Решение № 974 от 08.08.2025, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 974 гр. Горна Оряховица, 08.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон П. Славков при участието на секретаря Силвия Д. Николова като разгледа докладваното от Трифон П. Славков Гражданско дело № 20244120102889 по описа за 2024 година

Ищцовото дружество „Ти Би Ай Банк“ ЕАД основава исковите си претенции на твърдения, че с ответника е сключил договор за потребителски кредит № 4053700617 / 17.11.2022г., по силата на който на последния е предоставен заем в размер на 5 287,94 лв., който е следвало да върне на 15 равни месечни погасителни вноски в размер на 405,23 лв. всяка и последна 15та изравнителна в размер на 405,20 лв. Падежът на първата вноска бил на 25.12.2022 г., а на последната на 25. 02. 2024 г. Допълнително били начислени застрахователни премии в общ размер 537,94 лв., от които 520,13 лв. по застрахователна премия „Bank пакет 1 кредит“ и 17,81 лв. „ Bank пакет 1 уред“.

Посочва, че е превел застрахователните премии към застрахователя.

Договорено било, че общата стойност на плащанията по кредита са размер на общо 6078,42 лв. – чл. 10 от договора, а годишния процент на разходите бил в размер на 22,97 %, а договорната лихва в размер на 21,53 %. На ответника била начислена лихва за забава в размер на 260,44 лв. за периода от 25.08.

2023 г. до 07.03.2024 г. С оглед изложеното иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи следните суми присъдени в заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 614/2024 г., а именно: 2643,49 лв. – главница; сумата от 185,81 лв. договорна лихва за периода 25.08.2023 г. до 25.02.2024 г.; сумата от 260,44 лв. обезщетение за 1 забава за периода 25.08.2023 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2024 г. до окончателното погасяване на вземането.

Претендира разноски.

Особеният представител назначен на ответника Л. Х. И. оспорва иска.

Въвежда редица възражения, между които и за изтекла погасителна давност. С оглед изложеното, счита, че следва да бъдат отхвърлени предявените искове.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК , приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното по делото ч. гр. д. № 614 по описа на Районен съд – Горна Оряховица за 2024 година се установява, че във връзка с подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 19.03.2024 година е издадена Заповед № 250 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника Л. Х. И.. Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника, при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От представения като доказателство по делото Договор за потребителски кредит № 312402744 от 17.11.2022 г., се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който банката е предоставила на ответника заем в размер на 5287,94 лв. за закупуване на стока – котел марка „ЕМТАШ ЕК3GS“, като заемополучателя се е задължил да го върне заедно с дължимие лихви, в срокове и при условията на договора, както и да заплати застраховка BANK пакет 1 кредит на стойност 520,13 лв., както и застраховка BANK ПАКЕТ 1 уред на стойност 17,81 лв.

В чл. 9.1 от договора страните уговорили размер на възнаградителната лихва за срока на договора в размер на 21,53 %, а в случай на просрочие законна лихва върху просрочената сума за периода на просрочието.

Годишния процент на разходите, съгласно чл. 10 по отпуснатия кредит, бил в размер на 22,97%, а общата сума, дължима от кредитополучателя, била в размер на 6 078,42 лв., изчислена към момента на отпускане на кредита.

Кредитът се погасявал на 15 месечни анюитетни вноски всяка от които в размер на 405,23 лв.

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което съдът 2 кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че по процесния договор е усвоена главница в размер на 5287,94 лв. на 17.11.2022 г.

Ответницата е погасила изцяло 8 месечни вноски и частично 9-та, като общия размер на постъпленията е 3 089,74 лв. Към датата на изготвяне на експертизата ответникът е в просрочие на вземания по пера, както следва:

-Главница в общ размер на 2 643,49 лв.;

-Договорна (възнаградителна) лихва в общ размер на 185,81 лева – от 25.08.2023 г. до 25.02.2024 г.;

-обезщетение за забава в общ размер на 260,44 лева – от 25.08.2023 г. до 07.03.2024 г.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

С предварителния доклад по делото съдът е разпределил доказателствената тежест, като е указал, че по исковете с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: наличието на валидно сключен договор за потребителски кредит; че кредиторът е предоставил, респ. длъжникът е усвоил сумата по отпуснатия кредит, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните суми. С оглед оспорванията от ответника за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, в тежест на ищеца е да докаже, че оспорените клаузи са валидни /по арг. от чл. 146, ал. 4 ЗЗП/.

Страните не спорят, че между “Ти Би Ай Банк“ЕАД“ АД, като кредитор, и Л. Х. И., като кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който банката е заверила сметка посочена от ответника, за закупуване на стока на стойност 5 287,94 лв., а кредитополучателят се е задължил да възстанови дадената в заем парична сума, съобразно уговореното в договора, с дължимата договорна възнаградителна лихва, както и факта на усвояване на кредита от кредитополучателя.

Ето защо, за кредитополучателя е възникнало задължение за погасяване на кредитното задължение по начина и в сроковете/25.12.2022 г. до 25.02.2024 г./, уговорени с процесния договор.

На следващо място, от заключението на съдебно – счетоводната експертиза, се установява, че кредитополучателят не е изпълнил задължението си за погасяване на дължимите суми в съответствие с уговореното в договора.

3

Видно от експертизата е, че за периода от 25.08.2022 г. до 25.02.2024 г. ответникът не е погасявал задълженията си, от които сумата от 2643,49 лв. главница, 185,81 лв. възнаградителна лихва, 260,44 лв. обезщетение за забава.

По делото не се твърди и ответникът не установява претендираните от банката вземания да са погасени чрез плащане, т. е. дължат се всички вземания така както да посочени по-горе и съгласно заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ.

На следващо място, следва да се разгледат доводите на ответника, че са налице неравноправни клаузи в процесния договор, касаещи процесните вземания. Независимо от изложените от ответника доводи следва да се посочи, че съдът дължи и служебна проверка на валидността на клаузите на договора, тъй като се касае за императивни материалноправни разпоредби, които съдът следва да приложи /т. 1 от Тълкувателно решение N 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/13 г. на ОСГТК на ВКС/.

От тълкуването на разпоредбите на чл. 143 – 147 ЗЗП може да се направи извод, че неравноправни клаузи в договор са тези клаузи, по отношение на които са налице следните условия:

-клаузите не са индивидуално уговорени – те са предварително изготвени от търговеца, като потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им – арг. от чл. 146, ал. 2 ЗЗП.

-уговорени са във вреда на потребителя – накърняват се уредени в закона права на потребителя, респ. увреждат се законните му интереси. не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика.

-уговорката води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

В разпоредбите на чл. 143, ал. 1, т. 3, 10 и 12 ЗЗП е дадено примерно изброяване на хипотези на неравноправни клаузи в договор, а именно – когато се поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; когато се налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; когато се позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно без основание 4 характеристиките на стоката или услугата;

В разпоредбата на чл. 144 ЗЗП са посочени изключенията, за които не се прилага т. нар. потребителска защита по отношение на договора за банков кредит, които следва да се прилагат ограничително.

Освен това т. нар. потребителска защита не се прилага и по отношение на клаузи, които са уговорени индивидуално /арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗП/. В чл.

146, ал. 2 ЗЗП е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия. Когато търговецът или доставчикът твърди, че определено условие от договора е индивидуално уговорено, тежестта за доказването пада върху него /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/.

В случая, се доказва, че оспорените клаузи в договора са били уговорени индивидуално, т.к. сумата е била преведена към трето лице за закупуване на стока, както и е уговорена застраховка за кредит и уред. Не се установява, че оспорените клаузи са били уговорени във вреда на потребителя, че не отговарят на изискванията за добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика, както и че водят до значително неравновесие в правата и задълженията на банката и потребителя.

Клаузите от договора не са неравноправни на основание чл. 143, т. 3 и 10 ЗЗП. В тях е посочен размера на погасителна вноска, падежът и компонентите, които я формират.

Неоснователно е твърдението на особения представител на ответника, че ГПР надхвърля петкратния размер на законната лихва, като видно от заключението на вещото лице и от договора е, че ГПР е в размер на 22,97 %.

Неоснователно е и възражението на особения представител за настъпила погасителна давност, т.к. исковата молба е постъпила в съда преди да изтече давността.

Предвид изложеното по – горе, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД са основателни, както следва: главница в общ размер на 2 643,49 лв.; договорна (възнаградителна) лихва в общ размер на 185,81 лева – от 25.08.2023 г. до 25.02.2024 г.; обезщетение за забава в общ размер на 260,44 лева – от 25.08.2023 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 5 датата на подаване на заявлението в съда – 18.03.2024 година до окончателното й изплащане.

По разноските:

При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява основателна. В исковото производство ищецът е доказал извършването на разноски общо в размер на 411,80 лева, от които за държавна такса в размер на 61,80 лева, за депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 350 лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., сумата от 500 лв. депозит за особен представител, а в заповедното производство разноски в размер на 61,79 лева за държавна такса и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Х. И., ЕГН

**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Л., ул. „***, че дължи на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. "Димитър Хаджикоцев" № 52-54, следните суми: сумата 2643,49 лв. (две хиляди шестстотин четиридесет и три лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 4053700617/17.11.2022 г.; договорна лихва в размер на 185,81 лв. (сто осемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки) за периода от 25.08.2023 г. до 25.02.2024 г.; лихва за забава в размер на 260,44 лв. (двеста и шестдесет лева и четиридесет и четири стотинки) за периода от 25.08.2023 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 250 за незабавно изпълнение по чл.

Разпечатката съдържа 51 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/887d76e2-0b44-4b08-91fb-8c037a874848