Решение № 30 от 05.03.2020, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 30 гр. Варна, 05.03.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд,

Гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

МАРИЯ

МАРИНОВА при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 30 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по подадени въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, насочени срещу различни части на решение № 129/16.10.2019г., постановено по т.д. № 322 по описа за 2018г. на Окръжен съд – Добрич, както следва:

1.Въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве”, АД, ЕИК *********, гр. София, против решението в частта му, с която същото е осъдено да заплати на Г.С.И. ***48 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени щети - болки и страдания, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.09.2017г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.04.2018г. до окончателното ѝ изплащане, на осн. чл. 432 от КЗ вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Изложено е, че е неправилен извода на съда, че вина за настъпилото ПТП има водачът на лекия автомобил „Пежо“, тъй като образуваното за случая наказателно производство до момента не е приключило и липсва акт, който със сила на пресъдено нещо да обвързва по този въпрос произнасянето на съда. Счита се, че вината не е установена и чрез заключението на САТЕ, тъй като същото е основано единствено на свидетелските показания на пътниците от микробуса, които имат качеството на ищци в други производства, насочени против застрахователното дружество, поради което те са пряко заинтересовани от изхода на делото.

Неправилни се считат действията на съда по преценка на доказателствата по делото относно установяването на травмите на ищцата и процесът на възстановяването ѝ, тъй като от заключението на СМЕ не се е установила продължителността на болките и страданията, нито пък какво е здравословното състояние на ищцата към настоящия момент. Счита се, че по делото не е установено ищцата да е имала кръвоизлив в коремната кухина, както и че същата се е възстановила в рамките на един месец и се е върнала на работа в семейното магазинче. Счита се, че съдът неточно е определил процента на съпричиняването на вредите от страна на ищцата, която не си е била поставила предпазния колан при настъпването на процесното ПТП, което според въззивника следва да се определи на поне 50%. Поддържа се още, че съдът неправилно е определил и размера на обезщетението за неимуществени вреди като не е спазил принципа на справедливостта, уреден с нормата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като не са били съобразени реално претърпените от ищцата болки и страдания в резултат на доказани от процесното ПТП телесни увреди. Претендира се решението в обжалваната му част да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, а в условията на евентуалност – да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и съответните размери на разноски, адвокатски възнаграждения и държавна такса. Претендира се присъждането на разноските за настоящото производство, изразяващи се в заплатена ДТ и юрисконсултско възнаграждение, както и разноските, направени в първоинстанционното производство.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна Г.С.И., подаден чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, представлявано от адв. М. Я. и адв. В. З.

/отговорът е подписан от адв. М. Я./, с който въззивната жалба е оспорена като неоснователна, а решението му в обжалваната част за правилно, обосновано и законосъобразно. Споделят се изводите на съда, основани на доказателствата по делото, вкл. и на заключението на САТЕ, че процесното ПТП е причинено при условията на съизвършителство от двамата водачи, участвали в ПТП. Заключението е базирано не само на свидетелските показания, а и на данните от протокола за оглед на местопроизшествието и фотоалбума към досъдебното производство. Липсата на влязла в сила осъдителна присъда по отношение на делинквента не изключва процесуалната възможност за доказването на елементите от деликта с всички допустими доказателствени средства в рамките на гражданския процес, което се счита, че е осъществено по настоящото дело спрямо водача на лекия автомобил М.Т.М.

Поддържа се, че по делото е осъществено пълно и главно доказване на претърпените от ищцата травматични увреждания от процесното ПТП и интензитета и продължителността на търпените вследствие на същите болки и страдания. Оспорва се поддържаното от въззивника становище, че съпричиняването на вредите от страна на ищцата следва да се определи на поне 50%, тъй като евентуалния ѝ принос следва да се определи на не повече от 20%. Изложено е в тази връзка, че непоставянето на предпазния колан е само един от елементите, довели до настъпването на вредите. Не всяко поведения на пострадалия, действие или бездействие, дори когато не съответства на предписанието на закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Релевантен за извода за съпричиняване на вредата е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до настъпването им, наред с проявеното от виновния делнквент неправомерно поведение. Непоставянето на обезопасителния колан от ищцата не може да се определи като предпоставка за осъществяването на деликта. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, ведно с присъждане на разноските за въззивното производство.

2.

Насрещна въззивна жалба от Г.С.И. ***, подадена чрез Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, представлявано от адв. М. Я. и адв. В. З., насочена против решението в частта му, с която е отхвърлен иска на ищцата против „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве”, АД, гр. София, за разликата над присъдения размер от 48 000 лв. до претендирания размер от 100 000 лв., претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени щети - болки и страдания, причинени от пътно-транспортно произшествие, настъпило на 29.09.2017г. Счита се, че решението в тази му част е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита се, че размерът на присъденото обезщетение е изключително занижен и определен в нарушение на принципа за справедливост, установен с чл. 52 от ЗЗД, тъй като не са били отчетени действителния размер на моралните вреди с оглед характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките, както и икономическата конюнктура към момента на увреждането. В тази връзка са изложени подробни съображения и са приведени аргументи с оглед конкретно установената по делото фактическа обстановка относно претърпените травми, преживените болки и тяхната интензивност и продължителност, включително и шокът от преживяното. Приведени са аргументи и от одобрените нива на застрахователно покритие, размерите на застрахователните премии и тенденциите към увеличаване им с оглед пълното компенсиране на вредите. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на сума в размер на още 52 000 лв. като обезщетение на неимуществените вреди на ищцата, ведно със законната лихва от 26.04.18г. до окончателното ѝ изплащане, ведно с направените разноски и адвокатско възнаграждение.

В предвидения срок е депозиран отговор на насрещната въззивната жалба от „Застрахователно акционерно дружество Даллбогг: Живот и Здраве”, АД, с който последната е оспорена като неоснователна. Претендира се решението в обжалваната му от ищцата част да бъде потвърдено като допустимо, правилно и законосъобразно, излагайки аргументи за това. Претендира се присъждането на разноски на застрахователното дружество в качеството му и на въззиваем в настоящото производство, образувано по насрещната въззивна жалба.

Всяка една от депозираните жалби и подадените отговори се поддържат от страните чрез процесуални представители – с писмена молба от представителя на застрахователното дружество и чрез явилия се в с.з. представител на Г.И..

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в съответните процесуални срокове за това, от страни с правен интерес от обжалването на съответните части от обжалваем първоинстанционен съдебен акт и при наличието на доказателства за надлежна представителна власт /вкл. и чрез представените такива с молбата от 04.02.20г. от адв. М. Я./.

Поради това същите се явяват допустими.

За да се произнесе настоящият съд съобрази следното от фактическа и правна страна:

В исковата молба, депозирана в съда на 12.10.18г., ищцата Г.И. твърди, че на 29.09.2017г. на главен път Добрич-Варна са ѝ били причинени телесни увреждания, вследствие на настъпилото ПТП между микробус „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ТХ 7465 АМ, в който тя е пътувала като пътник /движел се в посока Варна/, и движещия се в обратна посока към гр. Добрич, л.а. „Пежо“ 406 с рег. № ТХ 5561 ХА, управляван от М.Т.М. Поддържа се, че ПТП е настъпило вследствие виновното и противоправно поведение на М.М., тъй като при управлението на посочения автомобил, същият е нарушил правилото на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП като е навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, което е довело до челен удар между двете МПС. Налице било образувано и висящо досъдебно наказателно производство. В резултат на това ПТП ищцата е претърпяла травма на интраабдоминални органи без открита рана на корема. Била е приета в болнично заведение на 29.09.17г. и по спешност е извършена операция /лапаротомия/ на коремната кухина, при което е открито кървене от долния ръб на черния дроб в областта на срастванията на ретроперитонеума. Направен бил лаваж на коремната кухина и на пострадалата е бил поставен дрен. На 04.10.17г. ищцата била изписана от лечебното заведение, но силните болки в областта на корема са ѝ създавали изключителни неудобства, свързани с битовото ѝ обслужване и задоволяване на ежедневните ѝ нужди. За същите тя изцяло е разчитала на своите роднини. Претърпените травматични увреждания са дали негативно отражение на общото душевно и физическо състояние на пострадалата, която е преживяла психическа травма от катастрофата. Твърди, че има нарушения на съня като продължава да сънува инцидента. Сочи се, че лекият автомобил, управляван от М., е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество чрез застрахователна полица, валидна и към датата на настъпилото ПТП. Била е отправена на осн. чл. 380, ал. 1 от КЗ претенция от ищцата до застрахователя за заплащане на претърпените от пострадалата неимуществени вреди, но застрахователят не се е произнесъл в срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Отправеното до съда искане е за осъждане на застрахователното дружество да заплати на ищцата сумата от 100 000 лв. като обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, виновно причинени от М. М. при управлението на застрахованото при ответника МПС, ведно със законната лихва от 26.04.18г. /крайната дата за произнасянето на застрахователя по предявената извънсъдебна претенция/ до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно собствеността и ползването на описания лек автомобил „Пежо“ 406 с рег. № ТХ 5561 ХА, по силата на застрахователна полица от 17.02.17г. Оспорва се процесното ПТП да е било причинено виновно и противоправно от М.М. Оспорен е представеният от ищцата Констативен протокол за ПТП № 2554/29.09.17г., тъй като същият бил съставен от служители на КАТ само по данни от статичната обстановка, без същите да са наблюдавали инцидента в неговата динамика. Протоколът бил съставен изцяло по данни на водача на микробуса, тъй като водачът на лекия автомобил М.М. е починал при инцидента, а спътникът му е бил в състояние на кома. Оспорен е като прекалено завишен и размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди. Оспорени са и твърдяните от ищцата травми, тяхната продължителност, както и последиците от същите върху нейната психика.