Определение № 1050 от 24.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1050 гр. Габрово, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500662 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, против Разпореждане №1012/05.09.2025г., постановено по ч.гр.д. №442/2025г. на РС – Дряново, с което е отхвърлено искането на дружеството по чл.410 от ГПК за издаване заповед за изпълнение на парични задължение против Ц. Е. А..

В жалбата се излага, че неправилно съдът извършил проверка относно валидността на цесията. Неговата проверка била ограничена единствено до проверка на твърденията изложени в заявлението и то доколкото в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане. Моли, да се отмени обжалваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Пред РС- Дряново е подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД против Ц. Е. А. за сумите от 301,02лв. - главница, 19,62лв. - договорна лихва за периода от 16.04.2024г. 19.02.2025г., 46.79лв.за периода 17.04.2024г. 24.08.2025г., Договор за кредит „Бяла карта“ №********** от дата 16.4.2024г., сключен между Аксес Файнанс АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) и длъжника, вземането по който е прехвърлен на заявителя с договор за цесия.

РС – Дряново с Разпореждане рег.№910 от 25.08.2025г., е указал на заявителя, на осн. чл.410, ал.3 от ГПК вр. чл.410, ал.2 и чл.127 от ГПК, в 3-дневен срок, да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 25лв. за настоящото производство, както и да представи описания в заявлението договор за цесия от 30.11.2023г., сключен с „Аксес Файнанс“ АД, както и да представи доказателства за прехвърлянето на вземането към длъжника на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Заявителят внесъл указаната му държавна такса

С обжалваното разпореждане заповедния съд е отхвърлил заявлението, поради неизправяне на нередовностите му.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното Разпореждане №1012/05.09.2025г., постановено по ч.гр.д. №442/2025г. на РС – Дряново е неправилно, тъй като дадените указания по редовността на заявлението – за представяне на доказателства относно редовността на цесията са неправилни.

1

Видно от разпореждането, съдът е отхвърлил заявлението поради неизправяне на нередовностите му на осн. чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

В заповедното производство съдът не проверява обстоятелствата във връзка със съобщаване на цесията на длъжника, тъй като същото не е част от проверката за редовност по чл.410 във вр. с чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, извършвана от заповедния съд. Същият има задължение, на осн. чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, да прецени дали заявеното искане противоречи на закона и добрите нрави и дали не се основа на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител или дали не налице обоснована вероятност за това.

Съдът извърши проверка относно редовността на заявлението по чл.411, ал.2 ГПК, при която установи следното :

В чл.20 от представеният договор за кредит „Бяла карта“ е посочено, че в случай, че кредитополучателят не предостави някое от изброените в чл.15 обезпечения, дължи неустойка на кредитодателя. В случая неустойката е предвидена за неизпълнение на задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си към кредитора за заплащане на главното задължение, като това неизпълнение влияе по какъвто и да било начин върху същинското задължение на заемателя за погасяване на предоставената в заем сума в срок.

Непредоставянето на обезпечение не би довело до настъпване на вреди на кредитора, който съгласно разпоредбата на чл.16 ЗПК, преди сключване на договора за кредит, следва сам да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и да прецени дали да му предостави кредит без обезпечение, като рискът от невръщането на кредита да се калкулира в уговорената по договора лихва при спазване императивната норма на чл.19 ал.4 ЗПК. В случая обаче този риск е калкулиран под формата на неустойка за непредоставяне на обезпечение.

Следва да се посочи и че поставените изисквания към предоставенотото от заемополучателя обезпечение са трудно изпълними, което само по себе си навежда на извода, че са поставени с цел поставяне на потребителя в невъзможност за осигури нужното обезпечение, което води до задължително включване на неустойката към задълженията на кредитополучателя.

Предвид изложеното, налага се извод, че процесната неустойка, която е уговорена за непредоставяне на обезпечение, няма присъщите й обезпечителна, обезщетителна или санкционна функции, а цели единствено оскъпяване на кредита и генериране на допълнително скрито възнаграждение по кредита, което се поставя във финансовата тежест на потребителя и което е следвало да се включи в размера на ГПР на основание чл.19, ал.1 ЗПК.

Поради изложеното по-горе е очевидно, че макар договорения ГПР да съответства на законновите размери, същият очевидно не е в посочения в договора размер. Невключването на някои компоненти в ГПР, които обаче потребителят следва да заплати на кредитора създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе сключвайки договора. Вписването на различен от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя.

От съдържанието на договора е видно, в тежест на кредитополучателя са възложени и други плащания - за заплащане на неустойка, съгласно чл.20, при неизпълнение на задължение за представяне на обезпечение по чл.15 от договора; за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на вземанията, съгласно чл.21 от договора. Клаузите, предвиждащи задължения за тези плащания, заобикалят императивни правни норми, а именно чл.10а и чл.19 ЗПК и водят до оскъпяване на кредита. Същевременно, видно е, че тези компоненти не са включени в ГПР, а представляват възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включен при изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е нарушение на чл.19 ЗПК и води до невъзможност потребителят да разбере как е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. В Решение С-714/22 от 21.03.2024г. на СЕС е прието, че посочването на ГПР в договора, който не отразява точно всички разходи по кредита, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент, като националният съд може служебно да прилага националната уредба, предвиждаща, че при непосочването на ГПР предоставеният кредит се счита освободен от лихви и разноски.

С оглед на горното, настоящият състав намира, че процесният договор за кредит 2

„Бяла карта“ се явява недействителен и на основание чл.22 и чл.23 ЗПК потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва и други разходи.

Следва да се посочи, че в заявлението не са наведени твърдения за извършени от заемателя плащания. Предвид на това заявлението по чл.410 ГПК следва да бъде уважено в частта за претендираната главница от 301,02лв., ведно със законната лихва от подаването му 24.08.2025г., поради което подадената частна жалба е основателна относно претендираната главница, в която част обжалваното определение следва да бъде отменено. В останалата част частната жалба е неоснователна и обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден.

Съобразно уважената част от заявлението ответника следва да бъде осъден да заплати на заявителя разноски в размер на 58,43лв.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №1012/05.09.2025г., постановено по ч.гр.д. №442/2025г. на РС – Дряново, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с искане за издаване на заповед по чл. 410 ГПК срещу длъжника Ц. Е. А., ЕГН **********, **********, за сумата 301,02лв – главница по договор за кредит Бяла карта, ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 24.08.2025г., вместо което ПОСТАНОВИ: ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД **********, със седалище и адрес на управление **********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ц. Е. А., ЕГН **********, ********** за сумата от 301,02лв - главница по договор за кредит „Бяла карта“; ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 24.08.2025г., сумата от 58,43лв разноски за заповедното производство.

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1012/05.09.2025г., постановено по ч.гр.д.

№442/2025г. на РС – Дряново в останалата част.

ВРЪЩА делото на Районен съд- Дряново за издаване на заповедта за изпълнение съобразно настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1050 гр. Габрово, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500662 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, против Разпореждане №1012/05.09.2025г., постановено по ч.гр.д. №442/2025г. на РС – Дряново, с което е отхвърлено искането на дружеството по чл.410 от ГПК за издаване заповед за изпълнение на парични задължение против Ц. Е. А..

В жалбата се излага, че неправилно съдът извършил проверка относно валидността на цесията. Неговата проверка била ограничена единствено до проверка на твърденията изложени в заявлението и то доколкото в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане. Моли, да се отмени обжалваното разпореждане и съдът да се произнесе по същество.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Пред РС- Дряново е подадено заявление по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение от „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД против Ц. Е. А. за сумите от 301,02лв. - главница, 19,62лв. - договорна лихва за периода от 16.04.2024г. 19.02.2025г., 46.79лв.за периода 17.04.2024г. 24.08.2025г., Договор за кредит „Бяла карта“ №********** от дата 16.4.2024г., сключен между Аксес Файнанс АД (правоприемник на Аксес Файнанс ООД) и длъжника, вземането по който е прехвърлен на заявителя с договор за цесия.

РС – Дряново с Разпореждане рег.№910 от 25.08.2025г., е указал на заявителя, на осн. чл.410, ал.3 от ГПК вр. чл.410, ал.2 и чл.127 от ГПК, в 3-дневен срок, да представи платежен документ за внесена държавна такса в размер на 25лв. за настоящото производство, както и да представи описания в заявлението договор за цесия от 30.11.2023г., сключен с „Аксес Файнанс“ АД, както и да представи доказателства за прехвърлянето на вземането към длъжника на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

Заявителят внесъл указаната му държавна такса

С обжалваното разпореждане заповедния съд е отхвърлил заявлението, поради неизправяне на нередовностите му.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното Разпореждане №1012/05.09.2025г., постановено по ч.гр.д. №442/2025г. на РС – Дряново е неправилно, тъй като дадените указания по редовността на заявлението – за представяне на доказателства относно редовността на цесията са неправилни.

1

Видно от разпореждането, съдът е отхвърлил заявлението поради неизправяне на нередовностите му на осн. чл.411, ал.2, т.1 от ГПК.

В заповедното производство съдът не проверява обстоятелствата във връзка със съобщаване на цесията на длъжника, тъй като същото не е част от проверката за редовност по чл.410 във вр. с чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, извършвана от заповедния съд. Същият има задължение, на осн. чл.411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, да прецени дали заявеното искане противоречи на закона и добрите нрави и дали не се основа на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител или дали не налице обоснована вероятност за това.