Решение № 209 от 02.09.2025, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Айтос, 02.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в закрито заседание на втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело № 20242110100447 по описа за 2024 година и като съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 247 и 248 от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е въз основа на молба от Е. Н. Х., Н. Н. Е. и Ф. Х. Х., чрез адв. Д. В., инкорпорирана в подадената от тях въззивната жалба, за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на Решение № 166 от 07.07.2025 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските.

В молбата се твърди, че на стр. 2, абз. 2 и 3 от решението се съдържа информация, която очевидно касае друго дело. Сочи се, че тази грешка подлежи на поправяне. Освен това се твърди, че страната не дължи 25 лв. за отхвърляне на иска за делба спрямо някои от страните, тъй като ищците са действали в изпълнение на разпореждане на съда от 05.06.2024 г.

Насрещната страна е подала отговор на молбата, с която не се възразява срещу искането за поправка на очевидна фактическа грешка, а по отношение на разноските се предоставя на съда да реши.

Настоящият съд намира подадената молба за допустима, но неоснователна. Аргументите са следните:

Съгласно т. 18 от Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2000 г., ОСГК, със сила на присъдено нещо се ползува само решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. С решението съдът подвежда фактите под правната норма, и ги обявява в диспозитива като правни последици, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Единствено диспозитивът на решението представлява източника на силата на пресъдено 1 нещо. Мотивите към решението не са част от него. Поради това на поправка по чл. 247 ГПК подлежи техническа грешка в диспозитива, а не в мотивите на съдебното решение. В разглеждания случай диспозитивът на съдебния акт не съдържа техническа грешка. Грешката в мотивите, макар и техническа, не е отстранима по реда на чл. 247 ГПК, поради което молбата следва да бъде оставена без уважение. В този смисъл е Определение № 313/20.11.2013 г. по гр. д. № 6/2012 г. на ВКС, I г. о.

По отношение на разноските съдът намира, че нормата на чл. 9 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, задължава съда да присъди в полза на съда държавна такса в размер на 25 лв. при отхвърляне на иска за делба. Без значение е причината за отхвърлянето. В случая съдът е указал на страната да насочи иска си и към другите лица, за да бъде проверено дали имат права в съсобствеността. Страната така или иначе е била длъжна да направи това, поради което не може да обвинява съда, че й е дал указания да отстрани свой пропуск.

Така мотивиран и на основание, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. Н. Х., Н. Н. Е. и Ф. Х. Х., чрез адв. Д. В., инкорпорирана в подадената от тях въззивната жалба, за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение на Решение № 166 от 07.07.2025 г. по гр. д. № 447/2024 г. на Районен съд – Айтос в частта за разноските

Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от получаване на препис от същото.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________ 2