Решение № 612 от 13.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 612 гр. С., 13.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20211110150724 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] против П. Д. Т. и К. В. Т. – при условията на разделна отговорност помежду им (след прекратяване на производството по делото в частта относно предявените искове против ответниците Е. В. Т. и Д. В. М. с влязло в сила определение от 29.07.2022 г. на основание чл. 232 ГПК – поради оттегляне на исковите претенции по отношение на тези ответници) кумулативно обективно и субективно пасивно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане – всеки от ответниците по ½ част (след допуснато изменение на исковите претенции срещу тези ответници на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК чрез увеличаване на техните размери с протоколно определение от 24.10.2022 г.) от следните вземания: сумата от 774,58 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м.

04.2019 г. до топлоснабден имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], сумата от 135,04 лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.01.2021 г., сумата от 23,26 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м. 12.2017 г. до м. 04.2019 г., както и сумата от 5,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 30.01.2018 г. до 12.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г. до окончателното им погасяване, които суми се разпределят между двамата ответници, както следва: по 387,29 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.

05.2017 г. до м. 04.2019 г., по 67,52 лева, представляваща обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.01.2021 г., по 11,63 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м. 12.2017 г. до м. 04.2019 г., както и по 2,60 лева, представляваща обезщетение за забава върху възнаграждението за дялово разпределение за периода от 30.01.2018 г. до 12.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.08.2021 г. до окончателното им погасяване.

1

Ищецът твърди, че ответницата П. Д. Т., заедно с лицето В. К. Т. били потребители за битови нужди на доставяната от него топлинна енергия в топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№]. Посочва, че след смъртта на лицето В. Т., във връзка с доставката на топлоенергия до имота възникнало облигационно правоотношение между ищцовото дружество, като доставчик на същата и ответницата П. Т. и ответника К. Т. В.

(законен наследник на В. Т.), от друга страна, като потребители – клиенти на топлинна енергия съгласно § 1. т.2а ДР на Закона за енергетиката. Изяснява, че правоотношението е възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че през процесния период е доставил до имота топлинна енергия, като ответниците не са изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово разпределение в края на отчетния период на база реален отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение. Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответниците, като клиенти на топлинна енергия, е следвало да заплатят стойността на същата в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. П. Т. и К. Т. не погасили в срок дължимите суми в размер от 774,58 лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 05.2017 г. до м. 04.2019 г., 135,04 лева - обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за периода от 15.09.2018 г. до 12.01.2021 г., 23,26 лева – цена на услугата дялово разпределение на топлинната енергия за периода от м.

12.2017 г. до м. 04.2019 г., както и сумата от 5,21 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 30.01.2018 г. до 12.01.2021 г., като всеки от ответниците отговаря за заплащането на 1/2 част от същите. Намира за дължима и претендира законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземанията. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответниците П. Д.

Т. и К. В. Т., като в законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК същите не са депозирали писмени отговори. В проведените открити съдебни заседания ответниците не се явяват, не изпращат представител, като по делото не са представени и писмени становища от последните във връзка с предявените искови претенции.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.

200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно и субективно пасивно съединяване.

С протоколно определение от 24.10.2022 г. съдът е уважил искането на ищеца [фирма] и е допуснал изменение на предявените срещу П. Д. Т. и К. В. Т. осъдителни искове по реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК – чрез увеличаване на техния размер по начин, че всеки от ответниците да отговаря за по 1/2 част от общото задължение при конкретно посочване на претендираните от тях суми.

За прецизност следва да се отбележи, че при съобразяване с размерите на първоначално предявените срещу тези ответници искове, се достига до извод, че реално 2 изменението от 24.10.2022 г. се отразява върху исковете, насочени срещу ответника К. Т., доколкото макар променена идеалната част, претендирана от ответницата П. Т. от 3/6 части (съгласно уточнителната молба от 30.09.2021 г.) на 1/2 част, се касае за едни и същи по размер вземания, доколкото 3/6 части се равнява на 1/2 част.

По същество:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

Основателността на иска за цена на потребена топлинна енергия предполага установяване от ищеца, при условията на пълно и главно доказване, възникването и съществуването през процесния период на облигационно отношение между него и ответниците с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответната страна – при съответните части, е възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания размер, както и, че през процесния период в сградата, в която се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение, при което е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.

В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град С., приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ, публикувани във вестник Монитор на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.

Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да поиска от продавача откриване на партида.

Събраните по делото писмени доказателства сочат, че с договор от 18.03.1992 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти (НДИ), сключен между кметски наместник, въз основана на Заповед № [№]/90 на Председателя на ИК на Общински народен съвет – община С., и В. К. Т. и П. Д. Т., като купувачи, е извършена покупко – продажба на недвижим имот, представляващ апартамент 19, собственост на държавата /ведомствен на СО „промишлено строителство“/, находящ се в [адрес], построен в комплекс „Х.С.“ със застроена площ от 65,36 кв. м., с принадлежащите избено помещение № 19 с полезна площ от 2,87 кв. м. и 0,975 % идеални части от общите части на сградата. В договора е посочено, че покупната цена на имота и режийните разходи за същия са заплатени изцяло от купувачите съгласно квитанция № 654/51 от 18.03.1992 г.

Установява се, от представената информация от „Г.и.с.“ (ГИС) С., обективирана в писмо с вх. № 53307/18.03.2022 г., че настоящ административен адрес: [адрес] се отнася за 3 многофамилна жилищна сграда с четири входа, отразена с идентификатор [№] в КККР, одобрени със Заповед № [№] от 24.07.2017 г. на изп. директор на АГКК, попадаща в кв. 44 по плана на местност „С. – Х.С.“ – С.о. и находяща се на територията на ж.к. „Х.С.“, район С., описвана със стар адрес: [адрес].

Съгласно приетото по делото Удостоверение, издадено от С.о., район С. на изградения след 1976 г. на територията на района жилищен комплекс е дадено наименование ж.к.

„Х.С.“, като до момента наименованието не е променено с решение на Столичен общински съвет от ж.к. „Х.С.“ в популярното сред населението име ж.к./кв. С., не е извършвана и промяна в административните номера на жилищните сгради.

Изяснява се, че в поименен списък за броя на живущите по апартаменти в жилищна сграда – блок 48, вх. А и Б, ж.к. „С.“, [адрес] е вписано лицето В. К. Т., с ЕГН: **********, с посочени: [адрес], отоплителна кубатура от 164 м3 и брой на членове – 4. Информацията е удостоверена с подписа на лицето (обстоятелство, неоспорено в процеса).

Изяснява се, че в поименен списък – Приложение № 1 към Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от жилищна сграда – блок 48, вх. А и вх. Б в ж.к.

„Х.С.“, на което е взето решение да се сключи договор с [фирма] за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки, съответно за избор на упълномощен представител на етажната собственост, който да подпише договора и за определяне на относителен дял на разхода на топлинна енергия, свързан с топлоотдаване от главните линии на общите сградни инсталации, като собственик на апартамент № 19 в сградата се е подписало лицето В. Т. с посочен отопляем обем от 143 м3 и отразени данни: „спряно – затапен“.

Разпечатката съдържа 32 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8881fa1f-6620-4b54-a862-9fbf63062573