Определение № 379 от 26.03.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 379 гр. Благоевград, 26.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Вера Коева

Гюлфие Яхова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно частно гражданско дело № 20251200500291 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 11187/22.11.2024г., подадена от М. Г. К. и Н. Г. К., чрез пълномощник адв.Д. И., против протоколно определение № 1015/18.11.2024г., постановено по гр.д.№ 1307/2022г. по описа на РС Р.

С частната жалба се обжалва протоколно определение от 18.11.2024г., с което производството по гр.д.№ 13072022г. по описа на РС Р.е прекратено по отношение на ответника К. К. по искане на тази страна с молба с вх.№ 8790/19.09.2024г. Обжалваното определение се определя като неправилно и незаконосъобразно.

Обосновава се твърдението, че лицата К., Д. и К. К.и имат качеството на ответници като наследници на прекия им наследодател Н. К., на който процесните имоти са били дарени, но който към датата на подаване на иска на 13.12.2022г. е починал. Отделно от това се сочи настъпил в хода на процеса нов факт – смъртта на ответника К. К., починал на 05.09.2023г., който е оставил за свой единствен наследник К. К.. Изтъква се немотивираност на определението, а изложените мотиви се определят като противоречиви и неясни. Излагат се подробни съображения, че правилото на чл.30, ал.2 ЗН не е относимо към ответника К. К., доколкото последната се явява наследник на лицето, което е било надарено и което е било наследник по закон и призовано да наследи, а въпросът за приемане на наследството по опис от ищците е въпрос по същество. Твърди се, че приемането на наследството по опис е материална, а не процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск.

Обосновава се и тезата за неприложимост на института за приемане на наследството от починалия наследодател М. Т. К. по опис от ищците, тъй като се изтъква, че последните не са знаели за наличие на други имущества в собственост на починалия към датата на 1 откриване на наследството извън процесния, който приживе е бил отчужден чрез дарение.

При поддържане на подробни аргументи в горната насока се иска отмяна на протоколното определение, с което производството по делото по отношение на ответника К. К. е било прекратено и връщане на делото на РС Р.с указания за продължаване на съдопроизводствените действия. И от двамата жалбоподатели се претендират разноски за настоящото производство за адвокатско възнаграждение.

Препис от частната жалба е връчена на ответната страна К. К., от която в срока по чл. 276, ал.1 ГПК е постъпил отговор, чрез пълномощник. Обжалваното определение се определя като правилно и законосъобразно, а частната жалба се оспорва като неоснователна. Изтъква се, че по същество се обжалват мотивите на определението, за което страната своевременно е поискала поправяне на очевидна фактическа грешка. Поддържа се, че страната е поискала прекратяване на производството срещу нея на основание неприето наследство по опис от страна на ищците, поради което правилно е прекратено производството срещу нея, независимо от изложените в определението мотиви. Поддържа се, че допустимостта на иска спрямо К. К. е следвало да се прецени към датата на подаване на иска на 13.12.2022г., а не впоследствие, когато настъпва смъртта на К. К.. Твърди се, че материалното право включва и процесуални норми и в случая, с оглед тълкуването на чл.30, ал.2 ЗН и цитирана съдебна практика, прекратителното определение се явява законосъобразно и се иска потвърждаването му.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е подадена в срока за обжалване /чл. 275, ал. 1 от ГПК/, против акт, с който по същество се прегражда по-нататъшното развитие на делото по отношение на една от ответните страни и на това основание представлява акт, подлежащ на обжалване /чл.274, ал.1, т.1 ГПК/, от легитимирана страна - ищците, поради което е процесуално допустима. Ето защо следва да се разгледа по същество:

Производството по гр.д.№ 1307/2022г. по описа на РС Р.е образувано по искова молба от М. Г. К. и Н. Г. К. срещу К. К. К., Д. Н. К. и К. Н. К.. С исковата молба са предявени няколко иска – за намаляване на извършени дарения с два нотариални акта – нот.акт № 129 от 1999г. и с нот.акт № 146/2021г., с което ответниците К. и Д. К.и са дарили 2/3 от описаните в исковата молба недвижим имоти в полза на К. К. до размера на 1/12 ид.ч., представляваща размера на запазените части на всеки от ищците от процесните описани недвижими имоти.

Кумулативно с това искане е предявен осъдителен иск срещу К. К. - за предаване на ищците на владението от по 1/12 ид.ч. от процесните имоти на всеки от ищците.

При евентуалност са предявени и два осъдителни иска, единият иск срещу ответниците К. и Д. К.и за заплащане на всеки от ищците, съобразно припадащата им се част на паричната равностойност на накърнението на запазената част към момента на разрешаване на спора, а при условията на евентуалност на този иск е предявен втори осъдителен само срещу К. К. за заплащане на паричното уравнение на ищците, дължимо до размера на притежаваната от тях запазена част от недвижимите имоти.

2

Исковата молба е подадена на 13.12.2022г. В хода на процеса и след получаване на препис от исковата молба ответникът К. К. е починал на 05.09.2023г., като с молба с вх.№ 3905/15.04.2024г. от пълномощника на ищците е поискано, на основание чл.227 ГПК конституиране на мястото на починалия ответник К. К. на неговия наследник – К. К.. По тази молба липсва произнасяне и извършване на дължимите процесуални действия от съда при смърт на ответник /чл.230, ал.2 ГПК вр. с чл.229, ал.1, т.1 ГПК/.

С определението по чл.140 и сл. ГПК в проекта за доклад съдът е определил предявените искове като такива с правно основание чл.30, ал.1 и чл.29, ал.1 ЗН и чл.108 ЗС. Липсва проект на доклад по предявените при евентуалност осъдителни искове. С протоколно определение от 581/10.06.2024г. производството по делото е прекратено по отношение на К.

Н. К., на основание настъпила смърт на лицето.

С молба с вх.№ 8790/19.09.2024г. ответната страна К. К. е поискала прекратяване на производството по делото срещу нея с мотив, че е ненадлежна страна. Това твърдение е обосновано с тезата, че не е наследник по закон призован да наследи по см. на чл.30, ал.2 ЗН и поради това липсата на представени доказателства за прието от ищците приемане на наследството на наследодателя М. Т. К. по опис.

С обжалваното протоколно определение № 1015/18.11.2024г. производството по отношение на ответника К. К. К. е прекратено, като мотивите за това са, че е ненадлежен ответник, поради обстоятелството, че не е приела наследството по опис.

С молба с вх.№ 11825/09.12.2024г. от ответника К. К. е поискано от съда да се извърши поправка на очевидна фактическа грешка в мотивите на протоколното определение, в частта, с която производството по отношение на нея е прекратено, като се изменят мотивите за това в смисъл, че наследството не е прието по опис от ищците, а не от ответника, така както е отразено в обстоятелствената част на определението. С определение № 81/20.01.2025г. съдът е оставил без уважение молбата на К. К. за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в протоколно определение № 1015/18.11.2024г. по делото с аргумент, че такава представлява несъответствие между формираната в мотивите воля и външното й изразяване в диспозитива и доколкото в последния липсва неточност или грешка искането е отхвърлено. Изтъкнато е, че грешката в мотивите може да се отстрани само по пътя на истанционния контрол при проверка правилността на съдебния акт.

При така установените факти жалбата е основателна:

Съгласно чл.30, ал.2 ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис. Под „наследници по закон“ по см.на чл.30, ал.2 ЗН се има предвид призованите в конкретния случай да наследят, а не всички лица, които са посочени в чл.5-10 ЗН като възможни наследниците и е посочен реда на наследяване- този смисъл - Решение № 28 от 02.04.1962г. по гр.д.№ 21/62г., ОСГК. Разрешението на този материален въпрос се поддържа към настоящия момент в практиката след постановявана на ТР № 1 от 04.02.2005г. на ВКС по т.гр.д.№ 1/2005г. на ОСГК на ВКС, с което е обявено за изгубила сила т.15 от 3

ППВС № 4/1964г. по въпроса дали факта на приемане на наследството по опис от страна на ищеца, упражняващ правото си по чл.30, ал.1 ЗН е процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск и неговата допустимост или материална предпоставка, относима към съществото на спора е налице съдебна задължителна съдебна практика. Както в съобразителната част, така и в диспозитива на т.4 от ТР №3 от 19.12.013г. на ВКС по т.д.№ 3/2013г. на ОСГК на ВКС е прието, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на това право. В този смисъл са и решения на ВКС – Решение № 342 от 12.07.2010г. по гр.д.№ 397/2010г. по гр.д.№ 397/2010г. на ВКС, 2 г.о.; Решение № 126 от 06.11.2015г. по гр.д.№ 589/2015г., 2 г.о./, решение № 4/23.03.2021г. по гр.д.№ 4538/2019г. на ВКС, 2 г.о.; Решение № 10/08.03.2022г. по гр.д.№ 2260/2021г. на ВКС, 2 г.о; определение № 455/17.12.2013г. по гр.д.№ 5264/2013г. на ВКС, 2 г.о.; определение № 450/04.10.2016г. по гр.д.№ 3602/2016г. на ВКС, 4 г.о. и мн.др./. Разрешението в практиката, че приемането по опис на наследството по см. на чл.30, ал.2 от ЗН от ищеца е въпрос по същество, тъй като след събиране на доказателства следва да се прецени дали наследството на общия наследодател не се изчерпва изцяло само със спорните вещи и дали с извършването на конкретен завет или дарение наследодателят не е отчуждил изцяло притежаваното от него имущество, доколкото според цитираната съдебна практика правилото на чл.30, ал.2 ЗН не се прилага в случаите на универсално завещание /Решение № 126 от 06.11.2015г. по гр.д.№ 589/2015г., 2 г.о./, както и в случаите на упражняването му срещу сънаследници /вж.цит.решение № 28 от 02.04.1962г. по гр.д.№ 21/62г., ОСГК, т.е. има и изключения, които също са въпрос по същество с оглед не само твърденията на страните, но и от установените по делото факти и обстоятелства.

Ето защо, като съдът е прекратил производството срещу К. К. на основание, че е ненадлежен ответник, поради това, че не са представени доказателства за приемане на наследството по опис независимо дали от ищците или от ответниците, е постановил незаконосъобразно определение, тъй като този въпрос не е процесуална предпоставка за предявяване на допустим иск по чл.30, ал.1 ЗН, а по същество на иска.

За разлика от допустимостта на въззивната проверка по въззивните жалби, в производството по частните жалби по реда на чл.278 и сл. ГПК, съдът не е ограничен в проверката от сочените от жалбоподателите основания за незаконосъобразност. Ето защо в случая съдът счита, че обжалваното определение, с което се прекратява производството изцяло срещу ответника К. К. е незаконосъобразно и на друго основание. С исковата молба са предявени няколко иска – не само иск с правно основание чл.30, ал.1 вр. с чл.29, ал.1 ЗН, но още и иск с правно основание по чл.108 ЗС срещу ответника К. К., както и два осъдителни иска, предявени при евентуалност – единият също срещу К. К., а другият срещу К. К.. В хода на процеса последният е починал. Няма спор между страните, че К. К. е единствен негов наследник, както и че срещу него има предявен иск по чл.108 ЗС и осъдителен при евентуалност. В определението по чл.140 ГПК липсва доклад по отношение на предявените евентуални осъдителни искове. В тази връзка с определението, с което по същество изцяло е прекратено производството срещу К. К. липсват мотиви и аргументи 4 относно основанието, на което е прекратено производството по отношение на предявените срещу нея при евентуалност осъдителен иск, както и липсва процедиране от съда с оглед настъпилия в хода на процеса релевантен факт- смърт на ответна страна и липса на извършване на дължимите от съда процесуални действия при смърт на ответник /чл.230, ал.2 ГПК вр. с чл.229, ал.1, т.1 ГПК/. К. К., спрямо която производството е изцяло прекратено, би следвало да участва на самостоятелно основание като ответна страна по предявения срещу нея при евентуалност осъдителен иск, а също така и като наследник на починала в хода на процеса страна по отношение на втория евентуален осъдителен иск предявен срещу К. К.. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, делото да се върне на първоинстанционният съд с указания да прецени вида и броя на предявените искове, да се уточни пасивната легитимация по всеки един от тях, включително и в хипотезата на чл.227 ГПК, да се прецени и определи вида на допустимото съединяване кумулативно и/или евентуално съединяване на предявените искове, да извърши преценка на допустимостта и редовността на исковата молба изцяло включително и с искането по реда на чл.30, ал.1 ЗН по отношение и на дарението с нот.акт № 146/2021г.