Определение № 323 от 15.01.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 323 гр. Бургас, 15.01.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20252120100200 по описа за 2025 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по изпратена по местна подсъдност от Софийски районен съд искова молба на „М.” ЕООД, против „А1 Б.” ЕАД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.

Исковата молба е предявена пред Софийски районен съд, който е посочен и като неин адресат съгласно чл. 127, ал. 1, т. 1 ГПК. В обстоятелствената част на исковата молба обаче ищецът моли спорът да се разгледа по местонахождението на поделението/клона на ответника в град Бургас, като сочи разпоредбите на чл. 113 и чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК като правни основания за това. По делото не е постановено разпореждане по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба за отговор на ответника. С определение Софийски районен съд прекратява производството и изпраща делото по местна подсъдност на Районен съд – Бургас с мотиви, че подсъдността по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е изборна, като ищецът е избрал спорът да се разгледа по местонахождението на клона на ответното дружество в град Бургас.

На основание чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е подсъдно Настоящият съдебен състав на Районен съд – Бургас намира, че не са налице основания за разглеждане на спора от него съобразно приложимите процесуални правила относно местната подсъдност.

Съгласно разпоредбата на чл. 105 ГПК, уреждаща общата местна подсъдност, искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника. В този смисъл е и правилото на чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК – искове срещу юридически лица се предявяват пред съда, в чийто район се намира тяхното седалище.

Разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК урежда специална изборна местна подсъдност, като предвижда, че по спорове, възникнали от преки отношения с поделения или клонове на юридически лица, исковете могат да се предявяват и по тяхното местонахождение. В случая обаче не може да се приеме, че ищецът е избрал да предяви иска си пред Районен съд – 1

Бургас, след като е сезирал Софийски районен съд. Не се касае за противоречие, което да подлежи на отстраняване с уточнителна молба от ищеца, доколкото исковата молба е адресирана до Софийски районен съд и е подадена пред него. Ето защо заявеното в обстоятелствената част на исковата молба желание на ищеца спорът да се разглежда от Районен съд – Бургас няма правно значение и не може да дерогира изборът, който ищецът вече е извършил с депозиране на исковата молба в Софийски районен съд. Изборът между общата подсъдност по чл. 108, ал. изр. 1 и специалната изборна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК принадлежи на ищеца, а не на ответника, поради което ответникът не би могъл с отговора на исковата молба да избере друг съд, различен от избрания от ищеца Софийски районен съд. Евентуалното възражение на ответника за местна неподсъдност в срока за отговор на исковата молба съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК би било неоснователно с оглед безспорното обстоятелство, че седалището на ответника е в град София. Въз основа на изложеното Районен съд – Бургас намира, че в случая ищецът не избрал специалната изборна подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК, поради което спорът не му е подсъден на това основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 113, изр. 1 ГПК исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния. На основание чл. 119, ал. 2 ГПК въпросът за спазването на подсъдността по чл. 113 ГПК може да се повдига служебно от съда до приключване на първото по делото заседание. В случая Софийски районен съд не се е позовал на разпоредбата на чл. 113 ГПК, за да изпрати делото по подсъдност на Районен съд – Бургас, но ищецът я е посочил като основание за разглеждане на делото от Районен съд – Бургас в обстоятелствената част на исковата молба, поради което настоящият съдебен състав намира за необходимо да се произнесе и относно приложимостта на чл. 113 ГПК към процесния случай. За да бъде дерогирана установената в чл. 105 и чл. 108, ал. 1, изр. 1 ГПК обща подсъдност и да намерят приложение правилата на специалната подсъдност по чл. 113 ГПК, е необходимо ищецът да има качеството „потребител“ по смисъла на ЗЗП. Съгласно практиката на Съда на Европейския съюз, качеството „потребител“ следва да бъде признато на всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директива 93/13, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, според което потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Следователно разпоредбата на чл. 113 ГПК, която регламентира специална местна подсъдност по искове на и срещу потребители, е неприложима по отношение на юридическите лица, какъвто е ищецът. Понятието „иск на потребител“, за който е приложима специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК, касае само случаите, при които ищецът има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз основа на съответния специален закон – така определение № 4276 от 28.12.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5361/2023 г., IV г. о., ГК. Съгласно разпоредбата на т. 49 от ДР на Закон за електронните съобщения (в ред. действаща към датата на сключване на Договора от 03.12.2021 г., приета с ДВ бр.20/09.03.2021г.) „потребител“ е физическо лице, което ползва или заявява ползване на обществена електронна съобщителна услуга за цели, излизащи извън обхвата на неговото 2 занятие, стопанска дейност, служба или професия. Следователно ищецът няма качеството на потребител и съобразно приложимия специален закон. Съображение 259 от Директива 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения предвижда, че някои от разпоредбите за защита на крайните ползватели, които по принцип се прилагат само за потребителите, а именно разпоредбите за предоставяне на информация за договорите, максималната продължителност на договора и пакетите, следва да бъдат от полза не само за потребителите, но и за микропредприятията и малките предприятия, както и за организациите с нестопанска цел съгласно определеното в националното право.

Следователно Директива 2018/1972 предоставя на микропредприятията, малките предприятия и организациите с нестопанска цел права на потребители само по отношение на задълженията на доставчиците за предоставянето на информация за договорите, максималната продължителност на договора и пакетите, без обаче да им придава качеството на потребители. Въз основа на изложеното Районен съд – Бургас намира, че ищецът като юридическо лице не може да бъде признат за „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР от ЗЗП, поради което няма право да се ползва от специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК за предявяване на иска пред Районен съд – Бургас, в чийто съдебен район се намира седалището му.

С оглед на горните мотиви настоящият състав счита, че Районен съд – Бургас не е местно компетентен да разгледа спора по същество, поради което делото следва да бъде прекратено с повдигане на спор за подсъдността му пред Окръжен съд – Бургас.

Така мотивиран, на основание чл. 122 ГПК, Районен съд – Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 200/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ПОВДИГА СПОР за местна подсъдност между Районен съд – Бургас и Софийски районен съд пред Окръжен съд – Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Да се изпрати делото на Окръжен съд – Бургас по компетентност.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

3