Решение № 122 от 09.05.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 122 гр. ХАСКОВО, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря В.И. К. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500147 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 – 273 от ГПК.

ВЪЗЗИВНИКЪТ

–

„ЗАСТРАХОВАТЕЛНА

КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София е останал недоволен от Решение № 745 от 23.12.2022 год., постановено по гр.д. № 304 / 2022 год. по описа на Районен съд - Хасково, поради което го обжалва с молба решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което отхвърли иска за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, предявен на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – Д. А. Ц. – оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по гр.д. № 304 / 2022 год. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по искова молба, подадена от Д.

А. Ц. против „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София, с искане за присъждане на сума в размер на 411.90 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, до който размер е допуснато изменение на иска, чрез увеличаване на първоначално предявения като частичен – за сума от 100 лева, ведно със законната лихва, считано от 08.07.2021 год., допуснато с определение, постановено в съдебно заседание от 28.11.2022 год.

1

Безспорно по делото е установено, че на

07.07.2021 год., около 11.30 ч., на първокласен път I – 8 Пловдив - Хасково е станало пътно транспортно произшествие /ПТП/ между управлявания от ищеца лек автомобил марка „ Smart“, модел „Forfour“, с рег. № *** и движещия се пред него влекач марка „Ивеко АС 440“, с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке, марка „ZASLAW“, с рег. № ***, в резултат на което на автомобила, собственост на ищеца са причинени щети, изразяващи се в напукване на предното панорамно стъкло, наложило подмяната му.

В тази насока – досежно участниците в станалия на посочената дата, пътен инцидент и вида на щетите, причинени на автомобила, собственост на ищеца, съдът цени приетия като писмено доказателство двустранен констативен протокол за пътно транспортно произшествие от 07.07.2021 год., подписан от двамата водачи, неоспорен от въззивника, с процесуалното качество на ответник по иска при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, включително и на съдържащата се в протокола схема, удостоверяваща увреждането на автомобила, собственост на ищеца, съгласно приложеното по делото свидетелство за регистрация, Част I.

Досежно вида на увреждането и обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, съдът цени и показанията на свидетеля Л., който в деня на пътния инцидент е управлявал застрахованото при ответника МПС, описано по-горе, а именно - влекач марка „Ивеко АС 440“, с рег. № ***, с прикачено към него полуремарке, марка „ZASLAW“, с рег. № ***. От показанията на свидетеля се установява, че преди произшествието, зад него се е движел автомобил, управляван от ищеца, който след като го изпреварил, го принудил да отбие и да спре. Тогава свидетелят Л. установил, че предното стъкло на автомобила на ищеца е пукнато. В показанията си свидетелят твърди, че в деня на произшествието е превозвал само ситен пясък, както и това, че непосредствено преди инцидента, ремаркето е било празно. Местопроизшествието било посетено от управителя на фирмата, собственост на застрахованото при ответника, превозно средство, от страна на който бил изготвен двустранен констативен протокол, приет като писмено доказателство по делото, подписан от свидетеля и от ищеца. Като свидетел по делото е разпитан и сина на ищеца – А.Ц., от показанията на който се установява, че в деня на пътния инцидент е пътувал заедно с баща си. Пред управлявания от ищеца автомобил се е движел камион. Поддържали дистанция от около 40 метра. Свидетелят твърди, че от камиона е изхвърчал камък, който пукнал стъклото на автомобила, собственост на баща му. Ударът на камъка в стъклото бил изключително силен. Камъкът връхлетял рязко, удряйки се в стъклото. Изпреварили камиона, като му подали авариен сигнал, за да го предупредят, че искат да говорят с шофьора. Бил подписан двустранен акт.

От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, автотехническа експертиза се установява, че стойността на вредите на автомобила, 2 собственост на ищеца възлизат на сума от 411.90 лева, определена по средни пазарни цени за нови авточасти и труд. От техническа и експертна гледна точка, извършените от ищеца разходи в размер на 452.73 лева, съгласно представените по делото фактури № 5000060849 от 02.11.2021 год. – за 382.73 лева – за челно стъкло и № 1000012219 18.11.2021 год. – за 70 лева – за монтаж – автостъкла, са определени от експерта като такива в рамките на обичайно дължимите. Вещото лице посочва, че е налице причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените на ищеца вреди. В констативната част на заключението си вещото лице посочва, че вероятно камъкът, ударил лекия автомобил, управляван от ищеца е бил заклинен /притиснат/ между задния капак на каросерията на „гондолата“ на товарния автомобил, управляван от свидетеля Л., и основния й корпус и при вибрациите, предизвикани от лошия терен се е освободил, като при полета му, преди падане на терена е бил посрещнат от челната част на лекия автомобил, или е бил надигнат и отхвърлен от терена, от гумите на товарния автомобил в посока назад към движещия се зад него лек автомобил.

Като безспорно съдът приема и това, че към датата на настъпване на ПТП – 07.07.2021 год. е бил в сила договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен между собственика на влекач, марка „Ивеко АС 440“, с рег. № ***, и прикачено към него полуремарке, марка „ZASLAW“, с рег. № *** и ответника „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС“ АД – гр.София. В тази насока съдът цени приетата като писмено доказателство проверка за сключена застраховка „Гражданско отговорност“ от 19.11.2021 год., видно от която е още, че срокът на действие на договора е от 16.08.2020 год. до 15.08.2021 год. В подкрепа на това обстоятелство е и представената от ответника и приета като писмено доказателство застрахователна полица от 20.07.2020 год.

Безспорно е и това, че на 08.07.2021 год. от страна на ищеца е отправено до ответника, уведомление за настъпило застрахователно събитие, с искане за определяне и присъждане на застрахователно обезщетение. Постановеният от застрахователя отказ за определяне и изплащане на поискано от пострадалия застрахователно обезщетение, обективиран в писмо от 14.07.2021 год., се явява предпоставка, обуславяща допустимостта на иска.

Разгледан по същество, искът, предявен на основание чл.432, ал.1 от Кодекса на застраховането се явява и основателен, предвид наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, предвидени в нормата на чл.45, ал.1 от ЗЗД, а именно противоправно поведение, вреда и причинна връзка помежду им. Доколкото деянието нарушава абсолютно право като правото на собственост, то е противоправно, освен ако не са налице уредените в законодателството обстоятелства, изключващи противоправността. При наличие на вреди, причинени от деянието, същото се явява противоправно. За разлика от наказателното право, в гражданското право е въведена оборима презумпция за наличие на вина при извършено противоправно и вредоносно деяние.

Съгласно правилото на чл.45, ал.2 от ЗЗД, вината се предполага до доказване 3 на противното, от което следва извода, че тежестта да обори презумпцията за вина се възлага на ответника – в случая застрахователя на делинквента, от страна на който не се представиха доказателства, опровергаващи заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – автотехническа и оценителна експертиза, в която е описан механизма на станалото ПТП, а именно, че камъкът, ударил лекия автомобил, управляван от ищеца е бил заклинен /притиснат/ между задния капак на каросерията на „гондолата“ на товарния автомобил, управляван от свидетеля Л., и основния й корпус и при вибрациите, предизвикани от лошия терен се е освободил, като при полета му, преди падане на терена е бил посрещнат от челната част на лекия автомобил. В подкрепа на това обстоятелство е и приетия като писмено доказателство двустранен констативен протокол за ПТП от 087.07.2021 год., неоспорен от ответника. Обстоятелството, че в заключението си вещото лице посочва и друг възможен механизъм на настъпване на ПТП, а именно, че камъкът, който се е ударил в предното панорамно стъкло на автомобила на ищеца, причинявайки напукването му, е бил надигнат и отхвърлен от терена, от гумите на товарния автомобил в посока назад към движещото се зад него МПС, само по себе си не изключва възможността, вредата да е причинена и при другия, описан в заключението механизъм.

С оглед на изложеното, съдът намира за необоснован поддържания във въззивната жалба довод за недоказаност на механизма на настъпилото на 07.07.2021 год., ПТП.

Като необоснован съдът намира и другият, изложен в жалбата довод за недоказаност на противоправно поведение от страна на свидетеля Л. като водач на застрахованото при ответника, МПС, по следните съображения: В подкрепа на твърденията на свидетеля Л., че в момента на настъпване на ПТП, каросерията на „гондолата“ е била празна, както и това, че преди инцидента е превозвал пясък, не са събрани други доказателства, установяващи вида на превозвания товар в деня на пътния инцидент, поради което ценейки ги съвкупно с показанията на свидетеля Ц., според които камъкът е „изхвърчял“ от каросерията на камиона, както и със заключението на вещото лице по допуснатата автотехническа и оценителна експертиза, неоспорено от ответника, съдът приема, че от страна на водача на застрахования при въззивника автомобил не са били спазени изискванията, предвидени в чл.127, ал.1, т.1 от ЗДвП, съгласно който превозваните товари /или части от тях/ трябва да не създават опасност за участниците в движението, както и тези, предвидени в чл.5, т.1 от Наредба № 7 от 27.04.2018 год. за укрепване на превозваните товари, съгласно който по време на превоза водачът е длъжен да проверява периодично обезопасяването на товара. Обстоятелството, че от страна на водача на застрахования при ответника автомобил не са били взети необходимите мерки, свеждащи се до оглед на управляваното от него превозно средство, само по себе си изключва наличието на случайно събитие. Изводът за противоправност на поведението на водача, управлявал застрахованото при ответника МПС, се обосновава и от общия принцип да не се вреди другиму, прогласен в чл.1, ал.2 от ЗДвП и чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП.

4

Достигайки до същите фактически и правни изводи за основателност на предявения иск и уважавайки същия в размер, установен в заключението, представено по допуснатата автотехническа и оценителна експертиза, първоинставнционният съд е постановил правилно решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде потвърдено.

Като правилно следва да бъде потвърдено обжалваното решение и в частта относно началния момент, считано от който е присъдена законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение за имуществени вреди, а именно – от 08.07.2021 год. – денят, в който е получена отправената от ищеца до ответника застрахователна претенция, с искане за присъждане на застрахователно обезщетение, по следните съображения:

Процесното ПТП е станало на 07.07.2021 год.

Ищецът е заявил писмена претенция пред застрахователя, получена от последния на 08.07.2021 год. За периода от датата на деликта до предявяване на претенцията пред застрахователя обезщетението за забава върху обезщетението за претърпените от ищеца имуществени вреди се дължи от деликвента на основание чл.86 от ЗЗД, но не се покрива от застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя на основание застрахователния договор. На основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на претенцията от увреденото лице, т.е от 08.07.2021 год. до изплащане на обезщетението, поради което искането за присъждане на законна лихва, считано от посочената дата следва да бъде уважено така, както е предявено.