името ”Емо”, като на него му харесвало да бъде мъж и се възприемал като мъж. Заключението на експертизата сочи, че Т.И.Б. е психично здрава. При нея е формирано и безспорно е налично съзнание за принадлежност към мъжки пол, като в същото време генетичният й пол е определен като женски, външните и вътрешните й полови органи са от женски тип. Това състояние се определя като транссексуалност (F 64.0 по МКБ 10-та ревизия) и не се дължи на психично заболяване. Според експертизата полът на освидетелстваната е транссексуален мъж, това състояние е необратимо и без подходящи медико-социални и правни намеси е източник на сериозен хроничен дистрес за личността.

В настоящото въззивно производство при повторното разглеждане на делото, предвид указанията на Върховния касационен съд, е допуснато изготвянето на комплексна съдебно-психиатрична и ендокринологична експертиза на въззивницата Т.И.Б., с вещи лица психиатър и ендокриналог, която да даде заключение на следните въпроси: 1. Обратими ли са предизвиканата от хормоналната терапия на въззивницата промени и дали с оглед настъпилата менопауза хормоналната терапия е довела до телесна промяна с извеждане на вторичните полови белези на мъжкия пол и потискане и заличаване на женския пол на това лице; 2. Дали в случая проведената хормонална терапия може да допринесе за телесно потвърждаване на мъжки пол на въззивницата и да покаже сериозността на лицето за промяна на гражданския му пол. Според експертизата, чието заключение настоящият съдебен състав приема за обективно и компетентно изготвено, лицето Т.И.Б. е с мъжка подстрижка, окосмяване мъжки тип по лицето, по гърдите и краката, има гърди, които лицето пристяга с ластичен колан, с видимо мъжка телесна конституция, облечена с мъжки тип облекло, с мутирал глас. В резултат на редовната хормонална терапия с ”омнадрен” на 20 дни от 2008 г. до момента има настъпила менопауза и телесна промяна с извеждане на вторични полови белези от мъжки пол и телосложение мъжки тип в резултат на хормоналната терапия и съответно фитнеса, който провежда. При нея е наличие състояние на транссексуалност, съгласно МКБ 10 – Международния класификатор на болестите 10-та ревизия, което се използва за диагностициране на заболявания, разстройства и състояния в България, повече от 10 години. При това състояние лицето желае да живее и да бъде възприемано като принадлежащо към противоположния пол, което обикновено се придружава от чувство за дискомфорт от собствения анатомичен пол или от преживяването му като несъответен. Налице е желание за хормонално и оперативно лечение (каквото не е проведено) за постигане на желания анатомичен пол. Транссексуалният идентитет (разстройство в половия идентитет) при Б. е с десетилетна давност – от юношеството й е бил установен и по повод експертни оценки от сексолог. Според експертното заключение Т.Б. е социализирана като мъж, има контакти с жени, които я възприемат като мъж. В подкрепа на това е и провежданата от нея хормонална терапия от 2008 г. с цел подтискане на женски и изграждане на мъжки външни полови белези – доколкото това е възможно с хормонална терапия. Вторичните полови белези са зависими от провежданата хормонална терапия и са обратими. В съдебно заседание вещите лица поддържат заключението си. Вещото лице психиатър д-р Г. заяви, че Т.Б. е предприела съответните действия от 2008 г., за да добие физиологичните характеристики на мъжкия пол – приема хормонални препарати с цел да придобие, доколкото е възможно, без оперативна намеса, поне външни полови белези на мъжкия пол, като видимо тя изглежда като мъж и се държи като мъж. Няма болестна мотивация за това нейно желание да смени своя граждански пол и никога това й желание не е било мотивирано от психично заболяване. Вещото лице ендокринолог д-р В. заяви допълнително, че ако се спре поставянето на ”омнадрен” ще започне постепенно да намалява интензитета на вторичните полови белези, като биха се разредили окосмяванията по цялото тяло, които сега са факт. Вещото лице ендокринолог уточни, че на тази възраст не би се постигнало пълно обратно развитие на вторичните полови белези (обратимост – женски тип), ако се спре лечението за 4 – 5 месеца. Това е така в случая, и поради наличието на поликистозна болест при Т.Б., която болест е хронично рецидивиращо заболяване и самата нейна етиопатогенеза има централни причини, при които се нарушава равновесието между естрогени и гестагени, т.е. изначално при нея има по-високо ниво на мъжките хормони над женските, респ. има начално мъжки тип окосмяване, именно поради заболяването й.