Решение № 242 от 22.06.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 242 гр. Пловдив, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги В. Чамбов

Членове:

Емил Люб. Митев

Антония К. Роглева при участието на секретаря Нели Б. Богданова като разгледа докладваното от Георги В. Чамбов Въззивно търговско дело № 20225001000624 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „О** - З.“ АД против решение № 29 от 04.05.2022 г., постановено по т.д. № 148 по описа за 2021 г. на Окръжен съд Хасково, в частта, с която ЗАД „О** - З.“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 432, ал, 1 вр. чл. 498, ал. 3 КЗ на М. И. Х., сумата от 35 000 лева за разликата над 35 000 лева до присъдената сума от 70 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания в резултат на увреждания, получени при ПТП, настъпило на 25.07.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.07.2019 г. до окончателното й изплащане.

В жалбата се съдържа оплакване, че в обжалваната част решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, необосновано и несъобразено със събраните доказателства. Искането е в тази част решението да се отмени и вместо това да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли за разликата 1 над сумата от 35 000 лева до уважения размер от 70 000 лева, както и да се присъдят сторените деловодни разноски. Решението е обжалвано и в частта относно началната дата, от която е присъдена законна лихва върху главното вземане. Изразено е становище, че доколкото отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна, началната дата на лихвата се определяло по правилата на чл.380 и чл. 496, ал. 1 КЗ.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищцата М. И. Х., с който се изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Окръжен съд Хасково в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди. Заявено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на безплатно представлявалото ищцата в това производство адвокатско дружество.

Апелативен съд Пловдив, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Производството пред Окръжен съд Хасково е образувано по предявени о т М. И. Х. против ЗАД „О** - З.“ АД обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, за заплащане на следните суми: 70 000 лв., предявен като частичен за целият иск от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на увреждания, получени при ПТП, настъпило на 25.07.2019 г.; сумата от 1 600 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат от уврежданията от същото ПТП, ведно със законна лихва върху главните вземания, считано от 25.07.2019 г. до окончателното им изплащане.

Исковете се основават на следните, установени по делото факти:

На 25.07.2019 г. около 08.00 часа, в гр. Л., при извършване на ляв завой от ул. Р.“ към ул. „О. П.“, водачът на товарен автомобил „Д.“ с ДК № ******** Т. А. И., в нарушение на правилата за движение - чл.119 ал.1 от ЗДвП и причинила ПТП, неосигурявайки предимство, е блъснала пресичащата на пешеходна пътека на ул. „О. П.“ М. Х., причинявайки й различни телесни увреждания.

Установено е също, че вина за настъпилото ПТП има водачът на товарен автомобил „Д.“ с ДК№ ******** Т. И., която при извършване на маневрата ляв завой, възприемайки визуално пресичащата на пешеходната пътека Х., е могла да я забележи, доколкото същата се е намирала в 2 полезрението й, била е длъжна да спре и да я пропусне да пресече улицата.

Безспорно установено е също, че собственикът на товарния автомобил „Д.“ с ДК№ ********, към деня на произшествието е имал сключен договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество, валидна за периода от 08.03.2019 г. до 07.03.2020 г.

Не е спорно също, че вследствие от удара, ищцата М. Х. е получила следните увреждания: счупване на горния край на дясната раменна кост закрито; наличие на видима деформация, оток, хематом и костни крепитации; патологична подвижност в областта на дясната раменна става; фрактура в основата на пубисната кост вдясно с трети фрагмент и проследяваща се фрактурна ивица до ацетабулум; фрактура на седалищната кост вдясно; фрактура на симфизата вляво; в меките тъкани пресакрално на нивото на фрактурата на маса латералия вдясно уплътнена мастна тъкан с хематом.

Получените вследствие процесното ПТП увреждания са наложили първоначална хоспитализация, операция и болнично лечение през периода от 25.07.2019 г. до 29.07.2019 г. Извършена е оперативна интервенция на пострадалата, при която под обща анестезия била извършена кръвна репозиция с последваща метална остеосинтеза на фрактурата, както и за обздвижване на дясната ръка с ортеза. Пострадалата е изписана от болницата с предписание за провеждане на антибиотична и антикоагулантна медикаментозна терапия и спазване на строг постелен режим. Лечебният и възстановителен период продължил в домашни условия не по-малко от 10 – 12 месеца.

След операцията, е следвал възстановителен период в домашен режим и провеждане на рехабилитации, като през целия период след инцидента и извършената операция, ищцата е била обездвижена на легло около пет месеца, не могла да се придвижва без чужда помощ и без помощни средства, както и да се обслужва самостоятелно през един доста продължителен период.

Според приетото по делото и неоспорено от страните заключение на вещото лице д-р Х. Е., самият период на възстановяване на ищцата продължава и понастоящем. Вещото лице е констатирало, че за разлика от възстановяването от травмата на таза, оздравителният процес на счупената дясната раменна кост на Х. все още не е приключил, тъй като съществувало затруднение в движението на ръката, което щяло да остане пожизнено.

Вследствие от получените увреждания и продължителното обездвижване, и въпреки че е спазвала предписаното й лечение и е провела рехабилитация на травмите, понастоящем ищцата изпитвала болка, умора в ставите при клякане 3 и изправяне.

Установено е следователно, че получените от ищцата травматични увреждания са й причинили продължителни и силни по степен болки и страдания. Освен, че са довели до разстройство на здравето на ищцата, с трайно затруднения на движението на дясната ръка, получените вследствие произшествието травми са били свързани със силни болки, травмираща оперативна интервенция, продължително обездвижване и произтичащите от това неудобства – затруднения в извършването на обичайните всекидневни дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването.

Въпреки навременното лечение, както и обездвижването на пострадала, предвид характера и тежестта на травмите, възстановяването й е продължило през един дълъг период и все още не е приключило напълно. Установено е, че Х. продължава и понастоящем да търпи болки и неудобства, заради непълното възстановяване на увредената ръка и произтичащите от това затруднения с движението и пълноценното използване на този крайник.

Освен описаните физически болки и страдания, получените увреждания и съпътстващите ги усложнения са довели до продължителен и труден възстановителен процес, който се е отразил неблагоприятно върху психическото състояние на ищцата и социалните и контакти. Вследствие преживения стрес от инцидента и последвалото лечение, медицински процедури, продължителен възстановителен процес, свързан с трайно обездвижване и затруднения в обслужването, Х. станала раздразнителна, плачлива, загубила ежедневните си контакти с близки и приятели. Заради получените увреждания, както и заради влошеното общо физическо и психично състояние, ищцата е била принудена да преустанови упражняването на професията си като лекар физиотерапевт.

Установените по делото факти са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл. 432 КЗ във вр. с чл. 493 от КЗ т. е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.

Основният спор между страните е свързан с размер на дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Окръжен съд Хасково се е съобразил с установените по делото обстоятелства относно характера и степента на понесените от М. Х. болки и страдания, които са 4 определящи за размера на обезщетението, като при установяване на конкретните им проявления, интензитета и продължителността им, се е позовал на заключенията на съдебно-медицинската експертиза, както и на свидетелските показания.

Поддържаните във въззивната жалба оплаквания на ответното застрахователно дружество за несъответствието на определения с обжалваното решение размер на застрахователното обезщетение за неимуществените вреди с характера, интензитета и степента на претърпените от ищцата болки и страдания, в резултат на получените от процесното ПТП травми, са неоснователни.

При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди, съобразно с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, следва да се изхожда преди всичко от вида, характера и броя на уврежданията; продължителността и степента на претърпените болки; физическия, психически, битов и социален дискомфорт; продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и възстановителния период, прогнозата на възстановяване и пр.

В случая е безспорно установено, че причинените на ищцата травматични увреждания се характеризират със сравнително висока тежест, обусловена от характера и мястото на получените увреждания, което е свързано с изпитване на силни болки и страдания, продължили през един сравнително дълъг период и все още неотшумели напълно.

В случая, вследствие процесното ПТП ищцата е получила счупване на дясната рамена кост и множество счупвания на тазовите кости, което е наложили извършването на операция. Въпреки проведеното продължително лечение и рехабилитации, травмите са довели до трайно физическо увреждане. Продължителните и силни болки са били съпътствани и с други физически страдания – продължително обездвижване, трайно ограничаване на телесните движения, което на свой ред е довело до продължително влошаване качеството на живот на пострадалата и до значителни промени в него - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в самообслужването, невъзможност за един дълъг период да се движи и да извършва обичайните си дейности и да се обслужва самостоятелно, както и невъзможността след възстановяването да упражнява професията си на лекар 5 физиотерапевт.

Неоснователно е и поддържаното във въззивната жалба възражение, че не следвало да се кредитират показанията на свидетелите, тъй като същите били заинтересовани от изхода на спора. Освен, че не е налице процесуална забрана за установяване на обстоятелствата относно здравословното, физическо и психично състояние на ищцата след произшествието, и периода на възстановяване със свидетелски показания, установеното от разпитаните по делото свидетели относно тези релевантни за спора факти се подкрепя от останалите доказателства по делото, както и от приетите и неоспорени заключения на СМЕ и САТЕ. Поради това и независимо от наличната родствена връзка на тези свидетели с ищцата, първонстанционният съд обосновано ги е кредитирал във връзка с установяване на относими към спора факти.

Отчитайки общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищеца неимуществени вреди, настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер от 70 000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

В този смисъл в частта относно главния иск обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната му част.

Основателно е сдържащото се във въззивната жалба оплакване за неправилно определяне началната дата, от която се дължи законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение.

Разпечатката съдържа 37 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8881b649-6f1a-4a5e-920a-5e25c79adfdc